Определение № 1026 от 20.05.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Частно административно дело 1283/2019
- Вид
- Определение № 1026
- Подписан
- 20.05.2019
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 88, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.197 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 197, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 208 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 208, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 208, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 266 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 267 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026 гр. Пловдив, 20 май 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА разгледа докладваното от Председателя частно административно дело № 1283 по описа за 2019 година на Пловдивския административен съд и взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 Административнопроцесуалния кодекс (АПК)..
2. Образувано е по жалба предявена от “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Х.А., чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Г., против Решение № 136/18.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството, срещу „Отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. № С190026-012-0000022/22.03.2019 г., издаден от Н.В.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се неговата отмяна и връщане на преписката на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за произнасяне по същество по подадената от “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД жалба.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
4. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ІІІ. За фактите:
5. За да остави без разглеждане процесния отказ, Директорът на ТД на НАП гр.
Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:
Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № С190026-012-0000022/22.03.2019 г. е постановен след постъпило искане за отмяна на обезпечителна мярка вх. № С190026-000-0084567/19.02.2019 г.от „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, явяващо се в случая трето лице, доколкото изпълнителното дело е образувано срещу длъжника „МАНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Посоченото дружество се явява правоприемник на ЕТ „Плам - К.Ж.“, ЕИК *********, по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие. Към момента на налагане на обезпечителната мярка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С11-882/12.05.2009 г., недвижимите имоти, обект на възбраната, са собственост на ЕТ „Плам - К.Ж.“, ЕИК *********. По персоналната партида на същия в Служба по вписванията - Харманли, наложената възбрана е вписана на 15.05.2009 г.
Третото лице – „СИ ФИНАНСИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, придобива недвижимите имоти след извършена публична продан от ЧСИ З.З.с постановление за възлагане, влязло в сила на 29.09.2012 г., т.е. след налагане на възбраната върху имота.
На основание чл. 197, ал. 5 от ДОПК, приложима съгласно изричната препратка на чл. 208, ал. 2 от ДОПК, трети лица могат да обжалват отказа за отмяна на обезпечителната мярка, само когато публичният изпълнител я е наложил върху вещи, които в деня на възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на възбраната.
Следователно защитата по реда на чл.197 от ДОПК е предоставена на засегнатите лица от налагане на обезпечителната мярка, като безспорно това е длъжникът по изпълнението, като в определени хипотези такива могат да се явяват и трети задължени лица. По отношение на последната категория субекти, в която попада и настоящия жалбоподател, нормата на чл. 197, ал. 5 от ДОПК е ограничила хипотезите, в които същите разполагат с активната процесуална легитимация да оспорят тази категория актове и това е единствено и само случая, в който обезпечението е наложено спрямо вещ, която в деня на запора или възбраната се намира в тяхно владение.
Безспорно, настоящия случай не е такъв, поради което жалбоподателят не попада в приложното поле на чл. 197, ал. 5 от ДОПК.
6. При това положение е прието, че жалбата, адресирана до Директора на ТД на НАЛ гр. Пловдив, е подадена от лице, което не е активно процесуално легитимирано да оспорва тази категория административни актове, поради което същата е недопустима за разглеждане по същество.
ІV. За правото:
7. Оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при издавеното му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
8. На първо място следва да се констатира, че производството е започнало по молба на трето лице до публичния изпълнител за отмяна на наложени възбрани върху процесните недвижими имот. При това положение, постановеният в тази връзка отказ на публичния изпълнител представлява действие на публичния изпълнител, за чието обжалване са приложими разпоредбите на чл. 266 и сл. ДОПК, съответно разглеждането на жалбата е следвало да стане по реда на чл. 267 ДОПК, а не по реда на чл. 208, ал. 2 във връзка с чл. 197 от кодекса, както неправилно е приел решаващият орган. Конкретните съображения за този извод са следните:
9. Според разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. Фактическият състав, при чието проявление намира приложение цитираната разпоредба включва или погасяване на публичното задължение, или наличието на някоя от хипотезите на чл. 225 и по-конкретно тези по ал. 1, т. 2 и 5 от същия член на ДОПК (цитираният чл. 225, ал.
1, т. 2 и 5 ДОПК предвижда, че производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител: 2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; 5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението, като в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството).
10. Очевидно в случая не е налице нито една от предпоставките за отмяна на наложеното обезпечение по реда на чл. 208 от кодекса. Освен това, правоимащо лице в случая е единствено длъжника, но не и трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение.
11. Все в тази насока следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 208 ДОПК касае отмяна не на конкретна обезпечителна мярка, а на всички наложени такива, поради отпадане на основанието за тяхното налагане, а именно: 1. погасяване на публичното задължение; 2. обявяване за нищожен, обезсилване или отмяна по установения ред на акта, с който е установено публичното вземане, или 3. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението.
Ето защо, защитата на трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, може да бъде реализирана единствено по реда на чл. 266 и сл. ДОПК (арг. чл. 266, ал. 4 от кодекса).
В този смисъл
Определение № 5888 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2009 г., I о.
12. Това налага оспореният административен акт като незаконосъобразен да бъде отменен, а преписката върната на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив за произнасяне по жалбата на “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД срещу действие на публичен изпълнител, изразяващо се в „Отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл.
208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. № С190026-012-0000022/22.03.2019 г., издаден от Н.В.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП гр. Пловдив, при съблюдаване на дадените с настоящото определение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Така мотивиран, на основание чл. 88, ал. 3 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Решение № 136/18.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба на “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Х.А., срещу „Отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. № С190026-012-0000022/22.03.2019 г., издаден от Н.В.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП гр. Пловдив.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, за произнасяне по жалбата на “СИ ФИНАНСИ ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Х.А. срещу действие на публичен изпълнител, изразяващо се в „Отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК“ с изх. № С190026-012-0000022/22.03.2019 г., издаден от Н.В.на длъжност публичен изпълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП гр. Пловдив, при съблюдаване на дадените с настоящото определение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: