Решение № 384 от 02.10.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Русе, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500586 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. И. Д. чрез редовно упълномощен процесуален представител против решение № 808/23.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 6149/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове: 1.

По чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД- Да се обяви договор за дарение, сключен на 25.09.2024 г. с НА, вписан в СВ Русе акт № * том ** от 2024г., с който починалия ответник Д. И. Д. дарява на ответника П. Г. Г. 1% от 1/2 ид.ч. от подробно описан недвижим имот, собственост на Д.

Д., за нищожен като привиден и прикриващ договор за продажба; 2. По чл.17, ал.1 ЗЗД- за обявяване на същия като действителен договор за покупко-продажба на 1% от 1/2 ид.ч. от подробно описан недвижим имот, собственост на Д. Д. и 3. по чл. 33, ал.2 ЗС- Допускане на изкупуване на ½ ид.ч. от процесния имот в полза на П. И. Д.. Решението се атакува като неправилно и се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което да се уважат изцяла предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемите страни П. Г. Г. и Д. Б. Г. чрез редовно упълномощен процесуален представител представят в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като неоснователна по подробно изложени съображения и молят първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Русенският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства, приема 1 за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 6149/2024 г. по описа на Районен съд - Русе е образувано по предявени от П. И. Д. срещу Д. И. Д. и П. Г. Г. искове с пр.осн. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД и чл. 33, ал.2 ЗС. С разпореждане от 31.12.2024 г., първоинстанционният съд е конституирал като ответник и Д. Б. Г.-съпруга на П. Г. Г.. С определение от 05.02.2025 г., РРС е спрял производството по делото на осн.чл.229, ал.1, т.2 ГПК поради установена смърт на ответника Д. И. Д.. От приложеното съобщ., изх. от Община Русе е установено, че единственият наследник на Д. И. Д. е ищеца П. И. Д., предвид което производството по делото е възобновено без да се налага конституиране на други ответници.

Съобразно приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява, че ищеца и неговия починал брат Д. И. Д. са били съсобственици на процесния недвижим имот – апартамент в гр.Русе/вж. НА №172, нот.д.№****/1976 г. на нотариус при РРС, удостоверения за наследници и удостоверение-л.12-л.16 от гр.д.№ ****/2024 г./.

От заверено копие от НА за дарение на недвижим имот №***,т.V, рег.№*****, д.

№***/25.09.2024 г. на нотариус рег.№***, р-н на действие-РРС/л.9/ се установява, че Д. И.

Д., чрез пълномощника си П. Г. Г. дарява на П. Г. Г. 1/100 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от притежавания от него в съсобственост недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД -18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК с последно изменение на КККР засягащо обекта от 20.09.2024 г., с адрес на имота: гр. Русе, ж.к. „И.“, бул. „Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, намиращ се на четвърти етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект -жилище, апартамент, на едно ниво с площ от 80.83 кв.м., заедно с прилежащите изба № 30 и 0.841% от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, ***, под обекта ***, над обекта ***, стар идентификатор- няма. На същата дата и при същия нотариус Д. И. Д., чрез пълномощника си П. Г. Г. продава на П. Г. Г. останалите му 99/100 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от горепосочения имот за сумата от 9900.00 лв. В изготвения НА за покупко-продажба на недвижим имот №***,т.V, рег.№****, д.№***/25.09.2024 г. на нотариус рег.№217, р-н на действие-РРС/л.10/ е посочено, че сумата от 9900.00 лв. е получена изцяло и в брой от купувача преди деня на нотариалното прехвърляне на собствеността.

Пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели на ищцовата страна.

Същите не разкриват важни обстоятелства за изясняване на делото от фактическа страна.

Свидетелят П. П. установяват, че починалия Д. И. Д. от м.09/неясно коя година/ имал гледач-някакво момче/без да сочи име/, който почистил апартамента му. Отделно от това 2 сочи, че Д. бил доволен от брат си, който винаги когато искал му пращал пари. Д. имал приятелка, която го напуснала и не е споделял на свидетеля, че иска да дарява или продава жилището си.

Подобни данни изнася и свид.И.Т., но същия посочва, че не е общувал последните години с Д. Д.. От П. Д. знаел, че се появил спасител на Д. с уговорка да му вземел апартамента, след като той почине.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, регламентираща правомощията на въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от първата инстанция решение,а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в жалбата доводи.

С решението си районният съд е отхвърлил исковете, като е приел главния иск по чл.

26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за неоснователен. Изложил е мотиви, че не е доказано по категоричен начин, че сделката за дарение е сключена с цел да прикрие действителна сделка за продажба на цялата притежавана от Д. Д. ид.ч. от процесния апартамент. Счел е че установените обстоятелства са косвени доказателства, че продажба изобщо не е целена, а апартамента е прехвърлен срещу „гледане и издръжка“, каквато б и л а широко разпространена в страната. Приел е, че не са предявени искове за недействителност на дарението и продажбата като прикриващи договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане или поради пороци на волята на прехвърлителя и че не може да се направи единствения и категоричен извод, че волята на страните по договора за дарение е била да бъде сключена само сделка за продажба на имота. Позовол се е на ТР № 5/ 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС, а именно, че „Когато с договор за дарение се отчужди ид.ч. от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. В заключение е приел, че, доказателствата по делото изобщо не сочат на воля само за продажба, а освен това не е предявен иск за привидност на друго основание поради прикриване на алеаторен договор.След като е отхвърлил иска за прогласяване нищожност на договора за дарение е счел и другите искове за неоснователни.

Решението на районният съд е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.

Симулацията като основание за нищожност на договорите, предвидено в чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД се разглежда и като особен случай на липса на съгласие, като привиден е този договор, чиито последици не са желани от страните по него. Симулацията разкрива две основни разновидности. В първата от тях се включват случаите, когато страните сключват договора само, за да създадат привидни правни последици, каквито всъщност те не желаят да настъпят. В тези случаи е налице абсолютна симулация. Втората разновидност на симулацията обхваща случаите, когато действителната воля на страните се ограничава не 3 само до невъзникване на правните последици на симулативната сделка, а обхваща и желанието да се породят правни последици, различни от тези, към които е насочена симулативната сделка. Тези правни последици възникват от друга правна сделка, която е прикрита от симулативната. В тези случаи е налице относителна симулация.

Както бе посочено по делото липсва спор по фактическата обстановка, в частта, относно наличието на съсобственост при равни права между ищеца и неговия починал брат Д. И. Д. в процесния недвижим имот- апартамент в гр.Русе. Не се спори и относно наличието на две разпоредителни сделки от 25.09.2024 г., а именно договорите за дарение и за покупко- продажба. По селата на тези сделки, изповядани при един и същ нотариус, първоначално Д. И. Д., чрез пълномощника си П. Г. Г. дарява на П. Г. Г. 1/100 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от притежавания от него в съсобственост недвижим имот. След тази сделка, Д. И.

Д., чрез пълномощника си П. Г. Г. продава на П. Г. Г. останалите му 99/100 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от горепосочения имот за сумата от 9900.00 лв.

Настоящият състав на съда намира, че двата договора от 25.09.2024 г. инкорпорират общо съглашение между П. Г. Г. и П. Г. Г., и че то е нищожно като привидно, доколкото прикрива действителното им съгласие починалото лице Д. да продаде на цената от 9900.00 лв. всичките си идеални части от имота. По предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД от ищеца не следва да се очаква да представи т. нар. "обратно писмо"/каквито възражения са направени в отговора на ИМ/. Такъв документ обичайно съставят страните по привидния договор, а в него засвидетелстват признанията си за привидно изразената с своя воля, а и за прикритото съглашение /когато такова има/. Ищецът е трето лице за договора лице, а той очаквано не е представя т. нар. "обратно писмо". Ако такъв документ е съставен, той се намира в ответниците /в страните по привидния договор/. Съдът по иска по чл. 26, ал.

2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД не може и да го изиска поради обичайно неосъществимите предпоставки по чл.190, ал.1 ГПК – ищецът не е твърдял и не е доказвал, че такъв документ действително e съставен и се намира в ответниците. Въпреки това твърденията за привидност на договорите от 25.09.2024 г.,като прикриващи действителното съглашение между сключилите ги страни за покупко-продажба се установява от съвкупна преценка на следните доказателства: 1. договорите са сключени на една и съща дата, нотариалните актове са с поредни номера, съставил ги е един нотариус, цената от 9900.00 лв. ответникът Г. е платил на 24.09.2024 г. /преди датата на "дарението/, което се установява от НА за покупкопродажба на недвижим имот №157,т.V, рег.№10215, д.№654/25.09.2024 г. Настоящият състав не споделя и извода на районния съд, че продажба изобщо не е целена, а апартамента е прехвърлен срещу „гледане и издръжка“, т.е. договора за дарение прикрива алеаторен договор. Липсва всякаква житейска логика страните да не сключат единствен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, а да го прикриват с други договори. Всички тези доказателства, макар и косвени, съобразени в тяхната съвкупност, обосновават категоричния извод за нищожност на съглашението по договор за дарение от 25.09.2024 г., обективиран в НА за дарение на недвижим имот №***,т.V, рег.

№****, д.№***/25.09.2024 г. на нотариус рег.№217, поради неговата привидност. Следва да 4 се отбележи и че както в ТР № 5/ 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС, се приема, няма заобикаляне на закона, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.33, ал.1 ЗС . Няма пречка обаче съглашението да е нищожно на друго основание – в случая на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД . Искът при тази правна квалификация е основателен, а съдът е длъжен да го уважи/ в т.см. Решение № 40/07.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2019 г., III г. о./