Решение № 247 от 29.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200271 по описа за 2026 година Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу въззивно решение № 7 от 7.02.2026г. по ВНОХД № 20254000600152 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

С протеста се навеждат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд, че подсъдимият С. Д. не е извършил деянията, предмет на обвинението за продължавана престъпна дейност по чл.255б, ал.3, вр. ал.1, т.1-3, вр. чл.26 от НК (укриване на задължителни осигурителни вноски в особено големи размери) и чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26 от НК (укриване на данъчни задължения в големи размери). В касационния протест се излагат подробни доводи за наличие на заявените касационни основания, като се акцентира върху превратен анализ на събрания доказателствен материал в нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда, въз основа на което направеният извод относно обективната истина по случая се счита за погрешен. Изтъкват се разнопосочни изводи на съда относно релевантната фактология и се заявява нарушение на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, както и липса на мотиви поради пренебрегване на обвинителни доказателствени материали за сметка на защитни такива без да са изложени съображения за това.

1

Предлага се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест поради наличие на аргументираните в него касационни основания. Предлага ВКС да отмени протестираното въззивно решение и да върне делото за ново разглеждане от въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият С. Д. и защитникът му – адвокат Стефан Петров се явяват лично и оспорват касационния протест. В лична защита и в последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и моли ВКС да остави в сила въззивното решение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 12 от 17.03.2025 г. по НОХД № 20244100200674 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, постановена във второ по ред първоинстанционно производство след отменително въззивно решение по ВНОХД № 211/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, подсъдимият С.

А. Д. е признат за невиновен и оправдан изцяло по обвинението за две продължавани престъпления, както следва:

За НЕВИНЕН в това, че в периода от 04.05.2015 г. до 25.01.2016 г., в гр.

Велико Търново, в качеството на пълномощник на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК 104696927, при условията на продължавано престъпление, да е укрил за търговското дружество задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО), Универсален пенсионен фонд (УПФ) и за здравно осигуряване (ЗО) в особено големи размери – 26 574,78 лв., като: обявил в декларации образец 1, подадени от името на търговеца, пред ТД на НАП Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н – 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г. (по-нататък Наредбата), осигурителен доход в по-нисък размер от действителния за поименно посочените в присъдата осигурени лица; не подал декларации образец 1 от името на търговското дружество пред ТД на НАП – Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредбата, за поименно посочените в присъдата наети лица, подлежащи на задължително ДОО и задължително ЗО и потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на търговското дружество пред ТД на НАП – Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредбата относно осигурителния доход от отработените дни от посочените в присъдата осигурени лица, въз основа на който са подлежали на задължително ДОО и задължително ЗО, поради което го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 255б, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

За НЕВИНЕН в това, че в периода от 01.05.2015 г. до 24.02.2016 г., в гр.

2

Велико Търново, в качеството на пълномощник на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК 104696927, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери 7984,70 лв. - данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ, за търговското дружество като:

- не подал декларации образец 1 от името на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП – Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от посочената Наредба, за поименно посочени в присъдата лица, намиращи се в трудови правоотношения с търговското дружество и - потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „С.А.Д.Б.“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП – Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредбата като декларирал, че осигурителният облагаем доход за посочените в присъдата лица е в по-нисък размер от действително установения, поради което го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2, във вр. с чл. 26 от НК.

По въззивен протест на прокурора е било образувано ВНОХД № 20254000600152 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, по което е постановено въззивното решение, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което оправдателната присъда на първоинстанционния съд е била потвърдена изцяло.

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК.

По същество касационният протест е основателен по изложените в него съображения за липса на мотиви и непроведено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила от кръга на абсолютните, изразяващо се от една страна в неяснота в мотивите на атакуваното въззивно решение относно действителния размер на трудовото възнаграждение на осигурените лица, който е основнорелевантен за правилното решаване на делото, от друга - в игнориране на съществени противоречия в доказателствените материали и от трета – в липса на отговор на главните доводи на прокурора, всяко от които обуславя самостоятелно касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 НПК - липса на мотиви. В тази насока, касационният съд съобрази следното:

За да приеме, че подсъдимият не е укрил задължителни осигурителни вноски и не е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, въззивният съд се е съгласил с установеното в мотивите на първоинстанционната присъда, че размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение за времето на командироването за работа във ФРГ за всяко от наетите лица е бил 1000 евро вместо поддържания от обвинението - 1200 евро т.е. с 200 евро повече от осчетоводения, съответно декларирания пред данъчните органи размер за всеки работник. Спрямо така установения от съда размер правилно са изчислявани осигурителният доход и дължимият данък върху доходите на наетите физически лица (с.7 и с.13 от въззивното решение).

3

Същевременно съдът сам е поставил под съмнение този фактически извод, възприемайки безкритично заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза от ДП и направените с нея изчисления на дължимите осигурителни вноски и дължимия данък върху доходите на командированите работници, направени въз основа на трудово възнаграждение в размер на 1200 евро, каквато е обвинителната теза (с.14 и с.15 от въззивното решение), без да се разграничи от посочената база (1200 евро), възприета от вещото лице Д.М..

Още повече, че при изслушването в хода на въззивното следствие, вещото лице е потвърдило липсата на осчетоводени разходи за командироване в размерите, посочени в приложените разходно-касови ордери (РКО) и е разяснило, че когато на служителите се начисляват едновременно трудово възнаграждение и командировъчни суми, те трябва да се отчитат ежемесечно, защото са текущ разход за търговеца - работодател. С липсата на своевременно счетоводно отчитане на документираните в РКО дневни пари за командировки вещото лице е аргументирало пред съда заявлението си, че поддържа заключението, ерго трудово възнаграждение в размер на 1200 евро, което впоследствие е възприето в мотивите на протестираното решение като част от доказателствената съвкупност, върху която са изградени фактическите изводи в протестираното решение.

За разлика от последователната обвинителна теза, че работниците са получавали фиксирано (чисто) трудово възнаграждение от 1200 евро, от които 800 евро по банков път и 400 евро в брой, съдът не е формирал ясен и еднозначен извод относно структурата и основанията за изплатените суми на работниците. В мотивите на въззивното решение е прието, че трудовото възнаграждение е изплащано само по банков път и било 1000 евро преди удръжките, като отделно в брой са изплащани командировъчни по 35 евро за всеки отработен ден. Едновременно съдът е посочил, че работниците са получавали около 1200 евро, като в тази сума се включвали освен трудовото възнаграждение по банков път и сумите в брой, които били между 200 и 400 евро. Тези констатации са вътрешно несъвместими както фактически, така и математически, тъй като при възприетите от съда 35 евро дневни/командировъчни (с.18 от въззивното решение) общият доход би надхвърлил значително 1200 евро месечно. В тази насока доводът в касационния протест, че при средно 22 работни дни в месеца, само сумата за дневни командировъчни пари на един работник би била над 700 евро, а не между 200 и 400, колкото са приели съдилищата.

Неяснотата относно действителния размер на трудовото възнаграждение се засилва от липсата на убедителен отговор на довода във въззивния протест за игнорирани многобройни преки гласни доказателства, че месечното трудово възнаграждение на всеки работник е било 1200 евро, от които по 800 евро те получавали по банков път и по 400 евро в брой, като в тази сума не били включени командировъчни или други плащания извън трудовото възнаграждение. Тези фактически данни, според прокурора, са изводими от категоричните показания на свидетелите А.А., А.А., В.Д., Г.К., Д.Д., Я.Д., И.Д., М.С., К.Я., Н.К., Г.У., Л.Л., О.П. и С.И. от ДП, приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК 4 като последица от проведеното при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК.

Макар въззивната инстанция да е посочила коректно заявленията на свидетелите в коментираната насока, а именно, че размерът на трудовото им възнаграждение е бил 1200 евро и че в него не са били включени данъчнонеоблагаеми командировъчни добавки, както твърди подсъдимият в прочетените на основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК от въззивния съд обяснения, в мотивите на атакувания въззивен акт не се съдържа задоволителен отговор на възражението във въззивния протест срещу незачитането им при извеждане на релевантните фактически изводи. Вместо това въззивният съд е приел, че „на всички работници били изплащани пътни, дневни и квартирни“, както и че „на всички работници били давани полагащите им се съгласно Наредбата за командировките в чужбина дневни в размер на по 35 евро дневно, плащани ежемесечно като обща сума“ (с.8 от протестираното решение). Като се остави настрана, че приложима към инкриминирания период е била Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, съответно, че няма нормативен акт с наименование като посоченото в цитираните мотиви - Наредбата за командировките в чужбина, както правилно се отбелязва в касационния протест, по - важно е, че обясненията на подсъдимия, показанията на посочените свидетели и съдържанието на РКО и командировъчните им заповеди относно признатите им от работодателя парични вземания не са анализирани поотделно и съвкупно с оглед изясняване на въпроса допуснал ли е подсъдимият съзнателни и съществени нарушения при отчитането на служебните командировки, както и изпълнил ли е стриктно задълженията си като представител на командироващия орган съобразно установения нормативен ред или умишлено е извършил последващо привидно документиране с престъпна цел, както твърди прокурорът. Липсата на ясен отговор на този въпрос, както и на поддържания и пред ВКС довод, че справките за задграничните пътувания на свидетелите Т.Д. и Г.У., с които прокурорът аргументира обвинителната теза, че в периода от 01.08.2015 г. до 18.12.2015 г. за първия свидетел и от месец август до месец декември същата година за втория свидетел, подсъдимият изобщо не е начислявал и не е плащал осигуровки, само са споменати в мотивите. Не е направен анализ на изводимата от тях информация (с.23 и с.24 от въззивното решение) и поконкретно как тя се съотнася към показанията на свидетелите, за които се отнася, което самостоятелно обуславя нарушение на изискването по чл.339, ал.2 от НПК за мотивиране на въззивния съдебен акт и касационно основание по чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Същевременно противоречията в показанията на свидетелите са толкова съществени, че са налагали по – задълбочено обсъждане за преодоляването им, каквото също липсва. Излагане на допълнителни съображения за игнориране на обвинителните гласни доказателства е необходимо и в контекста на необсъденото разяснение на вещото лице Д.М. пред апелативния съд, че за някои от лицата изобщо липсват изплатени суми с РКО за командировъчни разходи, което влиза в сериозно противоречие с възприетата от въззивния съд защитна теза, че на ръка срещу 5