Определение № 540 от 17.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1079/2025
- Вид
- Определение № 540
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- Ралица Манолова, Дора Запрянова Илиева, Мирослав Георгиев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 377, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540 гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Мирослав Г. Георгиев
Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601079 по описа за 2025 година Постъпил е протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу разпореждане от 13.01.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 16371/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, с което съдебното производство е прекратено на основание чл. 377, ал. 1 от НПК и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
С протеста се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт и се прави искане за неговата отмяна. Възразява се срещу приетото от СРС, че са ограничени правата на предадения на съд обвиняем, за което се излагат конкретния доводи.
Софийски градски съд, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното.
Досъдебното производство е водено срещу обвиняемия Р. Б. М. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С постановление от 21.11.2024 г. СРП е внесла предложение обв. Р. М. да бъде освободен от наказателна отговорност за това, че на 20.10.2023 г. около 10:07 часа в гр. София, в сградата на 03 РУ – СДВР, находяща се на ул. „Индже Войвода“ № 2, в кабинет № 33, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – ударил с ръка по бюрото на инспектор М.С.Д. към 01 група „Престъпления против личността“, в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 03 РУ – СДВР, държал се агресивно, като й крещял: „К‘ва си ти! За какво трябва да ти давам обяснение къде живея! Аз съм охрана, ти какво си мислиш!“, след което хвърлил химикалка по инспектор М.Д. и й казал: „Няма да работиш! Ще ти се случи нещо лошо!“ – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, изразяващи се в това, че по делото са налице фактически данни за отсъствието на безпристрастност и независимост при разследващите органи, защото са част от същата структура на МВР, 1 в която е назначена инспектор М.Д. – адресат на твърдяната хулиганска проява.
Цитирано е част от решение от 27.07.1998 г. по дело „Гюлеч срещу Турция“ на ЕСПЧ, съгласно което независимостта на разследващите органи е накърнена, когато те и разследваните лица са част от една и съща организационна структура и имат общ административен ръководител. Първостепенният съд е съотнесъл цитираното решение към конкретния случай и е приел, че е накърнена независимостта и безпристрастността на разследващите органи, тъй като е налице институционална връзка между тях и пострадалото лице, като е посочил, че общият им ръководител е директорът на СДВР.
Настоящият въззивен състав не споделя това становище на първоинстанционния съд, като счита, че същото е в противоречие със закона.
На първо място следва да се изясни, че престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК има за обект на посегателство обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, и при него няма пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал.
1 от НПК, тъй като от това престъпно посегателство не се причиняват като пряка и непосредствена последица имуществени или неимуществени вреди на друго лице.
Следователно инспектор М.Д. няма качеството на пострадало лице за престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия Р. М.. Оттук насетне разсъжденията на първоинстанционния съд за институционална връзка между разследващ орган и пострадало лице са неоснователни и почиват на неправилна интерпретация на закона.
Също така оплакванията на представителя на държавното обвинение, че цитираната от СРС съдебна практика на ЕСПЧ не е относима към конкретния случая, са основателни, тъй като същата е насочена към взаимовръзка между разследващ орган и лице, спрямо което е насочено наказателното преследване, а в случая лицето, привлечено към наказателна отговорност, не е служител на МВР.
За пълнота следва да се изясни също, че съгласно чл. 15 от ЗМВР разследващите органи се подчиняват на нормите на НПК, вземат решения по вътрешно убеждение (чл. 14 от НПК), изпълняват писмените указания само на прокурора, а ръководителите им нямат право да се намесват в разследването. Т.е. разследващите органи в системата на МВР по закон са независими при осъществяване на дейността си от преките си ръководители. В конкретния случай с постановление от 21.08.2024 г. на СРП разследването е иззето от разследващ полицай при 03 РУ – СДВР и е възложено на разследващ полицай при СДВР, предвид събраните в хода на разследването доказателства за евентуално извършено деяние по чл. 325, ал. 2, вр. ал.
1 от НК както в гр. София, ж.к. ****, така и в сградата на 03 РУ – СДВР, т.е. държавното обвинение е взело специални мерки за гарантиране на независимостта и безпристрастността на разследващите органи. Също така не са налице данни разследващият орган от структурата на СДВР да е извършвал каквито и да е действия, които да внасят съмнение в неговата независимост и безпристрастност, или ръководителите му да са се намесвали неправомерно в разследването по делото.
С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира, че протестираното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на Софийски районен съд за разглеждане по същество на внесеното постановление по чл. 375 от НПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 377, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.01.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 16371/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, с което съдебното производство е прекратено на основание чл. 377, ал. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане по същество на внесеното постановление по чл. 375 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3