Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 07.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 295/2021
Вид
Решение № 58
Подписан
07.04.2022
В сила
10.10.2023
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20214001000295 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе е признато за установено съществуването на парично вземане на „Обединена българска банка“ АД срещу длъжниците Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А., дължимо при условията на солидарност, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 година по описа на Районен съд Русе, за суми, дължими към 28.07.2016 година, а именно:

36 896.61 лева – главница, законна лихва върху главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година.

С посоченото решение е отхвърлен иска за установяване съществуването на парично вземане в размер на 20 971.40 лева – наказателна лихва за времето от 25.08.2013 година до 27.07.2016 година.

Със същото решение Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А. са осъдени да заплатят на „Обединена българска банка“ АД сумите: 2 158 лева – съразмерни разноски за производството пред окръжния съд; 1 902 лева – съразмерни разноски за заповедното 1 производство, включени в издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе.

С Определение № 183/23.04.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе е допълнено Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските, както следва:

„Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. В. В. сумата 300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Г. Д. Н. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Отхвърлени са исканията за присъждане на адвокат В. В. Т. на сумата 505 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Г. Д. Н. по т. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе, и за сумата над 300 лева до 820 лева на адвокат С. В. В. – възнаграждение по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе.

„Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат К.И. Б. сумата 300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Отхвърлени са исканията на адвокат К.И. Б. за присъждане на 505 лева – възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе и за сумата над 300 лева до 820 лева за адвокатска защита по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе.

„Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат К.И. Б. сумата 300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Отхвърлени са исканията на адвокат К.И. Б. за присъждане на 505 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе и за сумата над 300 лева до 820 лева за адвокатска защита по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе.

С Решение № 133/10.06.2019 година по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново е отменено Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иска за установяване съществуването на парично вземане в размер на 2 258.11 лева – наказателна лихва; признато е за установено съществуването на парично вземане на „Обединена българска банка“ АД срещу длъжниците Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А., дължимо при условията на солидарност, за сумата 2 258.11 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски за главница за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 1.08.2016 2 година и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4380/2016 година по описа на Районен съд Русе.

Със същото решение е потвърдено Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в останалата обжалвана част.

С посоченото решение Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А. са осъдени да заплатят на „Обединена Българска банка“ АД сумите: 1 213.04 лева – разноски пред първостепенния съд с оглед уважената част от иска; 510.84 лева – разноски пред въззивния съд.

Със същото решение „Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат К.И. Б., адвокат С. В. В. по 791.40 лева на всяка една – адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказване на безплатна правна помощ по делото на ответниците Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А..

С посоченото решение е оставена без разглеждане Частна жалба с вх. № 5263/10.05.2018 година, подадена от адвокат В. В. Т., като недопустима.

Със същото решение са оставени без уважение исканията в частни жалби с вх. № 5235/9.05.2018 година, подадена от адвокат С. В., вх. № 5262/10.05.2018 година, депозирана от адвокат К.Б., за присъждане на разноски в производството по чл. 248 от ГПК в размер на по 15 лева за частните жалби.

С Определение № 245/24.09.2019 година по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено Определение № 183/25.04.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлено искането на адвокат Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 505 лева за защита на длъжниците К. И. А. и Д. П. Р. в заповедното производство.

С Решение № 60068/14.07.2021 година по т. д. № 816/2020 година на Върховен касационен съд на Република България е отменено Решение № 133/10.06.2015 година по гр. д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С Определение № 60268/14.07.2021 година по ч. т. д. № 815/2020 година на Върховен касационен съд е оставена без разглеждане частната жалба на адвокат К.Б. (в лично качество) против Определение № 245/24.09.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено Определение № 183/2018 година на Окръжен съд Русе за отхвърляне на искането на адвокат Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита на К. И. А. и Д. П. Р. в заповедното производство.

Производството по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново е образувано въз основа на следните жалби:

3

Въззивна жалба с вх. № 928/23.01.2018 година, депозирана от адвокат С. В. В. – пълномощник на К. И. А., против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е признато за установено съществуването на парично вземане на „Обединена българска банка“ АД спрямо К. И. А. (дължимо при условията на солидарност с останалите ответници – Г. Д. Н., Д. П. Р.), произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 лева на Районен съд Русе за суми, дължими към 28.07.2016 година, а именно: 36 896.61 лева – главница, законна лихва върху главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Въззивна жалба с вх. № 929/23.01.2018 година, подадена от адвокат В. В. Т. – пълномощник на Д. П. Р., против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е признато за установено съществуването на парично вземане на „Обединена българска банка“ АД спрямо Д. П. Р. (дължимо при условията на солидарност с останалите ответници – Г. Д. Н., К. И. А.), произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 лева на Районен съд Русе за суми, дължими към 28.07.2016 година, а именно: 36 896.61 лева – главница, законна лихва върху главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година. Във въззивната жалба са развити подробни аргументи за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Въззивна жалба с вх. № 930/23.01.2018 година, депозирана от адвокат К.И. Б. – пълномощник на Г. Д. Н., против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е признато за установено съществуването на парично вземане на „Обединена българска банка“ АД спрямо Г. Д. Н. (дължимо при условията на солидарност с останалите ответници – К. И. А., Д. П. Р.), произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 лева на Районен съд Русе за суми, дължими към 28.07.2016 година, а именно: 36 896.61 лева – главница, законна лихва върху главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита; развиват се доводи за недопустимост на иска спрямо Г. Д. Н. на основание чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, при условията на евентуалност – за неговата неоснователност.

Въззивна жалба с вх. № 1395/1.02.2018 година, подадена от „Обединена българска банка“ АД против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година 4 на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иска за установяване съществуването на парично вземане в размер на 2 258.11 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски за главница за времето от 25.08.2013 година до 27.07.2016 година по чл. 7 от договора за кредит.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби на Д. П.

Р., представляван от адвокат В. Т.; адвокат С. В. – пълномощник на К. И. А.; Г. Д. Н., представляван от адвокат К.Б., от „Обединена българска банка“ АД, в който се излагат аргументи за тяхната неоснователност.

При първоначалното разглеждане на делото от втората инстанция процесуалният представител на „Обединена българска банка“ АД е оспорил въззивните жалби.

При повторното разглеждане на делото от Апелативен съд Велико Търново не се е явил представител на „Обединена българска банка“ АД.

В срока по чл. 263, ал. 1, от ГПК са депозирани отговори на въззивната жалба на „Обединена българска банка“ АД от адвокат С. К. – пълномощник на К. И. А.; адвокат Н.

И. – пълномощник на Г. Д. Н.; Д. П. Р., представляван от адвокат К.Б., с които я оспорват; излагат доводи за неравноправност на клаузата на чл. 7, ал. 1 от Договора за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година.

При първоначалното и повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция адвокат Б. – пълномощник на К. И. А.; Г. Д. Н.; Д. П. Р., оспорва въззивната жалба на „Обединена българска банка“ АД.

Постъпила е частна жалба от адвокат С. В. – пълномощник на Г. Д. Н., против Определение № 183/24.05.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане в полза на адвокат С. В. на адвокатско възнаграждение за сумата над 300 лева до 820 лева за правна помощ и защита в производството по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе.