Решение № 18 от 15.09.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Златоград, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно наказателно дело № 20255420200008 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. К. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

А., ул. ,,П. М.‘‘ №**, енорийски свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр.

З., чрез адв. Д. Н. К., АК-С., съдебен адрес: гр. С., бул. ,,Б.‘‘ №*** срещу НП изх. №94-00-2089/20.11.2024г., издадено от Главен директор на ГД ,,ИОКН‘‘ към М.К..

Жалбата е постъпила в срок, тъй като атакуваното НП е получено от жалбоподателя на 07.01.2025г., а жалбата е постъпила на 20.01.2025г., тоест един ден преди изтичане на срока.

Главният директор на Главна дирекция ,,ИОКН‘‘ е упълномощен от Министъра на културата, да издава НП за административни нарушения по ЗКН.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез адв. К. поддържа жалбата.

Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното НП като законосъобразно.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С атакуваното НП на отец В. К. Х., ЕГН **********, енорийски свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр. З. са наложени: за административно нарушение на чл. 222, ал. 1 от ЗКН - административно 1 наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл.

222, ал. 2 от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН административно наказание ,,Глоба‘‘ по чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН в размер на 16 000лв.; за административно нарушение – неизпълнение на разпоредбата на чл. 83а, ал. 7, т. 2, във вр. с чл. 83а, ал. 1, т. 2 от ЗКН административно наказание ,Глоба‘‘ по чл. 228в от ЗКН в размер на 500лв.

Наказателното постановление е издадено без да е съставен АУАН, а след отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка от ОП С..

По повод на извършване дейности в църквата ,,Св. Г. П.‘‘ в гр. З., свидетелката А. И. останала недоволна от тях, а освен това била вече във влошени лични отношения с отец В. Х. и затова тя изпратила Писмо вх. №9400-2089/29.02.2024г. до Министъра на културата, в което се посочва, че в църквата е започнало незаконно облепяне на дървени части със златен шлак метал, подобен на поставения такъв в другата църква – паметник на културата храм ,,Св. У. Б.‘‘.

Въз основа на Писмо рег. №94-00-2089/08.05.2024г. на М.К. ГД ,,ИОКН‘‘, е образувана прокурорска преписка, която с постановление на ОПС. от 01.10.2024г. е прекратена, като е отказано да се образува ДП. Препис от постановлението, ведно с материалите по преписка №699/2024г. са изпратени на административния орган – М.К. за преценка и евентуално реализиране на административнонаказателна отговорност.

На 28.03.2024г. е извършена проверка в храма ,,Св. Г. П.‘‘, за който по делото има писмени доказателства, а и не се спори между страните по делото, че представлява художествена недвижима културна ценност с категория ,,Местно значение‘‘. В резултат на проверката били констатирани намеси в интериора на храма, които са подробно описани в констативен протокол от 28.03.2024г.

Не се спори по делото, а и съдът приема за установено, че тези намеси са извършени без съгласуване с М.К. и без писмено уведомление до Община З.. В КП е посочено, че са нанесени невъзвратими вреди по художествените елементи от интериора на храма, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане. С нанасянето на позлата от шлак метал, както и с обмазването с бяла боя, е нарушена архитектониката и първоначалния оригинален вид на проскинитариите – имитация на мрамор с полихромия.

В писмото от 08.05.2024г. на ГД ,,ИОКН‘‘ се посочва, че от направената проверка на 28.03.2024г. не може да се установи лицето, което е осъществило намесите по художествените елементи в интериора на храма и времето, когато са извършени. Тоест, към 08.05.2024г. е нямало яснота относно деец и време на извършване на административно нарушение.

В КП вх. №94-00-2089/07.05.22024г. са описани четири броя намеси в храма. Отбелязано е също, че от намесите се наблюдава една тенденция към фаворизиране на представителността и лукса, като за целта са използвани 2 приоми, като пурпурно червено, златни апликации, златни бродерии, кристални полилеи.

В постановлението на ОП-С. за прекратяване на преписката и отказ за образуване на ДП, водещ мотив, за да се приеме, че липсва извършено престъпление е, че лицата, извършващи дейностите са били със съзнанието, че укрепват и възстановяват храма, а не го увреждат.

Приема се също, че и дейностите са извършени в резултат на решение на Ц. н., както и благословията (съгласието) на П. м..

Няма спор по делото и съдът приема за установено, че липсва съгласувателна документация, по повод на извършените дейности, в М.К. и община З..

По различен начин се наричат извършваните дейности в църквата, като на стр. 4, абзац 2-ри в НП се говори за ремонтни и възстановителни дейности, което е различно от консервация и реставрация. Свидетелите наричат дейностите ,,освежителни‘‘ и ,,ремонтни‘‘. По прокурорската преписка се говори за ,,ремонтно-възстановителни дейности‘‘.

От приложените писмени доказателства се установява, че през месец септември - 2020г., със Заповед №349/01.09.2020г. жалбоподателят В. Х. е назначен за енорийски свещеник в църквата ,,Св. Г. П.‘‘ в гр. З., а също и в църквата ,,У. Б.‘‘. З. Ш. пък по същото време е назначен за Председател на Ц. н. в църквата ,,Св. Г. П.‘‘.

Съгласно Устава на Българската православна църква, председателят на настоятелството отговаря за материалните части и имуществото в храмовете, а енорийския свещеник отговаря за службите и требите.

Инициативата за извършване на освежителни ремонтни дейности в църквата ,,Св. Г. П.‘‘ през есента на 2020г. дошла от В. Х.. Тогава са извършвани и основните дейности, а през пролетта на 2021г., дейностите са довършени. Грубите дейности, които са извършвани са били шпакловка и боя по стените, тъй като те били поразени от влага и опушени от свещите и печката. Ремонтирана била ел. инсталацията, която преди това висяла по дървените части и създавала опасност от пожари, сменена е и дограмата, която е била изгнила. Дейностите, които лично В. Х. извършил са освежаване на архиерейския трон, колоната на патронната икона, проскинитариите и престолната трапеза.

За всички дейности било взето съгласие от П.та С. М., което съгласие било дадено устно, но по делото има приложено писмо от П. м., с което се потвърждава даденото съгласие.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, като извършените дейности и оценката на състоянието на храма са дадени основно в констативния протокол от 28.03.2024г., а също и в КП от 04.06.2024г., който е изготвен от комисия, включваща и служители от община З..

Като свидетели по делото са разпитани С. К., З. Ш., Н. Ш., Г. И. Х., В.

Д., Г. А. Х., П. Т., К. Т., А. И., С. С., М. С.. Съдът дава вяра на показанията на 3 разпитаните свидетели и от същите приема за установено, че ремонтноосвежителните дейности са започнали поради единодушно решение на Ц. н., за което не е съставен протокол. Всички миряни, които ходили на църква одобрявали извършеното, с изключение на А. И..

З. Ш. е дал съгласие на В. Х. да извършва дейностите, защото Ш. живеел в С.. Ако липсвало съгласие на настоятелството, В. Х. нямало да организира освежаването.

От показанията на Н. Ш. се установява, че през 1993-1994г. пак е правен ремонт вътре и освежаване, тъй като е било наложително.

Според единият свидетел Х., с извършените дейности се възстановява предишното състояние, нищо не се променя, а става по-свежо. Назад през годините все е правено нещо.

Според свидетеля Т., също в тази връзка винаги са правени ремонти и поддръжка, защото е имало необходимост. Църквата се променила към подобро в резултат на извършените дейности, за които е наложена административната санкция.

Кабелите били невградени и висящи, тоест имало опасност от пожар.

Според свидетеля Т. няма нито един предмет, който да е загрозен. Назад във времето пак са правени ремонти, въпреки че църквата е паметник на културата. Например иконостасът не е боядисан, а е боядисан от предишния ремонт.

От показанията на свидетеля Д., поддръжка в църквата винаги си е имало, защото имало нужда от тези дейности. И преди свещеник като е кажел се е правил ремонт. Според него църквата е станала по-хубава.

На друго мнение са свидетелите С. С. и М. С., които като специалисти са съставили писмени доказателства, а и в съдебно заседание поясняват, че с извършените дейности се нарушил автентичния вид на църквата и само специалист – експерт, може да каже дали може да се възстанови предишното, автентично състояние.

И двамата свидетели обаче правят едно важно уточнение, а именно, че дейностите в църквата говорят и изразяват стил, който се наблюдава в цялата П. м., а именно стил на лъскавост и бляскавост.

В съдебно заседание на 01.09.2025г. М. С. заявява нещо много категорично и съдът приема за установено, че това, което е направено нито е консервация, нито е реставрация. Малко преди това изявление, същата свидетелка взема становище, че в П. м., а и не само в нея, това е стил на освежаване на църквата.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.

Наказващият орган е издал едно голямо по обем НП, в което обаче прави впечатление, че извършените дейности се квалифицират по различен 4 начин, както от наказващия орган, така и в постановлението от ОП-С., а също и от свидетелите, в това число и от свидетелката М. С., която заявява, че извършеното не е нито консервация, нито реставрация. На стр. 9 от НП и стр.

14 по делото е формулирано първото административно обвинение към отец В. Х., а именно, че на осн. чл. 222, ал. 1 и 2 от ЗКН е осъществил виновно дейности по консервация и реставрация без да е вписан в регистъра по чл.

165, ал. 1 от ЗКН и е осъществил дейностите без непосредствено ръководство на лице, вписано в същия регистър.

В писмената си защита гл. юрк. Ш. също сочи, че в КП от 28.03.2024г. и в НП се сочи извършването на „несъгласувани намеси“, „освежителни и ремонтни дейности“, „намеси и освежавания“.

На първо място следва да се посочи, че дефиниция на понятията ,,консервация‘‘ и ,,реставрация‘‘ са дадени в чл. 163 от ЗКН, където се говори, че това е системен процес от дейности, а в случая, на първо място липсва такъв системен процес от дейности и на второ място, специалист като свидетелката М. С. посочва, че извършеното не е нито консервация, нито реставрация. Самата тя сочи, че това е освежаване и е стил на оформяне на църквите в цялата П. м., а и като цяло в страната. По чл.222 и чл.223 от ЗКН се санкционират обаче само лица, които извършват дейности по консервация и реставрация.

Следва също да се отбележи, че отец Х. не е единствения човек, който е въздействал върху движимите вещи вътре в храма, защото според свидетелските показания, постоянно във времето храма се е подобрявал и всеки отец, който е кажел, че трябва да се извърши нещо, то това нещо е извършвано.

Следва също да се посочи, че отец Х. е извършил дейностите въз основа на решение на ц. н.. Това решение, за което липсва изискване да е в писмена форма е задължително за отеца, който според Устава на Българската православна църква, е длъжен да се подчинява на ,,началството‘‘. Следва също да се отбележи, че дейностите са благословени и от П.я м.. Тоест, липсва умисъл, в каквато и да е форма, от страна на отец Х. за извършване на консервация и реставрация, първо защото е следвало да изпълни решението на ЦН, и след това, защото дейностите не представляват консервация и реставрация.

Тоест, налага се изводът, че наложеното административно наказание по обвинението за нарушение на чл. 222 от ЗКН е незаконосъобразно.