Присъда № 38 от 21.11.2023, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 38 от 20.11.2023г. по НОХД № 479/2022г. по описа на Несебърския районен съд

С обвинителен акт Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинения на:

С.А.К., роден на ***., адрес: град ***, българин, български гражданин, разведен, реабилитиран, със средно образование, управител на „Б.И.“ ЕООД, за това, че на ***г. около 10:00 часа в град Несебър – Стара част, на публично място – улица М.С.А.Р., в съучастие като съизвършител с М.Т.В. от град Я., роден на ***г., по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда – чрез нанасяне на удари с крака и ръце, вследствие на което причинил кръвонасядания и охлузвания на предна лява гръдна повърхност в областта на ребрената дъга, охлузвания в областта на двете колена и разкъсно-контузна рана на челото на Г.С., с което му причинил болка и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, и на:

М.Т.В., роден на ***г., адрес: град Я., улица К.М. № ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, за това, че на ***г. около 10:00 часа в град Несебър – Стара част, на публично място- улица М.С.А.Р., в съучастие и като съизвършител със С.А.К., роден на ***., по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда – чрез нанасяне на удари с крака и ръце, вследствие на което причинил кръвонасядания и охлузвания на предна лява гръдна повърхност в областта на ребрената дъга, охлузвания в областта на двете колена и разкъсно-контузна рана на челото на Г.С., с което му причинил болка и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.

По делото е предявен и граждански иск, с който Г.С. иска подсъдимите С.А.К. и М.Т.В. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в резултат на престъплението, за които им е повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г.

С Определение № 115 от 19.05.2023г., постановено по делото, съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск като допустим и своевременно предявен, и е конституирал Г.С. като граждански ищец в процеса, а с протоколно определение по делото от 29.05.2023г., той е конституиран и като частен обвинител.

Представителят на прокуратурата заявява, че поддържа обвинението като счита, че фактическата обстановка се доказала от свидетелските показания, които се подкрепят от писмените доказателства. За доказано намира, че престъплението е доказано по несъмнен начин, както и че негови автори са двамата подсъдими, които са осъществили състава на престъплението от обективна и субективна страна. Имали са за цел да причинят телесни увреждания на пострадалия, която цел е била постигната. Налице е квалифициращият признак, а именно деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като чрез нападението над пострадалия и двамата подсъдими са имали за цел да покажат неуважение към обществото и пренебрежение към установения правов ред и морал, а не към личността на пострадалия, с когото дотогава не са имали лични отношения на вражда, неприязън или други подобни, с което се изключва личния мотив за причиняването на телесните повреди.

Предлага на подс. В. да бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от две години, а подс.

К. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено при условията на чл.78а от НК административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен изцяло, а на подсъдимите да бъдат възложени разноски, разпределени поравно между двамата.

Повереника на гражданския ищец и частен обвинител също счита, че доказателствата по делото еднозначно сочат, че двамата подсъдими са извършили 1 престъплението, предмет на обвинението, като доказателствата в съвкупност установяват, че с действията си подсъдимите са изразили явно неуважение към обществения ред, породили са възмущение у присъстващите. За доказани намира и претърпените от пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради което моли гражданският иск да бъде уважен в пълния му претендиран размер.

Упълномощеният защитник на подс. К. счита, че не са доказани хулиганските подбуди, тъй като не са установени действията, предхождащи деянието, в която връзка отбелязва, че конфликтът между пострадалия и свид. Г.Х. не следва да се разглежда изолирано, а като повод за действията на подсъдимите, и в частност тези на подс. К., по отношение на когото моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Защитата на подсъдимия В. се осъществява от служебно назначен защитник, който изразява становище, че доказателствата по делото, в тяхната съвкупност, не сочат по безспорен и по несъмнен начин, че подс. В. е извършил престъплението, за което е обвинен.

Напротив, доказателствата установяват, че той не е извършил престъплението нито от обективна нито от субективна страна, не е доказан мотив за да се приеме, че той е действал по хулигански подбуди, да е отправял обиди, ругатни, заплахи. Гласните доказателства не го сочат и като извършител на деянието и да се е саморазправял, независимо, че е доказано присъствието му на мястото на случилото се, което означава, че той не е участвал в причиняване на телесни повреди на пострадалия. Моли подс. В. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан.

Подс. К. дава обяснения по делото като излага версия, според която е имал уговорка със свид. Г.Х., с която тогава са били приятели и още не са живеели заедно, на ***г. около 10:00 часа да отиде при нея на магазина, на който работи в град Несебър, да й занесе дребни пари, като не бил информиран за нещо нередно, случващо се около нея. По пътя, докато пътувал с автомобила си, срещнал подс. М. В., казал му е да го изчака като се върне да го закара в град Несебър – новия град. Когато пристигнал при свид. Х. обаче, видял, че тя плаче, а като причина за това му е заявила, че е била псувана от подс. Г.С., който е работил на съседен магазин, и за когото тя му е разказвала, че многократно е имала проблеми с него, но самият подсъдим К. не е имал конфликти с него, с изключение на забележка, която му е направил преди време. Подс. К. познава подсъдимия като такъв, който може да се разпорежда в целия район, в който се намират магазините, и че прави необходимото свид. Х. да не работи там. Подс. К. го е попитал защо е псувал приятелката му, а като отговор пострадалият С. напсувал и него с думите: „Какво искаш бе, мамицата ти българска“, след което той се приближил към подс. К., който бил до магазина на свид. Х., нахвърлил се е върху него и го е хванал за блузата, а като реакция подс. К. го е блъснал, в резултат на което блъскане, блузата на подс. К. се е скъсала, а подс. С. е паднал. Свид. К. е категоричен, че не е употребявал удари с юмруци или ритници. Свид. С. започнал да става много агресивен, започнал е да вика и да търси ножове. Когато се е изправил, подс. К. заявява, че по лицето на свид. С. имало драскотина като допуска тя да се дължи на неволно засягане с нокът, докато го е изблъскал. Подс. К. е предпочел той и подс. В., за когото твърди, че не се е намесвал в конфликтната ситуация, да се качат в автомобила, а докато потегляли, С. е ударил автомобила му с дъска, след като е обърнал автомобила на паргинга на същата улица и отново е преминавал покрай магазина на С., последният е замерил автомобила с метална тръба от чадър като е ударил гредата на автомобила. Подс. К. спрял автомобила и излязъл от него, но намиращ се на място полицейски служител – свид. А.Г., му е заявил: „Недей да правиш нищо“. След като е напуснал мястото, подс.К. е затворил магазина си в град Несебър и е продължил към Районното управление за да подаде жалба. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Подс. В. се възползва от правото си да не дава обяснения по делото, а в правото си на последна дума заявява, че не приема обвинението, защото не е виновен, никого не е 2 удрял и не е участвал в побой.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна.

Подсъдимият С.А.К. е роден на ***. в град Я., българин, български гражданин, разведен, със средно образование, не е осъждан (реабилитиран), със средно образование.

Същият е управител и едноличен собственик на капитала на „Б.И.***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село ***.

Подсъдимият М.Т.В. е роден на ***г. в град Я., постоянният му адрес е в град Я., улица К.М. № ***, българин, български гражданин, женен е, със средно образование, безработен. Към ***г. – датата на инкриминираното деяние, той е бил неосъждан (реабилитиран). Впоследствие обаче със Споразумение № 260068/17.03.2021г. по НОХД № 1240/2021г. по описа на Районен съд – Я., влязло в законна сила на 17.03.2021г., той е бил признат за виновен в извършени на 03.07.2020г. престъпления по чл.212, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и шест месеца.

Свид. Г.С., който е индийски гражданин, и свид. Д.Д.П. са съпрузи от повече от десет години. Двамата развиват търговска дейност. Стопанисват магазини в град Несебър – Старата част. Два от тези магазини, тип сергии, които са собственост на Община Несебър, и са наети от свид. Г.С., са разположени един до друг на улица М.С.А.Р. в град Несебър, в частта от нея, известна като улицата на занаятите. На единия от тези два магазина (№ 13) свид. С. лично осъществява търговия като продава предимно индийски стоки- сувенири, дрехи, шалове и други, а на другия магазин до него (№ 12), на който също е изложена стоката на свид. С., свид. Жана Костадинова Ц. работи като продавач по силата на трудов договор от 12.05.2019г.

През два магазина от този, на който работи свид. Ц., през 2019г. е продавала сувенири и свид. Г.И. Х.. На магазин № 9, тогава е работила свид. П.Н.Г., която заедно със съпруга си са продавали ножове. Свид. Х. е работила в този район от 2016г., но първо тя е стопанисвала магазин, който се е намирал на отдалечено разстояние от магазините на свид.

С.. Още оттогава обаче свид. С. и свид. Х. са били във влошени отношения, като според твърденията на последната конфликтите им са започнали поради това, че свид. С. й е заявявал, че не харесва сувенирите й, изработени от нея, което тя е възприела като обида към труда й. Впоследствие той е започнал да „копира“ стоката й като е зареждал магазините си със сходни на нейните асортименти, заявявал й е, че ще направи така, че тя повече да не работи там.

През 2019г., когато свид. Х. е наела магазина в близост до тези на свид. С., с подс. С.А.К. са били приятели, но все още са живеели отделно. Всяка сутрин подс. К. я е возил с автомобила си до магазина, след което и той е отивал на работа, а вечер я е взимал за да се прибере.

Тоалетната, която ползват търговците, се намира в близост до магазина, на който продава свид. С.. Свид. Х., която също ползва тази тоалетна, налага тя често да преминава покрай магазина на свид. С. и него самия, който обикновено стои на стол или на барбарон.

През лятото на 2019г., основно поради близостта на търговските им обекти, свид. Х. почти не е пропускала възможността преминавайки покрай свид. С. да го обижда, обръщайки се към него с „Бай мангал“. Свид. С., който се е опитвал да избягва срещите и разговорите със свид. Х. и подс. К., почти винаги е реагирал на обидите й, тъй като, макар обикновено за него те да са били очаквани и от които не се е изненадвал, се е чувствал засегнат, но като се е опитвал да я убеди да престане да го обижда и въобще да разговаря с него, като той никога не е предприемал саморазправа за това.

3

На ***г. сутринта около 9:45 часа са отворили и започнали да подреждат магазините си свид. Х., свид. Ц. и свид. Г.. Свид. С. също е бил там, както и свид. В.Х.Ц., чийто магазин се е намирал след този на свид. Х. и в който той предлага за продажба изделия от мед и ковано желязо. Около 10:00 часа свид. Х. се е отправила до тоалетната, като на връщане се е обърнала към свид. С. за пореден път с думите: „Как е бе, бай мангал, какво правиш“. Свид. С. я е попитал пак ли започва и защо продължава да го обижда, да го остави на мира, но свид. Х. продължила да го обижда. През този ден и в този ранен час тя е била особено настоятелна с обидите си към него, предизвиквала го е и му се е заканвала, но той не е отговарял на тях нито с обиди, нито с посегателства, а както обикновено е държал сметка защо го обижда без повод и без основателна причина, питал я е само за каква се мисли и на каква се прави. Свид. Х. обаче му е заявила: „Ние ще те оправим“ , след което се е обадила по телефона на подс. К.. По това време свид. Ц., докато е отивала към кафеавтомата, е успяла да чуе думите, които свид. Х. изговаря по телефона, а именно: „Ела, че този С. ме притеснява“, а след като приключила телефонния разговор, свид. Х. се е обърнала към свид. С. с думите: „Ще видиш какво ще стане сега“. Същите изречени от свид. Х. в провеждания от нея телефонен разговор думи са били чути, възприети и от свид. Г. (магазин № 9).