Решение № 2373 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2373 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20215330120472 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът А..... П. А.... ЕГН **********, с адрес: гр. П..... ж.к. Т.... чрез .... Е. И.......... със съдебен адрес: гр. П....., ул.“Х.... К.......... в исковата си молба против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК........... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от И..... Х.... – С........ с която се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата от договора, сключен с „НЕТКРЕДИТ" ООД на ...........предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Твърди, че сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 300,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 39,99 %, годишен процент на разходите - 48,21% и срок за погасяване 10 месеца с размер на месечна погасителна вноска 155,00 лева.

Твърди, че съгласно чл.4 ал.3 от договорът за заем, в срок до края на следващия работен дент от сключването му, следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция, издадена от небанкова финансова институция. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.4 ал.3 от договора, кредитополучателя дължал неустойка, визирана в чл.6 ал.1 от договора, на кредитора в размер на 1 140,00 1 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, с която падежното вземане нараствало значително.

Твърди, че посочения в договора фиксиран лихвен процент в размер на 39,99 % не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва.

Поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реалния, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски креди - като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено взгмането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

ОТВЕТНИКЪТ „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ........... В. П., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е допустим но неоснователен и го оспорва. Излага доводи във връзка с направеното оспорване.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правми норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите па страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съетавлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.

Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за кредит №.............. в чл. 4 ал. 3 от същия, страните са договорили, че кредитополучатулят е 2 длъжен в срок до края на следващия денот сключване на договора, да предостави на Кредитора гараниця по кредита съгласно реда и условията предвидени в ОУ по договора.

Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размерна 1 550,00 лева със срок на валидност .............

В чл.6 от същия договор кредиторът е предвидил, че ако не се представи гаранция от кредитополучателя в установения срок, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1 140,00 лева.

Така предвиденият размер оскъпява кредита със 116,92 % годишно или 12,99 % месечно, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо искът за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен 3 и доказан.

На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 664,00 лева , от които 200,00 лева за възнаграждение на вещо лице, 50,00 лева държавна такса и 414,00 за адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.... П. А...........ЕГН **********, с адрес: гр. П........... ж.к. Т............Е. И...........със съдебен адрес: гр. П....., ул.“Х... К...... и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от И.... Х.... – С..... че клаузата на чл. 6 от Договор за кредит №..............., предвиждаща заплащане на неустойка, е недействителна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от И... Х..... – С..... да заплати на А......П. А.......... ЕГН **********, с адрес: гр. П......... ж.к. Т............. Е. И............ със съдебен адрес: гр. П........., ул.“Х.... К............ направени по делото разноски в размер на 250,00(двеста и патдесет) лева.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, представлявано от И.... Х..... – С..... да заплати на ....

Е. И........ с адрес: гр. П...., ул. „Х..... К..........., сумата от 414,00(четиристотин и четиринадесет)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________

4