Решение № 71 от 29.02.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Русе, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500094 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З. Н. А. чрез адв. Г. Г. против решение № 1677/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1287/2023 г. на Русенския районен съд, с което са допуснати до делба при равни права недв. имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и 14 бр. движими вещи. Твърди, че решението е незаконосъобразно и поради това неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че съдът е следвало да постанови неприсъствено решение, тъй като били налице предпоставките за това. Иска отмяната му и постановяване на ново неприсъствено решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Г. А. чрез адв. Г. П. АК Русе от гр. Русе е депозирала отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263 ГПК, в който взема становище за нейната неоснователност. Иска постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Производството по делото е образувано по предявения от А. Г. А. чрез адв. Г. П.

АК против З. Н. А. иск за делба за съсобствени недв. имот и 14 бр. движими вещи. По делото е проведено открито съдебно заседание на 01.11.2023 г., като с Решение № 1677/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1287/2023 г. на Русенския районен съд съдът допуснал делбата им при равни за страните права.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира че не следва да я преповтаря, а на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели РОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Искът с правно основание чл. 34 ЗС е допустим, тъй като за предявяването му е налице правен интерес. Обжалваното решенеие е постановено по предвидения в закона съдопроизводствен ред, след открито съдебно заседание, поради което е допустимо, независимо от допуснатите в заглавната част на решението фактически грешки. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното обжалване. Въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата само когато служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на императивните 2 материалноправни норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство.

При служебно извършената проверка на законосъобразността на акта и при липсата на конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона.

Относно наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се отбележи следното:

Неоснователно е оплакването на ответника-въззивник за допуснати от РРС процесуални нарушения, доколкото не се е произнесъл с неприсъствено решение, въпреки, че е отправено от него такова искане.

Видно от протокола от проведеното първо и единствено по първоинстанционното дело о. с. з. на 01.11.2023 г., РРС е констатирал редовното призоваване на страните, неявяването на ищеца или на негов пълномощник и явяването на процесуалния представител на ответника, като е дал ход на делото.

Изготвил е доклад, дал е възможност на страните да изразят становище по него, приел представените с исковата молба и отговора към нея писмени доказателства и след като явилата се страна е заявила, че няма други доказателствени искания, е дал ход на устните състезания, на осн. чл. 149, ал. 1 ГПК. Ответникът, чрез процесуалния си представител е поискал от съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот, като заявил искане да му бъдат присъдени 2/3 от имота, поради поголемия принос в домакинството. Съдът обявил устните състезания за приключили, на о с н . чл. 149, ал. 2 ГПК и определил, че ще се произнесе с решение. При тези обстоятелства е постановил решение № 1677/28.11.2023 г., обжалвано в настоящото производство.

Искането за постановяване на неприсъствено решение е направено от процесуалния представител на ответника несвоевременно, чак след приключване на устните състезания по първоинстанционнното решение с допълнителна писмена молба вх. рег. 31594/01.11.2023 г., след проведеното открито съдебно заседание по делото.

Вярно, че законът не сочи точно крайния срок, до който ответната страна може да иска неприсъствено решение, но това определено е до приключване на устните състезания по делото и то в първата инстанция, доколкото единствено в компетенциите на първоинстанционния съд е постановяването на неприсъствено решение. Искане в този смисъл до приключване на устните състезания по първоинстанционното дело от страна на ответницата З. А. няма. Исканията на страните след дадения ход на устните състезания по делото не обвързват съда, а и съдията не е бил длъжен да си отменя определението, с което е бил даден ход на устните състезания. При това положение, 3 съдът е действал законосъобразно, като е постановил решение по общия ред. При ненадлежно направено искане съдът не е следвало да постановява определение по чл.

239, ал. 3 от ГПК.

Освен това постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на обжалване пред по-горната инстанция чрез частна жалба или по реда на въззивното обжалване. В случай, че първоинстанционният съд прецени искането за основателно, той постановява решение, което не мотивира по същество и което е окончателно, като защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения, доводи и възражения на страните и преценява събраните доказателства, след което се произнася по материалноправния спор. Правомощията на въззивната инстанция са на съд по съществото на спора, поради което в настоящото производство не може да се проверява били ли са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В такъв смисъл е и утвърдената съдебна практика /Решение № 705 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г., IV г. о. и др./.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представинети доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените от него разноски в настоящото производство за платено адв. възнаграждение в размер на 1500 лв.

В обобщение, първоинстанционното законосъобразно следва да бъде потвърдено. решение като правилно и

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1677/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1287/2023 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА З. Н. А., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Д.“ № ***, вх. „*“, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН ********** от гр. В., ул. „К.“ № *** сумата в размер на 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от 4 връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5