Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 05.03.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 503/2023
Вид
Решение № 36
Подписан
05.03.2024
В сила
09.04.2024
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175А, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.6, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Разлог, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200503 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.В.Н., ЕГН*, от с.Б., у.“Т.“№10, о.Р., против НП №23-0331-000327/12.06.2023 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 50,00 лева и за нарушаване нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 200,00 лева.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно по отношение на наложените адм. санкции. Навежда твърдения, че атакуваното НП страда от липсата на реквизити по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че не е посочено в процесното постановление в какво се изразява изменението на конструкцията на автомобила, че съществува явно несъответствие в правната квалификация на деянието, отразено в АУАН и НП. В този смисъл се сочат подробни съображения за незаконосъобразността на издаденото процесно постановление, претендират се разноски.

В СЗ въззивникът - редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Й.Д.. Последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм. нак. обвинение. Излага подробни съображения за отмяна и на трите наложени в НП санкции, като претендира и разноски.

За въззиваемата страна - редовно призована, представител не се явява. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на СЗ, не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във ВЖ и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.06.2023 г. около 15:45 ч., на у.Ш., г.Р., на път втори клас в посока ДГС-Р. и в района 1 на читалището, въззивникът управлявал собственият си л. а. марка „А..“ с рег. №*, като преднамерено започнал да извежда ПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на предни гуми. Движението на автомобила е напречно и осъществено под влиянието на тежестта му, като е възможно реализиране на ПТП с други участници в движението и създавайки реална опасност за живота и здравето на гражданите. На у.“Ш.“, г.Р., процесният автомобил се е задал от кръговото кръстовище по посока на горското стопанство, като през цялото време е „въртял“ гуми, изнасяйки предната част на автомобила в ляво и дясно и чертаейки пътното платно. Действията на въззивника били наблюдавани от свидетелите М.Д. и С.М., и двамата служители на РУ-Р., които се били позиционирали на у.

„Ш.“, г.Р.. Последните преценили, че се касае за т. нар. "дрифт" и спрели въззивника за проверка, като го помолили да ги придружи до РУ-Р. Спирайки жалбоподателя, полицейските служители установили, че автомобилът е със снети шумозаглушители и не използва обезопасителен колан. Липсата на шумозаглушители, служителите заснели с таблет. В РУ на нарушителят Н. бил съставен АУАН в който било посочено че е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДП, поради това, че е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, поради това, че като водач на МПС не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано и за нарушаване нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради това, че управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство, представляващо значителна неизправност.

Актът бил предявен на въззивника, като същият бил подписан от него без възражение.

В срока по чл.44 от ЗАНН, писмени възражения срещу акта не постъпили и на 12.06.2023 г., въз основа на него, Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 50,00 лева и разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 200,00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от показанията на свидетелите Д. и М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства приложени към АНП.

Показанията на свидетелите Д. и М. съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и логични. Двамата непосредствено са възприели действията на въззивника, движението на автомобила и специфичния шум, издаван от гумите, като са категорични, че се касае за умишлено извършена маневра – рязко подаване на газ и изнасяйки предната част на автомобила в ляво и дясно, чертаейки пътното платно. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или необективност у тези свидетелите. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника, като няма данни изобщо да са го познавали, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Въпреки наведените твърдения от страна на въззивника, че свидетелят Д. е бил предубеден и е имал особено отношение към него, до приключване на делото, доказателства в тази насока не се представиха и твърденията не бяха доказани.

По делото е разпитан и свидетелят К., който е бил пряк свидетел при съставянето на акта.

Същият сочи, че въззивника лично е подписал акта.

С оглед на горното и предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите Д., М. и К., съдът намира, че показанията им следва да бъдат кредитирани, като същите позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно установена.

2

Предвид всичко изложено, съдът намери фактическите твърдения на НО за доказани по несъмнен начин, като намира че в СЗ не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията, за които са повдигнати обвинения на въззивника, позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По отношение на направеното възражение, а именно, че има разлика в отразеното обстоятелство в АУАН и НП относно това дали на предни или задни гуми процесният автомобил е загубил сцепление, съдът счита, че безспорно от приобщения доказателствен материал, както и от свидетелските показания се доказа, че става въпрос за загуба на сцепление на предните гуми, тъй като автомобилът е с предно предаване. Съдът счита, че посоченото разминаване не е основание въззивникът да не е могъл да разбере какво нарушение е извършил и дали въобще е извършил такова.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По отношение на първото констатирано нарушение: Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че у.“Ш.“ г.Р.е отворена за обществено ползване. От показанията на свидетелите Д. и М., кредитирани от съда, се установява, че въззивникът е използвал посочената улица не по предназначението й за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на предните гуми. По този начин въззивникът е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото НП.

В ЗДвП липсва легална дефиниция на понятие "дрифт". Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта при коли с предно предаване като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено ПС извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на предните гуми. По време на дрифт, скоростта на въртене на задните колела започва да надвишава скоростта на предните и сложният резултат настъпва в следствие на сцепление на предните колела. Едно от основните правила според практиката при дрифт с предно предаване е, че не е необходимо колата да се движи с висока скорост, както и се установи от кредитираните свидетелски показания. В тази вр., в практиката си АС-В. изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение №554 от 20.04.2022 г. на АС-В. по к. а. н. д. №464/2022 г.). Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на чл.175а, ал. 1, пр.3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация.

С оглед разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, вменяваща забрана за приложението на чл.28 от 3

ЗАНН, за нарушения по ЗДП съдът не намира за нужно да прави коментар в горната насока.

По отношение на второто констатирано нарушение: Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, задължава водачите на МПС и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. В настоящият случая жалбоподателят като водач на МПС не е използвал такъв колан по време на управление на автомобила, което бе установено от дадените в настоящето производство свидетелски показания. В същото време следва да се отбележи, че липсват данни по делото да е налице някое от изключенията по чл.137а, ал.2 от ЗДвП. С оглед на това съдът приема, че с действията си жалбоподателят е осъществил от обективна страна съставът е на това нарушение. Последният е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил наясно със задълженията си при управление на такова.

По отношение на третото констатирано нарушение: Според чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП /посочен в АУАН и НП като нарушена разпоредба/ движещите се по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни. Законът обаче не дава определение на понятието "техническа неизправност". Това понятие е уредено в чл.10, ал.1 от ППЗДвП, където са описани всички неизправности, които касаят автомобила – по спирачната уредба, по каросерията, по окачването, по гумите, по двигателя, по осветителната уредба и т. н. В т.10 са изброени видовете технически неизправности по двигателя, като б."б" предвижда, че такава има, когато "нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности". Именно тази разпоредба следва да се анализира и съответно – приложи в конкретния случай, тъй като жалбоподателят е санкциониран за това, че управлява автомобил с неизправно шумозаглушително устройство. Чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, предвижда адм. наказание "глоба" от 200.00 лв. за водач, който управлява МПС със значителна техническа неизправност. В 3те точки на чл.179, ал.6 ЗДвП са описани 3 вида технически неизправности - незначителна, значителна и опасна. Пар.6, т.72 от ЗДвП, посочва кои неизправности са значителни - тези, които "могат да засегнат безопасността на ПС или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по значителни несъответствия". Дали дадена неизправност е значителна, следва да се преценява във всеки конкретен случай, най-напред от актосъставителя, а след това и от АНО, при проверка на всички обстоятелства и събрани по преписката доказателства, преди издаването на НП. В настоящия случай за да се установи най-напред техническата неизправност, а след това – дали тя е значителна, е необходимо да се използва ТС. Нито едно от обстоятелствата, описани в чл.10, ал.1, т.10, б."а", "б" и "в" от ППЗДвП: съдържанието на вредни вещества в отработилите газове и степента на димност, нивото на шума, изтичане на гориво, не могат да бъдат установени зрително или чрез звук. За установяването на някое от тези обстоятелства (а в случая – за неизправност на шумозаглушителното устройство) е необходимо ТС, но такова не е използвано. Никъде в акта и в НП не се описва в какво точно се състои неизправността. От проверяващите нито е изследвано, нито е описано защо шумозаглушителното устройство се приема за неизправно, още повече – за значително неизправно. Именно затова в чл.179, ал.6 ЗДвП /както беше вече посочено/ се разграничават три вида неизправности – незначителна, значителна и опасна, за които са предвидени съответно различни глоби – 50.00 лв., 100.00 лв. и 200.00 лв. Дори да се приеме, че актосъставителят, а след това и АНО са имали предвид нормата на чл.10, ал.1, т.10, б."б" от ППЗДвП, то за да се установи дали нивото на шума съответства на предписаните нормативни стойности безспорно е необходимо ТС, а по делото няма данни такова да е използвано.