Решение № 492 от 27.10.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Ямбол, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330103980 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против Д. Р. С. , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, както и за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1246, 72 лв., от които сумата от 453, 36 лв. представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „***“ и сумата от 793, 36 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „***“, във връзка с неизпълнение на договор за потребителски кредит № ***, в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ответника подал до ищцовото дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит стандарт. Същия декларирал, че бил запознат с ОУ, получил и преддоговорна информация под формата на СЕФ. Съгласно чл.15 ОУ по договора за потребителски кредит, клиента можел за избере да закупи една или повече допълнителни услуги, като ответника по своя воля избрал услугите „***“ и „***“.

Закупуването на посочените по-горе допълнителни услуги, не било задължително условия за сключване на договора, а било опционално. На *** г. ищцовото дружество одобрило и отпуснало на ответника договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищеца предоставил на ответника сумата в размер на 1700, 00 лв., която била преведена по посочената от ответника банкова сметка. Срока на договора бил за 24 месеца, като длъжникът поел задължението да върне кредита на 24 месечни погасителни вноски от по 104, 71 лв., с падежна дата всяко 1 – во число на месеца.

ГПР бил в размер на 48.99 % и ГЛП в размер на 41.00 %, като общата дължима сума по кредита възлизала на 2512, 99 лв. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „***“ била в размер на 680 лв. и за закупената услуга „***“ била в размер на 1190 лв., като размера на вноската по закупената допълнителната услуга възлизал на 1

77, 91 лв. По този начин общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлизало на 4382, 00 лв. и общия размер на месечната погасителна вноска била 182, 62 лв. с падежна дата всяко 1 – во число на месеца.

Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги ставали изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на договора на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. Ищеца изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел парична сума в размер на 1661, 24 лв. по посочената от длъжника банкова сметка с платежно нареждане. В договора за потребителски кредит ответника пожелал да бъде сключена и застраховка „Живот“ с наименование „Защита на кредита“ със застраховател „Уника Жиявот“ АД, застрахователна премия в размер на 38, 76 лв., като общия размер на главницата бил 1700, 00 лв.

Ответника следвало да върне предоставения му паричен заем на равни месечни вноски, според погасителен план, който бил неразделна част от договора за потребителски кредит. Същия бил получен от длъжника на *** г., заедно с договора за кредит, СЕФ с допълнителна преддоговорна информация. Ответника не бил изпълнил задължението си, като преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в забава. Същия по заема направил плащания в общ размер на 1796, 79 лв., като били погасени седем пълни вноски на обща стойност 1391, 31 лв., частично плащане в размер на 112, 97 лв. по осма вноска. В общата сума на получените плащания били включени плащания за начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план в размер на 274, 11 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви за забава в размер на 355, 99 лв., които към момента били платени частично.

Дължали се още 81, 28 лв., като били заплатени съдебни такси в размер на 50, 00 лв. и законна лихва в размер на 31, 37 лв. С плащанията си клиента бил заплатил и 50 лв. такси по Тарифата.Ответника не изпълнил задължението, което поел по договора, като преустановил плащанията на погасителните вноски и изпаднал в забава.

Договора бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 03.07.2024 г. Договора бил прекратен автоматично от ищцовото дружество, като ответника бил уведомен чрез уведомително писмо на посочения в договор адрес, с отбелязана отметка „непотърсен“. След обявяване на предсрочната изискуемост 03.07.2024 г. било начислено обезщетение за забава, което включвало ОЛП + 10% върху цялата вноска. След прекратяването на договора размерът на задълженията ставали предсрочно изискуеми, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителния план, с падеж след датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска, в случая 17 вноска, чийто падеж била датата на обявяване на предсрочната изискуемост03.07.2024 г. Предвид направените от длъжника плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 03.07.2024 г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер на 378, 92 лв., дължимо за периода 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., като не се претендирало договорна възнаграждение след 03.07.2024 г. Ако съдът приемел, че ответника не бил уведомен за прекратяване на договора и предсрочната изискуемост, да се приеме за редовно уведомен с получаване на препис от исковата молба. В условията на евентуалност се иска от съда да приеме, че ако предсрочната изискуемост на цялото задължение не било обявено надлежно преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК, то не би могло да се отрече съществуване на вземането неизплатената част на задължението, 2 съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във възз. инстанция по арг. на чл.235, ал.3 ГПК, като зачете фактите от значение за спорното право.

Счита се, че предявения иск било основателен и доказан.

Твърди се, че между страните действал принципа на свободното договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД. С оглед този принцип и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, вкл. описаните в договора услуги „***“ и „***“, което било изцяло по желание на длъжника, като същия имал право да се възползва от посочените в тях възможности. За това същия дължал възнаграждение на кредитора, като се бил възползвал от първата услуга на пакета- приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит.Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

Ответникът С., чрез пълномощник адвокат оспорва иска. Сочи, че договора за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит бил недействителен на специалните условия на чл.22 ЗПК. Не били посочени приложимият лихвен процент и условията на прилагането му. Погасителния план на отговарял на ЗПК, като него липсвала информация по ЗПК. Договора не съдържал ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В договора бил посочен ГЛП, но липсвали каквито и да били условия за прилагането му.

Посочени са основания на които договорът не отговарял, като всяко от тях следвало да бъде санкционирано, чрез провъзгласяване на общата недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. В случая не била и приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза обуславяла недействителност на целия договор.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на претенцията.

В с.з. ответника чрез упълномощен представител с писмена молба моли за отхвърляне на претенцията по изложени съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл.

422 ГПК, както и осъдителен иск чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Приложен е договор за потребителски кредит – профи кредит стандарт от *** год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1700 лв., със срок за погасяване 24 месеца , с посочен ГЛП – 41, 00 % и ГПР – 48,99 %, размер на погасителна вноска от 104, 71 лв. и общата сума, която следва да бъде върната- 2512,99 . В договора е посочено още, че кредитополучателят е избрал пакет допълнителни услуги – ***, на стойност 680 лв. и ***, на стойност – 1190 лв., като вноската по избрания пакет е в размер на 77, 91 лв., дължима към месечната погасителна вноска, която ставала в размер на 182, 62 лв. и общата сума за връщане – 4382, 99 лв. Посочено е и, че клиентът е поискал закупуването на допълнителна незадължителна услуга.

3

Представени са още искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, декларации, че ответника получил екземпляр на ДПК, ОУ и погасителен план, ОУ на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договора за потребителски кредит № *** със закупена допълнителна услуга, извлечение по сметка към договор за протребителски кредит № ***, уведомително писмо за обявяване на предсрочната изискуемост по ДПК ***, с отбелязване като непотърсена и уведомително писмо.

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че при сключването на договора за потребителски кредит № ***/ *** г. размерът на ГРП е 48.

99 %, като същия бил определен с изискванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и в него била включена само единствено уговорената между страните възнаградителната лихва. Възнаграждението за закупени допълнителни услуги *** и Флакси, в размер на 1 870 лв., не било включено в ГПР.

При включването на допълнителните услуги в ГПР, размерът би бил над 100 % и би надхвърлил петкратния размер на законна лихва. За периода 06.12.2022 г.- 31.07.2024 г. по договор № ***/ *** г. била внесена сума в размер на общо 1746, 79 лв., с които били погасени вноски № 1 до № 7, както и част от вноски № 8и 9 от погасителен план- Таблица № 1, както следвало : главница в размер на 366, 55 лв., договорна лихва за периода *** г.- 01.07.2023 г. в размер на 451, 31 лв., възнаграждение за пакет допълнителни услуги за периода *** г.- 01.07.2023 г. в размер на 623, 44 лв., лихви за просрочие за периода 01.12.2022 г- 31.07.2024 г. в размер на 274, 11 лв. и лихва за забава до 31.07.2024 г. в размер на 31, 37 лв. След датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 27.09.2024 г., на 21.11.2024 г. била внесена сума в размер на 50 лв., с която била погасена такса по Тарифа, съгласно чл.17.4 от ОУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: