Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6415 от 03.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41357/2025
Вид
Решение № 6415
Подписан
03.04.2026
Състав
Гергана Великова Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.400, ал.1 - ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 - ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 - ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал.2 пр. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6415 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана В. Недева при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Гражданско дело № 20251110141357 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121718407, с която ищеца моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3102,52 лв., представляваща дължим остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с Щета № ***, образувана пред застрахователното дружество – ищец, ведно със законна лихва за период от 23.07.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, твърди, че на *** г. в гр. София, при движение по ул. „Велчо Атанасов“, водачът на лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № ***, навлиза в кръстовището с ул. „Боян Магесник“, без да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил „Киа Спортидж“, рег. № ***, в резултат на което удря последния. От процесното ПТП били причинени материални вреди на МПС „Киа Спортидж“, рег. № ***, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Застрахователна полица № ***, валидна към датата на ПТП. За произшествието бил съставен Двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците в него, в който водачът застрахован при ответника, признал вината си за ПТП. Към датата на ПТП отговорността на водача на МПС „Дачия Докер“, рег. № ***, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното 1 дружество. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди по увредения лек автомобил при ищеца е била заведена Щета № ***, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 11911,84 лв. Поддържа, че във връзка с определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били направени и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата, и виновен за ПТП водач.

Ищецът е предявил регресната си претенция с покана до ответника за сумата от общо 11926,84 лв. с включени ликвидационни разноски, като последният удовлетворил частично регресната претенция, заплащайки сумата от 8 824,32 лв. Ищецът твърди, че е останал непогасен остатък в размер на 3102,52 лв., като претендира и заплащане на мораторна лихва върху неплатената сума. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебноавтотехническа експертиза, която да отговори на посочените в исковата молба въпроси, във връзка с определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. По негово искане съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно – В. Г. Ш., ЕГН **********, за установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП и претърпените имуществени вреди по автомобила му. Поискал е също изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставения в исковата молба въпроси, както и да се задължи ответника да представи застрахователната полица по сключената при него застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Дачия Докер“, рег. № ***, които доказателствени искания са оставени без уважение, като не необходими, тъй като обстоятелствата, които се цели да бъдат установени посредством същите, са обявени от съда за безспорни между страните с окончателния доклад по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121718407, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. К. М., с който оспорва иска като неоснователен по размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС „Дачия Докер“, рег. № ***. Не оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че с изплащане на сумата от 8824,32 лв. е погасил изцяло дължимото обезщетение.

Възразява срещу претендирания размер на заплатеното обезщетение за резервни части – „греда преден мост“ и „преден десен амортисьор“. Оспорва вследствие процесното ПТП да са настъпили щети по тези части и елементи: „греда преден мост“ и „преден десен амортисьор“. Поддържа, че за определяне на обезщетението е следвало да бъде взета предвид действителната стойност на вредите, а не възстановителната. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Поставя допълнителни въпроси към вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 от КЗ са: 1. валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил;

2.плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; 3.механизмът и причината за настъпване на ПТП; 4. размерът и видът на щетите, както и 5. елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат и вина, като вината се предполага до доказване на противното/; 6. валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността на виновния водач за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; По отношение на тези факти, доказателствената тежест съдът е възложил на ищеца, като му е указал, че обстоятелствата по т.1 – 3, както и по т.5 и т.6, посочени по-горе са безспорни между страните и не се нуждаят от допълнително доказване.

Не се спори между страните за следните обстоятелства, които са отделени за безспорни с окончателния доклад по делото, а и се установяват от събраните по делото писмени доказателства:

1) За описания в исковата молба л.а. „Киа Спортидж“, рег. № *** към датата на ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, обективирана в Застрахователна полица № ***.

2) За описания в исковата молба л.а. „Дачия Докер“, рег. № *** към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.

3) Във връзка с образуваната ликвидационна преписка за л.а. „Киа Спортидж“, рег. № *** ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер от 11911,84 лв. и е направил разноски по ликвидиране на щетата от 15 лв.

Видно от приетите по делото доказателства ответникът е бил надлежно поканен да възстанови изцяло платеното от ищеца обезщетение, ведно с ликвидационните разноски или сумата от общо 11 926,84 лв., като ответното дружество е платило извънсъдебно само сумата от 8824,32 лв., представляваща част от претендираната от ищеца сума по Щета № ***.

Във връзка със спорните между страните факти относно вида и размера на щетите по увредения лек автомобил и възражението на ответника, че не всички обезщетени от ищеца такива са резултат и пряка последица от ПТП на *** г., по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), изпълнено от в.л. В. ( приобщено на 61-68 от делото), което съдът след обсъждането му в съвкупност с останалите доказателства, по реда на чл.202 от ГПК, кредитира изцяло като обективно, ясно, пълно и компетентно дадено. Не са наведени доводи и събрани доказателства, които да всяват съмнение в правилността на същото, поради което съдът го цени като годно доказателствено 3 средство за обстоятелствата, за които е допуснато.

Механизмът на процесното ПТП се установява от приетите доказателства, като същия не е спорен между страните.

При установения механизъм на ПТП, вещото лице е заключило, че всички описани от застрахователя – ищец щети по увредения л.а. „Киа Спортидж“, рег. № *** са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на *** г. ПТП на кръстовището между ул. „Боян Магесник“ и ул. „Велчо Атанасов“, в т.ч. оспорените от ответника „греда преден мост“ и „преден десен амортисьор“.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му– чл. 411 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че стойността на ремонта по пазарни цени на части и труд възлиза на 11911,84 лв., което е фактурната стойност на ремонта, извършен от оторизиран за марката „Киа“ сервиз, предвид установеното от в.л., че към датата на увреждането, автомобила е бил на 1 година, 2 месеца и 23 дни, считано от първата си регистрация, т.е. подлежал е на ремонт в официален сервиз. Следва да се отбележи също, че средните пазарни цени, установени от вещото лице, при които са анализирани данни от различни доставчици на резервни части, в т.ч. оригинални и при средна часова ставка за автосервизите към м.08.2025 г. лв. от 30,00 лв./час, стойността на уврежданията възлиза на 11949,36 лв., която стойност дори надвишава заплатената такава към официалния сервиз.

Вещото лице е посочило още, че средната часова ставка в сервизите в страната към 2024 г. е 30 лв./час, докато калкулираната от официалния сервиз цена е дори по-ниска, а на пазара трудно биха се намерили нови части от вида на увредените при процесния инцидент, от алтернативни източници. Следователно не се установява и възражението на ответника за прекомерно завишено и необосновано застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 пр. 1 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400, ал.1 - ал.3 от КЗ. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност или същата стойност за закупуване на 4 резервните части, необходими за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са били увредени и са се нуждаели от подмяна, видно от описа на ищеца, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда. В случая, именно стойността на труда и броя на часовете, необходими за отстраняване на вредите по процесния автомобил биха дали разлика между средни пазарни цени и приетата за пазарна цена за възстановяване на автомобила (11911,84 лв.), заплатена от ищеца на автосервиза, възстановил вредите по автомобила, а не както неоснователно твърди ответника от надписани видове ремонтни работи, които нямат пряка причинно-следствена връзка с ПТП от *** г. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в редица негови решения, част от които Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.