Решение № 1667 от 26.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1667 гр. Бургас, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20222120108017 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път” № 260, представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В. – прокурист, против Е. Б. А., ЕГН **********, адрес в гр.***, с искане съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 400,78 лева, от която 15 815,30 лева е главницата, 3058,26 лева е възнаградителната лихва за периода 17.08.2019 г. – 02.09.2021 г., 132,78 лева е мораторната лихва за периода 17.07.2019 г. – 12.03.2020 г., 1010,94 лева е мораторната лихва за периода 14.05.2020 г. – 12.01.2022 г., 335,50 лева е стойността на таксите за периода 20.08.2019 г. – 23.08.2021 г., 48,00 лева е обезщетението за уведомяване за периода 05.10.2021 г. – 12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №***/01.03.2022 г. по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас.

Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен на 28.02.2019 г. договор за потребителски кредит ***, по силата на който на ответника в качеството му на кредитополучател е бил предоставен кредит в 1 размер на 16 512,00 лева. Ищецът твърди, че кредитът е усвоен изцяло на 28.02.2019 г., както и че длъжникът не изпълнил задължението си да погасява дължимите по погасителния план вноски. Поради неплащане на погасителна вноска с падеж 17.07.2019 г., банката обявила предсрочната изискуемост по кредита без да прекратява действието на договора, след писмено уведомяване на длъжника. Твърди се и това, че ищецът като кредитодател се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, редовно уведомено.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначените му от съда особени представители – адв.Ч. и адв.Н., в който исковете се оспорват като частично неоснователни. На подробно изложени в отговора аргументи считат, че датата, на която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем е неправилно определена, така както неправилно са изчислени и вноските, които следва да служат за погасяване на месечните задължения при просрочените вноски. Според ответника, неправилно е изчислена и наказателната лихва върху суми, които частично са погасени и твърдят, че възнаградителна лихва и обезщетение за уведомяване не могат да се търсят отделно. Не ангажират доказателства.

В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл.422 от ГПК, вр.чл.240, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано настоящето исково производство, против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас – Е. Б. А. е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с определение от 21.10.2022 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и предявения по реда на чл.422 от ГПК иск се явява допустим.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени 2 доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство Договор за потребителски кредит №***/28.02.2019 г., неоспорен от ответната страна по отношение на неговата автентичност, от съдържанието на който се установява, че между ищцовата банка и ответницата като кредитополучател е бил сключен и подписан договор, по силата на който на кредитополучателя е била предоставена под формата на кредит сумата от 16 512,00 лева за текущи нужди срещу задължението му да я върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл.3 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,550 процента. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, която се начислява от датата на усвояване на кредита, а като такава се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Според ал.9 на същия текст, ГПР по отпуснатия кредит е 9,51 %, а общата сума дължима от кредитополучателя е 22 295,23 лева, изчислена към момента на сключване на договора. Видно от чл.5 от договора, кредитополучателят заплаща на банката такса за разглеждане на искания кредит в размер на 300,00 лева, месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит в размер на 3,50 лева. Според чл.6 – крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, или 17.02.2026 г. Съгласно чл.7 от договора, кредита се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежни дати в погасителния план, неразделна част от договора. Видно от ал.2 на същия текст, при актуализиране на приложимия годишен лихвен процент по кредита, банката променя размера на предстоящите (непадежирали) погасителни вноски по кредита, за което кредитополучателят е дал изрично съгласие с подписване на договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетения за времето 3 на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от МС. Съгласно чл.14 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Предвидено в договора е още, всички уведомления и изявления във връзка с него да бъдат направени в писмена форма и да се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресатите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени последно заявения адрес, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат за получени.

Прието като доказателство е и банково бордеро от 28.02.2019 г., видно от което сумата от 16 512,00 лева е била преведена от банката по сметка на ответника.

Приети като доказателства по делото са покана до ответника, с която е предоставен 7-дневен срок за погасяване на задълженията по договора и Протокол, съставен от ЧСИ И. Б., който удостоверява, че поканата е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по извършена от в.л.С. А. съдебно-икономическа експертиза, което съдът цени като компетентно дадено, и от което става ясно, че сумата по кредита е постъпила по сметка на ответника на 28.02.2019 г., на която дата от постъпилата сума е платена премия по полица с получател „***“ АД в размер на 1512,00 лева. На същата дата е удържана и такса за оценка на кредитоспособността в размер на 290 лева и на 01.03.2019 г. в размер на 10,00 лева, или общо удържаната такса за оценка е в размер на 300,00 лева.

Съгласно приложения към договора погасителен план, цената на кредита е 22 857,32 лева, разпределена на 83 вноски по 254,90 лева и последна вноска в размер на 188,62 лева или общо погасителни вноски в размер на 1512,00 лева.

Вещото лице посочва, че разликата между цената на кредита и посочените в погасителния план вноски в размер на 1512,00 лева представлява платената застраховка по кредита, удържана на 28.02.2019 г. Видно от заключението, 4 кредитополучателят е извършил плащания по договора за кредит в общ размер на 1176,98 лева, по дати и суми, както следва: на 15.03.2019 г. – 254,90 лева, на 17.04.2019 г. – 254,90 лева, на 17.05.2019 г. – 254,90 лева, на 17.06.2019 г. – 254,90 лева и на 22.07.2019 г. – 157,38 лева, или всичко в общ размер на 1176,98 лева, с която сума са погасени следните елементи на кредита: 4 вноски за главници с падеж 17.03.2019 г., 17.04.2019 г., 17.05.2019 г., 17.06.2019 г. и част от пета вноска с падеж 17.07.2019 г., общо в размер на 696,70 лева и 5 вноски за редовни лихви в общ размер на 480,28 лева с падеж 17.03.2019 г., 17.04.2019 г., 17.05.2019 г., 17.06.2019 г. и 17.07.2019 г. Вещото лице посочва в заключението си и това, че неизплатената главница е в размер на 15 815,30 лева, а дължимата за периода 17.08.2019 г. – 27.08.2021 г. възнаградителна лихва е в размер на 3058,26 лева. Видно от заключението, банката е начислила лихви за просрочение в размер на 997,46 лева за периода 17.05.2020 г. – 27.08.2021 г. и такси в общ размер на 335,50 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва още, че е начислена и сума за мораторна лихва в размер на 111,48 лева за периода 17.07.2019 г. – 12.03.2020 г.

По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№***/2022 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което става ясно, че е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД и въз основа на същото има издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 01.03.2022 г., с която е разпоредено длъжникът Е. Б. А. да заплати на кредитора сумата от 15 815,30 лева – главница, сумата от 3058,26 лева – възнаградителна лихва за периода 17.08.2019 г. – 02.09.2021 г., сумата от 132,78 лева – обезщетение за забава за периода 17.07.2019 г. – 12.03.2020 г., сумата от 1010,94 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020 г. – 12.01.2022 г., сумата от 335,50 лева – такси за периода 20.08.2019 г. – 23.08.2021 г. и сумата от 48,00 лева – разходи по уведомяване за периода 05.10.2021 г. – 12.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният с правно основание иск по чл.422 от ГПК е за вземане, което произтича от нормата на чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, съгласно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума 5 за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма и съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с кредитополучателя, обстоятелството, че е изправна страна по договора, тъй като сумата по него е усвоена, дължимостта и размера на главницата, настъпването на изискуемостта на главното задължение, както и че размерът на уговорената с договора лихва възлиза именно на спорната, претендирана от него, докато в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил напълно претендираните суми, ведно с фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че страните са валидно обвързани от заемно правоотношение по договор за кредит, в който ответникът има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.