Решение № 528 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330118566 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищецът К. П. У., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „******“ бл. № ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. С. П., е предявил против „Кредитито” ЕООД, ЕИК:

204554530, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 81, ет. 3, ап.

10, представлявано от управителя Р. Н. Т., иск за признаване на установено, че договор за кредит № ***********/ 03.11.2022 г. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 и чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

При условията на евентуалност, се моли за прогласяване на нищожността на две клаузи от договора, съответно по чл. 2 т. 4 и 5- такса за експресно разглеждане и за неустойка.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *******/ 03.11.2022 г., по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 500 лева, за срок от 5 месеца, при фиксиран лихвен процент- 32, 08 % и ГПР- 37, 24 % и общо дължима сума от 748 лева. Твърди се, че договорът за кредит бил недействителен, на няколко основания.

Първо- таксата в размер на 82, 88 лева за експресно разглеждане била недължима на основание чл. 10а ал. 2 от ЗПК, защото касаела услуга, свързана с усвоение и управление на кредита, а законът забранявал начисляването на такси за подобни действия. Второ- размерът на ГПР бил 37, 24 %, но в него не били включени нито таксата за експресно разглеждане, нито неустойката от 124, 31 лева. Така посоченият размер на ГПР бил нереален и 1 некоректно записан, което било в противоречие с нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Двете суми следвало да бъдат включени като разходи по кредита и при това положение била нарушена и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, свързана с лимит на размера на ГПР.

Потребителят се явявал по- слабата страна в правоотношението, поради което бил защитен от закона. Отделно от това, двете клаузи били в противоречие с добрите нрави и принципите на справедливостта в гражданския оборот. Доколкото ГПР не съответствал на действително уговорения, договорът бил нищожен, като неотговарящ на императивните изисквания на закона. Клаузата за неустойка също била нищожна, като кредиторът имал задължение преди да отпусне кредита да провери кредитоспособността на потребителя, без да начислява допълнителни суми за това, но с неустойката на практика се прехвърлял рискът върху длъжника. По отношение на таксата за експресно разглеждане се посочва, че тя гарантирала бърза обработка на кандидатурата за срок до 20 минути, но и тази клауза била нищожна, защото съдържала финансова тежест за потребителя, който не следвало да плаща за услуги, свързани с управление на кредита. Моли да се признае за установено, че договорът или съответните две клаузи от него са нищожни. Претендира и разноски. С допълнителна молба посочва, че по кредита бил заплатил сумата от 300 лева, чрез Изи Пей, но не пазел документи. Нямало извършени други плащания, като имал правен интерес от установителен иск, за да заплати единствено чистата стойност на кредита. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище. Допълнително представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит, при съответните параметри. Твърди се обаче, че до момента липсвали каквито и да е плащания по договора. За събиране на сумите по договора кредиторът образувал заповедно производство по частно гр. дело № 17045/ 2023 г. на ПРС, VIII гр. с-в, като била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът не възразил и в последствие се издал и изпълнителен лист. При това положение длъжникът повече не можел да оспорва вземането, освен в хипотезите на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, каквато не била настоящата. С исковата молба се твърдяла единствено нищожност на договора, но тези обстоятелства били известни на длъжника още към издаване на заповедта за изпълнение и това препятствало възможността за предявяване на иск по чл. 424 от ГПК. Не можело да се обоснове и иск по чл. 439 от ГПК, защото не се въвеждали правопогасяващи или правоотричащи факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Всичко това водело до недопустимост на иска, защото не можело да се претендира нищожност, при липса на заявени претенции по чл. 424 или чл. 429 от ГПК. По същество, искът бил неоснователен, защото договорът се явявал действителен, ищецът получил изцяло заемната сума и бил наясно с условията по кредита преди да сключи договора. Сумите и по двете клаузи били дължими поради неизпълнение на задълженията на потребителя. Лихвата била действителна, договорът бил породил действие и не съдържал неравноправни клаузи. Моли за отхвърлянето му. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № **********/ 03.11.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 500 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 5 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 32, 08 %, ГПР- 37, 24 % и общ размер на всички плащания- 748 лева, ведно с такса за експресно разглеждане в размер на 82, 88 лева. Предвидена е и неустойка при непредставяне на обезпечение (двама поръчители) в размер на 124, 31 лева, платима разсрочено с вноските по погасителния план.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем и от общите условия към него, ведно с погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като Т.а, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- неустойката, както и таксата за бързо разглеждане, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително същите са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

Релевираното основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, е за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция 3 по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 37, 24 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 32, 08 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 124, 01 лева (при отпусната заемна сума от 500 лева тя е ¼ от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (двама поръчители, отговарящи на определени условия) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук- след като целият договор за кредит се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за неустойка по него и установителният иск следва да бъде уважен.

4

По отношение на таксата за бързо разглеждане, настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 20 работни дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 82, 88 лева или около 1/6 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.