Решение № 3189 от 24.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3189 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110102595 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Г.

А. Н.-Ч. срещу ответника „*" ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на 420лв., представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл.4, ал.З от Договор за потребителски кредит № * от 28.01.2021 г. Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се , че на 28.01.2021 г. между ищцата Г. А. Н.-Ч., ЕГН ********** и „*" ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр.* (*), * представлявано от И* се сключва Договор за потребителски кредит № *. По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя Г. А. Н.-Ч., потребителски кредит под формата на заем в размер на 500лв. /петстотин лева/, а кредитополучателя Г. А. Н.-Ч., се задължава да върне предоставената сума в срок до 29.07.2021г., на 6 месечни вноски, при годишна лихва в размер на 38,75 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 46,42 %. Общата дължима сума, която Г. А. Н.-Ч. следва да върне е в размер на 558 лв., от които 500лв. главница и 58 лв. лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 29.01.2021 г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 558 лв. със срок на валидност до 30.07.2021г., съгласно чл.4, ал.З от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.З , то съгласно чл.6, ал.1 от Договора, Г. А.

Н.-Ч. дължи на Кредитора „*" ООД неустойка в размер на 420 лв. Съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал.2 от Договор №* от 28.01.2021 г., всяка погасителна вноска е в размер на 93 лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска е с падеж 28.02.2021 г., а последната под номер 6 с падеж 29.07.2021г.. Подробно обосновава размера и падежа на всяка погасителна вноска. В посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен 1 план, не е включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З от Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора, неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3 /от 29.01.2021 г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Счита се, че претендираната неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, поради което не се дължи от ищцата.Предвид изложеното се твърди, че Г. А. Н.-Ч. дължи връщане само на главницата по кредита, но не и заплащане на лихви и неустойка в размер на 420 лв. Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба в съда, ищцата Г. А. Н.-Ч. е изплатила частично задължението си по Договор за потребителски кредит № * от 28.01.2021 г. На 29.06.2021 г. е получила съобщение, изпратено от ответното дружество, в което я уведомяват, че е изпаднала в просрочие, като към 29.06.2021 г. има следните задължения към тях: сума в общ размер на 652 лв., от които 333,05 лв. главница, 38,95 лв. лихва и 280 лв. неустойка. Г. А. Н.-Ч. счита, че предвид, че клаузата за неустойка е нищожна, не следва да дължи суми за неустойка, а заплатените до датата на подаване на исковата молба суми, следва да се отнесат за погасяване на главницата и лихвите по Договора.

Предвид изложеното , се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Ответникът , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в който се оспорва исковата молба като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Твърди се, че претендираната неустойка не е нищожна, поради което се дължи от ищцата.

Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са предявените в срока по чл.131 от ГПК вр.211 от ГПК осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 366.80 лв. главница, представляващи от трета до шеста вноска и 28.20 лв. договорна лихва за периода 29.04.2021 г. до 29.07.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху тези суми, считано от датата на подаване на насрещния иск в съда - 15.04.2022г. до окончателното плащане.

Ответницата по насрещния иск , в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който се прави признание на предявените насрещни искове.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се поддържа предявения иск, излага становище по същество и се моли за уважаването му. Претендират се разноски по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответната страна в съдебно заседание, чрез процесуален представител моли за отхвърляне на първоначалния иск и уважаване на насрещната искова молба. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът намира следното:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.

124, ал. 1 от ГПК.

За успешното провеждане на така предявения иск ищецът следва да 2 установи при условията на пълно и главно доказване наличието на заемно правоотношение по сключен договор за кредит с ответника. За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да установи дължимостта на оспореното задължение за неустойка, в т.ч. наличието на валидна неустоечна клауза в договора.

Не е спорно между страните, а и от представени по делото доказателства се установява наличието на сключен между страните Договор за потребителски кредит № * от 28.01.2021 г., съгласно който кредиторът „*" ООД предоставя сумата от 500лв., а кредитополучателят Г. А. Н.-Ч., се задължава да върне предоставената сума в срок до 29.07.2021г., на 6 месечни вноски, при годишна лихва в размер на 38,75 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 46,42 %.

Видно от сключения между страните договор /л.13/ общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 558лв., съгласно погасителен план.

От представения договор за кредит се установява, че съгласно чл.4, ал.3 от цитирания договор кредитополучателят следва представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 29.01.2021 г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 558 лв. със срок на валидност до 30.07.2021г., като в случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.З, съгласно чл.6, ал.1 от Договора, Г. А. Н.Ч. дължи на кредитора „*" ООД неустойка в размер на 420 лв.

Съгласно трайната съдебна практика съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът се произнася преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

От съвкупния анализ на ангажираните доказателства, съдът намира, че договорената в чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № * от 28.01.2021 г. неустойка е нищожна.

Претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.

Претенцията за неустойка заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която заемателят е задължен в срок до края на следващия ден от подписване на същия да предостави обезпечение – гаранция, който да отговаря на определени условия.

3

Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника по договора за кредит. Освен това, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита.

По изложените съображения разглежданата клауза за заплащане на неустойка от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите й по закон функции, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

От изложеното следва, че ищецът не дължи заплащане на сума въз основа на нищожна договорна клауза, поради което искът за установяване на нейната недължимост е основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 420 лева.

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:

За успешното провеждане на иска по чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума.

В случая наличието на действително облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № * от 28.01.2021 г. в частта относно предоставената главница и дължимата лихва за връщането на предоставената в заем сума, не се оспорва от ответнатата страна.

С отговора на насрещната искова молба ответникът Г. А. Н.-Ч. признава дължимостта на претендираното от ищеца по насрещния иск вземане в посочения размер и период, поради което съобразно направеното признание съдът намира искът за основателен, поради което следва да бъде уважен в предявения размер.

По разноските:

По първоначалния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на адвокат П. Й. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на основание чл. 38 от ЗАдв.

4 във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 300лв., определено в минимален размер на основание чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба №1/2004 г.

Съдът констатира, че ищецът Г. А. Н.-Ч. е останала задължена за разноски за държавна такса в размер на 50 лв. за предявяване на иска, поради което на основание чл. 77 от ГПК следва да бъде осъдена да ги заплати.

Доколкото последните не са все още сторен разход в производството, редът за възлагането им в тежест на ответника е този по чл. 248 от ГПК.