Разпореждане № 370 от 28.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 370 гр. Благоевград, 28.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500458 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3503/11.02.2026 г., подадена от Община Благоевград, с адрес гр.Благоевград, пл. „***“ № 1, представлявана от кмета М.Б., насочена против Решение № 55 от 28.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 2015/2025 г. по описа на РС – гр.Благоевград, с което е осъдена Община Благоевград, да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, сумата от 518.36 евро с левова равностойност от 1013.83 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” във връзка с щета 470422232316577, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба - 30.07.2025г. до окончателното плащане на сумата. С решението са присъдени и направените по делото разноски от застрахователното дружество.

В жалбата на Община Благоевград са изложени оплаквания за неправилност на решението на РС-Благоевград, за постановяването му в нарушение на материалния закон и за необоснованост.

Сочи се, че от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства не е установено по безспорен начин, че процесното застрахователно събитие е настъпило по описания в исковата молба механизъм и на конкретното място, като съдът е игнорирал несъответствията при описанието на фактите и обстоятелствата, довели до настъпване на инцидента, изложени в исковата молба, в свидетелските показания на свидетелите - водача на увреденото МПС и спътника му, както и в част от представените като доказателства от ищеца писмени документи.

В тази насока се отбелязва, че мястото на събитието е неопределено, като е посочено само ул.„***“, след Кауфланд по посока ул.„***“. Също така, според въззивника, описанието на събитието е неясно и неконкретизирано, без 1 каквито и да било детайли на фактическата обстановка доколкото е посочено, че водачът в движение е попаднал в дупка на пътното платно, без да е попълнена схемата на ПТП и да е отбелязана зоната на повредите.

Твърди се несъответствие между отбелязаното в декларациите за настъпване на застрахователно събитие, попълнени и подписани от водача и пътника, и в съобщеното от свидетеля досежно това дали е била скъсана гумата на автомобила.

Освен това се подчертава, че в декларацията на водача увредения автомобил, последният не е посочил като причина отразената такава в исковата молба, а именно „голяма дълбока дупка“.

Прави се оплакване, че при постановяване на първоинстанционното решение не е отчетено обстоятелството, че посочените в исковата молба материални щети не съответстват на представените доказателства, като последните също съдържат противоречива информация, без да съществува възможност безспорно и категорично да се установи какви щети и кои части от автомобила са били увредени.

Оспорва се призната щета по задната дясна гума, а по отношение на предната се заявява, че не е налице скъсване, а охлузване на част от страничния борд на тази гума.

Във въззивната жалба се прави подробен анализ на събраните гласни доказателства, като от тях се извежда твърдения, че не всички признати от застрахователя щети са резултат от процесното ПТП.

На самостоятелно основание претенцията на застрахователното дружество се оспорва поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че на мястото на настъпване на инцидента има ясна видимост и при липсата на влошени метрологични условия, водачът на автомобила е следвало да съобрази поведението си на пътя с пътните условия и в частност с процесното препятствие.

По отношение приетото по делото пред РС заключение по съдебноавтотехническата експертиза са изложени подробни възражения, свързани с липсата на непосредствени впечатления на експерта от мястото на настъпване на инцидента и състоянието на пътя към момента на процесното ПТП, както и поради основание на изводите му на данните от показанията на разпитаните свидетели.

Въззивникът оспорва решението на районният съд и поради несъобразяване на обстоятелството, че съгласно т.1.22 от подраздел X „Общи изключения“, раздел „Общи положения“ на Общите условия (ОУ) по застраховка „Каско Стандарт“ на ищцовото дружество (стр. 3 от ОУ), застрахователят не покрива щети в резултат на „събития (без обсебване), настъпили когато МПС е отдадено под наем, на лизинг,...“. Сочи се, че в случая, от представените с исковата молба писмени доказателства, е видно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие процесното МПС е 2 било собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, но е управлявано от лизингополучателя Л.Х., при което не е имало основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

Уваженият от първоинстанционния размер на иска се оспорва и поради определянето му по методика, прилагана от застрахователя, както и поради обстоятелството, че в него са включени щети, които заявени за възстановяване и които не е установено да са резултат от процесното ПТП.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение на РС-Благоевград, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивн ата жалба, такъв е постъпил от насрещната страна „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД . В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност и законосъобразност на обжалваното решение на РС-Благоевград.

Според въззиваемия, той по категоричен начин е доказал, че са налице всички предпоставки, необходими за уважаване на иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.49 от ЗЗД, а именно: 1) възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, включително в хипотезите на чл.47-49 от ЗЗД, 2) наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с покритие и с период на покритие към датата на настъпване на вредите, 3) изплащането на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил.

По отношение възникването на застрахователно правоотношение за имуществено застраховане с предмет процесния автомобил, се поддържа становище, че представената застрахователната полица е в изискуемата от чл.344 от КЗ форма и съдържа всички посочени в чл.345 от КЗ реквизити.

Обяснява се, че договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ - т.нар. "абсолютни търговски сделки", поради което по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ, както и разпоредба на чл.293, ал.3 от ТЗ. Въззиваемият се позовава и на съдебната практика, в която се приема, че въпреки формалността на застрахователния договор, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, като следва да се има предвид, че това оспорване следва да е налице към момента на извършването му. Според въззиваемия, от поведението на страните по договора за имуществено застраховане в случая, може да се стигне до обоснования извод, че те не го оспорват - застрахователните премии са плащани, а по подадено от увреденото лице - застрахован заявление е образувана преписка по претенцията за щета и е изплатено съответно застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, поради което е налице упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете насрещни 3 страни.

В отговора се развиват подробни съображения, че в хода на първоинстанционното дело е изяснена цялата фактическа обстановка, вкл. е установен механизмът на ПТП-то, в условията на пълно и главно доказване от заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена съдебноавтотехническа експертиза, както и от събраните гласни доказателства.

Акцентира се върху заявеното от вещото лице посочва, че неравността на мястото на пътя, където е настъпило процесното ПТП е изработена машинно, чрез изрязване на повърхностния слой на асфалтовата настилка, която впоследствие не е била запълнена със специално подготвен инертен материал (смес от филц, пясък и надробени скални късове), а с каменни късове и неправилна или асфалтирана.

Въззиваемият обяснява и че процесният инцидент е в резултат от поведението на ответната страна - Община Благоевград, която следва да се грижи и поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да осигури безопасността на движението на моторни превозни средства и пешеходци, тъй като улицата, на която е станало ПТП-то се намира в населено място и като такава не е част от републиканската пътна мрежа, т.е. пътят е местен. В тази насока въззиваемият се позовава на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата, чл.3 и чл.167, ал.1 от ЗДвП. Относно понятието „препятствие на пътя“, се заявява, че легална дефиниция е дадена в § 6, т.37 от ЗДвП и § 1, т.19 от ППЗДвП и съобразно същата, по делото е налице именно такова препятствие, което е станало причина за настъпване на процесното ПТП.

Въззиваемият изразява становище, че първоинстанционният съд е обсъдил представените писмени доказателства, в това число застрахователната полица и общите условия по застраховка „Каско стандарт“, като правилно е приел, че е налице валидно сключен договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане, с покритие и със срок, покриващ датата на настъпване на вредите. Освен това, според застрахователното дружество, РС е обсъдил надлежно и всички събрани по делото доказателства, релевантни за спорното право, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях.

Сочи се, че въззивникът не е доказал наведеното възражение за съпричиняване на настъпилия за застрахования при ищеца автомобил вредоносен резултат, тъй като не е установен принос на водача на настъпилото ПТП, което се установява от гласните доказателства - при разпита на двамата допуснати свидетели. В тази насока въззиваемият се позовава на събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, които се потвърждават от заключението по приетата съдебноавтотехническа експертиза. Според въззиваемия, при събраните доказателства се налага извода, че каквито и действия да е предприел водачът на увреденото 4

МПС, той не е имал техническа възможност да избегне процесното ПТП, като по всякакъв начин се изключва възможността водачът да е допринесъл, тъй като е положил усилия да предотврати настъпилите вреди, видимо и от настъпилите увреждания, в противен случай вредите биха били дори поголеми. Твърди се, че водачът на увредения автомобил не е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като цитираната норма касае поведение на водача при наличие на препятствие на пътя, а дупките на пътното платно не могат да бъдат квалифицирани като препятствие, още повече, когато не са обезопасени и обозначени.

В отговора на въззивната жалба се оспорват и направените от община Благоевград възражения досежно размера на причинените щети. Подчертава се, че вещото лице е установило дори такива в по-висок размер от изплатеното застрахователно обезщетение.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди решението на РС-Благоевград като присъди на въззиваемия направените от него разноски по делото.

И двете страни в производството не правят доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 вр. с чл.262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това, на основание чл.267, ал.1 от ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.