Решение № 30 от 27.01.2025, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 539/2024
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Светла Василева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 112-115 · Закон за защита на потребителите
- чл. 112-115 · Закон за защита на потребителите
- чл. 112-115 · Закон за защита на потребителите
- чл. 112-115 · Закон за защита на потребителите
- чл. 40, ал. 2 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 58, ал. 1, т. 4 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 60, ал. 2 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 71 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
- чл. 74 · Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Дупница, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200539 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 004936 от 22.03.2024 година, издадено на Директор на Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София, към Главна дирекция „Контрол на пазара“, при Комисията за защита на потребителите, с което на „Темакс Търговски център за дома“, ЕООД, с ЕИК 203755276, със седалище и адрес на управление град Варна, район „Младост“, ул. „Блян“, 2-ри партер, представлявано от управителя Теодор Илиянов Тенев, чрез адв.
Станислава Маринова Иванова, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 60, ал. 2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (Обн.
ДВ. бр. 23 от 19.03.2021 г.), са му наложени две административни наказания – „имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лева, за допуснато нарушение по чл.
71 за нарушение на с чл. 40, ал. 2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки и на основание чл. 74, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено, като се излагат подробни съображения в тази насока. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо се моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
1
Дупнишкият районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 004936 от 19.01.2024 г., за това, че при извършена проверка на 09.11.2023 г., в търговски обект – строителен хипермаркет „Темакс -Дупница“, находящ се в гр. Дупница, ул. „Отовица“ № 1, стопанисван от „Темакс Търговски център за дома“, ЕООД, с ЕИК 203755276, по повод постъпила жалба в Комисията за защита на потребителите (КЗП) от потребител с вх. № г., е било установено следното: „Темакс Търговски център за дома“, ЕООД, с ЕИК 203755276, в качеството си на търговец, предоставя от свое име заявление за предоставяне на търговска гаранция в писмен вид на траен носител за предлаганите за продажба на „всички електроуреди, акумулаторни, моторни и градински машини“ гаранционния срок е две години. При преглед на заявлението за предоставяне на търговска гаранция е било установено, че са посочени средствата за защита на потребителя, произтичащи от чл. 112-115 от Закона за защита на потребителите. От 01.01.2022 г., в тази част Закона за защита на потребителите е отменен и средствата за защита на потребителите са уредени в чл. 31-37 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Видно от гоеизложеното „Темакс Търговски център за дома“, ЕООД, с ЕИК 203755276, не е привел в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС заявлението за предоставяне на търговска гаранция. Гаранциионна карта предоставяна на потребителите е иззета на 09.11.2023 г. и е приложена към констативния протокол в момента на извършване на проверката. Прието е, че нарушението е извършено към датата на извършване на проверката – 09.11.2023 г. и че същото е извършено за първи път.
В КЗП е постъпила жалба с вх. № С-03-5879 от 16.10.2023 г., подадена от А. О..
Жалбата е била за рекламация на тример за косене на трева закупен на 23.04.2023 г. на стойност 69.99 лв. Предявена е рекламация, като след месец тримера й е върнат „отремонтиран“ с отказ за гаранционен ремонт, като потребителя и пожелал замяна на стоката или връщане на парите на закупената стойност.
Нарушението е констатирано с протокол № К-2754859 от 09.11.2023 г.
Гаранционната карта предоставена на потребителите е иззета и е приложена към констативния протокол в момента на извършване на проверката, като по време на проверката и чрез прилагане на гаранционната карта е установено, че търговецът не е превел в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС заявлението за предоставяне на търговска гаранция.
Въз основа на установеното в КП на търговеца е наредено да се яви на 17.11.2023 г.в 11:30ч., като присъстващия на проверката представител в търговския обект е отказал да подпише констатвния протокол. Ето защо в последствие е определена друга дата за явяване на 12.01.2024 г. в 12.00 ч., която е променена, поради служебен ангажимент на 2 актосъставителя и е дадена втора дата – 19.01.2023 г. в 12.00 ч., като управител или упълномощено от него лице, на посочените място и час, както и дадените указания за представяне на документи - становище относно жалбата и протокола, второ становище за тримера от независим сервиз, не са изпълнение, поради което е прието, че е извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта. На жалбоподателя, за посоченото административното нарушение на посоченото основание са наложени административни наказания – „имуществена санкция“ в размер на предвидения минимум от 500 лева. За нарушението по чл. 40, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС и в размер на 1000 лв. за нарушението чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗПЦСЦУПС.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени и връчени на жалбоподателя в законоустановените срокове и при спазване в предвидената в ЗАНН процедура. Издадени са от компетентни органи. Не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, АУАН е връчен за запознаване като му е осигурило правото на предварителна защита и му е дадена възможност да възрази по отношение на констатациите в акта.
При служебната проверка на обжалваното НП и АУАН въз основа на който, то е издадено не се установиха твърдяните съществени процесуални нарушения, налагащи изцяло отмяната му. Посочените правни норми са относими към извършените деяния, сочат техния вид, и определят субекта на отговорност. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и законовите разпоредби, които са нарушени.
Спазени са и сроковете, предвиедни в чл. 34 от ЗАНН, като относно първото нарушения е възприета датата на установявяне на нарушението, като това е датата на извършване на проверката 09.11.2023 г., изрично описано в АУАН и НП (в описателната част на двата акта е описана и друга дата -31.10.2023 г., но видно от приложения КП –проверката е извършена на 09.11.2023 г., като изрично е посочено, че нарушетнието е установено със съставения КП, поради което съдът счита, че не е нарушено правото на защита на нарушителя), тъй като нарушителят преди да бъде извършена проверката не е изначално установен. Описанието на датата на извършване на рушението относно описаното такова в пункт втори на АУАН и НП, е безспорна. Възприето е от наказващия орган, че на втората дадена дата за представяне на изисканите документи, е извършено описаното нарушение.
Посочената правна квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.
3
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите К. Ш. и Н. К. съпоставени с писмените доказателства – АУАН и НП;
Констативен протокол, Покана за съставяне на АУАН; и останалите събрани по делото писмени доказателства.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описанопълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективна страна на състава му, както и допълнителните, относими към него обстоятелства. По този начин е бил осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира защитата си в пълнота. В тази връзка съдът намира за несъстоятелно твърдението на жалбоподателя в жалбата, че в наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение описанието на фактическата обстановка било изцяло неизяснено, като липсвала конкретика относно обективната действителност и в тази връзка обследването на обстоятелствата, довели до ангажиране на наказателната отговорност на търговеца било изцяло невъзможно.
Съдът намира, че АНО правилно е подвел установените факти под посочената материалноправна норма за установеното нарушение по пункт първи от НП, като е констатирал, че е налице нарушение от страна на „жалбоподателя на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, от ЗПЦСЦУПС, с оглед, на което законосъобразно е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството по реда на чл. 71 ЗПЦСЦУПС.
Това произтича от обстоятелството, че в качеството му на търговец по смисъл на § 6, т. 5 от ДР на ЗПЦСЦУПС, за дружеството-жалбоподател съществуват определени задължения във връзка с осигуряването гаранция за съответствие между предлаганата от него стока и съдържанието на сключения продажбен договор. Това изискване се корени в нуждата от унифициране на българското законодателство в материята, свързана със защитата на потребителите, и пригаждането му спрямо наднационални източници като Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки.
С приемането на специалния Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (обнародван в ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 г.) е удовлетворено изискването от транспониране разпоредбите на посочените европейски източници в законодателството на Република България, с което се дават минимални стандарти за защита на потребителите, които да бъдат съблюдавани от търговците не само при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, но и при стандартната продажба на стоки. С новите нормативни разрешения се преследва модернизация режима на законовите гаранции при предоставяне на стоки чрез консолидиране и модернизиране на европейското потребителско право, създаване на единна правна рамка за защита на потребителите, поставяне на обективни изисквания за 4 съответствие на стоките и регламентиране на условията за упражняване средствата за правна защита на потребителите. За осигуряването на ефективни механизми и въвеждането на стандарт при предоставянето на търговска гаранция при продажба на стоки са изведени критерии за преценка на съответствието на предлаганите продукти с договора. В този смисъл е прокарано изискването стоките да отговарят не само на индивидуалните изисквания за съответствие, но и на общите такива, които държат сметка за целта, за която обичайно се използват стоките от съответния вид, за обичайните им качества и характеристики, които потребителят може да очаква предвид самото им естество. За гарантирането на необходимото съответствие, в ЗПЦСЦУПС са систематизирани два вида изисквания за извършване на сравнителна оценка – субективни, които се отнасят до договорните задължения на търговеца/продавача, и обективни, които касаят разумните очаквания на потребителите от съответния тип стока.
Разпечатката съдържа 34 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b3fd9dd-ab74-44d1-b54a-22142f6434a0