Определение № 39726 от 02.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39726 гр. София, 02.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110103146 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по постъпила молба вх. № 207889/25.06.2024 г. на ищеца „...“ ЕАД, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 11745/14.06.2024 г. и намаляване на присъдените в полза на всеки от тримата ответниците разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, поради негова явна прекомерност.

В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от общия процесуален представител на тримата ответници – адв. Я. С. с доводи за неоснователност на искането.

Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необхосимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С постановеното по настоящото гражданско дело решение са изцяло отхвърлени предявените от „....“ ЕАД обективно и субективно кумулативно съединени искове срещу тримата ответници.

При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, имат само ответниците в производство. Такива са своевременно поискани и присъдени в доказания по делото размер /по 960 лева с ДДС/, съобразно представените договори за правна защита и съдействие, служещи за разписка.

Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното 1 от ищеца възражение за прекомерност на така претендираните от ответниците разноски, отправено в последното по делото открито съдебно заседание.

Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:

Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.

Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.

Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.

1 ЗЗД), като критерият е обективен.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.

В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на 2 сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.

Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /В този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о./

В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, договореният размер за представителство на всеки един от ответниците /защитавани общо и идентично/ в размер на 960 лева с ДДС се явява явно прекомерен.

С оглед на това, съдът намира, че следва да намали присъденото в полза на всеки от ответниците адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 480 лева с ДДС, която се явява съразмерна на действителната сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 11745/14.06.2024 г. по гр.д. № 3146/2023 г. на СРС, 76 с-в, в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Н. Д. Г., разноски по 3 чл. 78, ал. 3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС на сумата от 480 лева с ДДС, дължима от ищеца „...“ ЕАД.

НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Д. А. М. разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС на сумата от 480 лева с ДДС, дължима от ищеца „....“ ЕАД.

НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Р. А. Г. разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение от 960 лева с ДДС на сумата от 480 лева с ДДС, дължима от ищеца „....“ ЕАД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4