Решение № 261171 от 12.11.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13691/2019
- Вид
- Решение № 261171
- Подписан
- 12.11.2020
- В сила
- 12.11.2020
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 132, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София, 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. ЛОРА ДИМОВА при секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13691 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 110210/09.05.2019г. по гр.д. № 64536 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2021926/14.09.2017г. искове на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** срещу П.Д.Ю., ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че П.Д.Ю., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 68лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 70, в гр. София, ж.к. „********за периода от от 01.11.2014г. до 15.12.2014г..; сумата от 4,94лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2015г. до 04.12.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 77537/2015г. на Софийски районен съд поради извършено в хода на делото погасяване, а за периода от 16.12.2014г. до 31.12.2014г. като неоснователен, като П.Д.Ю., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** разноски от 575лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 50903215/30.05.2019г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в частта, в която исковете са отхвърлени поради погасяване на задълженията чрез плащане в хода на изпълнителното дело. Посочил е, че неправилно районният съд бил приел, че сумите са платени. Същите били събрани по издадения изпълнителен лист преди да бъде прието по реда на чл. 423 от ГПК на възражението на ответника срещу заповедта. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете – П.Д.Ю., ЕГН ********** и конституираният на негово място след откриването на наследството му в хода на процеса - наследникът му по закон Ц.М.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, е оспорил жалбата. Решението било по съществото си правилно, макар и по мотиви различни от тези, посочени от районния съд. Към момента на подаване на заявлението задължението не съществувало. Съобщението към фактурата от 31.08.2015г. следвало да се съобрази не само с оглед на посочените в таблицата задължения, но и съобразно изписания текст в него, съгласно който няма непогасени задължения за периода. Такива били изводите на вещото лице по счетоводната експертиза.Изравнителната сметка обхващала процесния период и промяната на собствеността на имота след него не се отразявала на дължимостта на сумите.Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2021926/14.09.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** срещу П.Д.Ю., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е поискало от съда на правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че П.Д.Ю., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-14.12.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 70, в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.11.2014г. до 31.12.2014г..; сумата от 4,94лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2015г. до 04.12.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 77537/2015г. на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът П.Д.Ю., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че на
16.12.2014г. продал имота и не отговаря за задължения след този момент. Процесните суми били платени от ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същото изрично било посочено от ищеца в съобщението към фактурата от 31.08.2015г. Касовите бележки за плащанията вече сочели новия титуляр – купувачът на имота И.Ф., но това не е отразявало на извода за погасяването им чрез доброволно плащане. Сумите в последствие били събрани и в хода на изпълнителното дело, развило се преди да бъде прието възражението му по реда на чл. 423 от ГПК. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 77537/2015г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 308954/14.12.2015г., със заповед от 07.01.2016г. районният съд е разпоредил П.Д.Ю.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумата от 68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-14.12.2015г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 70, в гр.
София, ж.к. „********за периода от 01.11.2014г. до 31.12.2014г..; сумата от 4,94лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2015г. до 04.12.2015г., както и съдебни разноски от 325лв., на
06.07.2016г. районният съд е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист, с Определение от 28.06.2017г. по ч.гр.д. №
6522/2017г. на СГС възражението на длъжника е прието по реда на чл. 423 от ГПК като е спрял принудителното изпълнение по заповедта, на 14.08.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 14.09.2017г. заявителят е представил такива.
По делото са приети неоспорени от страните договор за замяна от 26.09.1974г., , писмо от старши експерт при СО, район Младост, нотариален акт № 123/16.12.2014г., носещ подпис за страните по него и за нотариус, съставен от нотариус М.Н., рег. № 362 на Нот.К., съгласно които Д.П.Ю. и П.Р.Ю.на 26.09.1974г. е придобил собствеността върху апартамент № 70, в гр. София, ж.к. „********по договор за замяна, сключен със СГНС , на 16.12.2014г. нотариус Н. е приел, че удостоверението за наследници удостоверяват, че П.Д.Ю. е собственик на имота към този момент и е съставила договор за покупко-продажба, съгласно който на 16.12.2014г. П.Д. Ю. е продал на И.С.Ф.имота.
По делото са приети Протокол от
18.10.2001г., договор от 02.11.2001г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „********са избрали и възложили на Т.С.”ЕООД срещу възнаграждение извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
По делото са приети Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 2008г. и от 03.02.2014г.
Приети са молба от 28.10.2016г., покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист извлечения от сметки на ЧСИ, съобщение за вдигане на запор, разпореждане от 20.12.2016г., съгласно които по издадения на 11.07.2016г. изпълнителен лист по заповедното дело ищецът е образувал изпълнително дело № 20168580401254 по описа на ЧСИ У.Д., наложен е запор върху банкови сметки на ответника в У.Б.”АД, суми са събрани принудително и на 20.12.2016г.
ЧСИ е постановил приключване на делото поради сбиране на всички дължими суми, които са и разпределени на взискателя.
Прието е съобщение към фактура №
**********/31.08.2015г., издадено от ищеца, сочещо че към този момент титуляр на партида за процесния имот е И.Ф., с което са посочени задълженията за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2015г. в табличен вид като такива в размер на 276,05лв., а след това е посочено, че задължението е 276,05лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и то е платено.
Приети са фискални бонове съгласно които задълженията по фактури от 31.08.2015г., 30.09.2015г., 31.10.2015г., 30.11.2015г., 31.12.2015г., 31.01.2016г. са платени.
Приети са неоспорени от страните протоколи за отчет на уреди в имота, съгласно които на 21.05.2015г. е направен реален отчет на уредите ви мота за което потребителят И.Ф. е положил подпис, установено е потребление на топлинна енергия за отопление с 4 отоплителни тела, едното от които е щранг-лира, както и потребление на топлинна енергия за подгряване на вода, отчитана по водомер.
Приети са две изравнителни сметки сочещи титуляри на партидата за имота съответно П.Ю. и И.Ф., съгласно които реалното потребление на енергия в имота за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2015г. е 214,40лв. без ДДС, а от 01.02.2015г. до 30.04.2015г. е 181,31лв. без ДДС.
По делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че сградата е топлоснабдена, потребява се топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, имот е с обем от 193 куб.м., в имота има три отоплителни тела с монтирани уреди, една щранг-лира без възможност за монтиране на уред, потребява се и енергия за горещо битово водоснабдяване, уреди са отчетени реално, потребената енергия в имота за периода от 01.11.2014г. до 15.12.2014г. била 83,23лв.
Същата определил по метода на интерполацията, междинен отчет бил направен във връзка със смяна на партидата, но топлинния счетоводител не съобразил дата на промяна на собствеността , а тази във връзка със смяна на партидата и така в изравнителни сметки период бил от 01.05.2014г. до 31.01.2015г., а не до 15.12.2014г.
По делото е прието заключение по съдебно- счетоводната експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че за ноември и декември 2015г. ищецът издал фактури за 108,75лв., която въз основа на споразумение за плащане на равни вноски била следвало да се погаси на две равни вноски от по 34лв., а горницата следвало да се плати след изравняване. Сумите, събрани по изпълнителното дело били получени от ищеца. Размер на лихва върху главница от 68лв. била 4,94лв.
Посочило е, че задължението по съобщение към фактура № **********/31.08.2015г. не касае задължения на ответника, а на новия собственик на имота Фискалните бонове, приети по делото били за фактури, издадени след процесния период.
По делото е прието удостоверение за наследници, издадено на 22.05.2020г. от СО, район Слатина, съгласно което П.Д.Ю. е починал на 16.05.2020г. и е оставил на наследник по закон съпругата си Ц.М.Ю..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията.
Разпечатката съдържа 52 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b3e0f62-9f21-49dc-8677-51cd45012df4