Решение № 1441 от 25.06.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1441

Кюстендил, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20257110700247 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

В. С. Д., [ЕГН] от гр.Дупница, [жк], вх.А, ет.8, ап.100, съдебен адрес гр.Благоевград, [улица], ет.1 обжалва решение №1040-09-18/28.05.2025г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане №092-00-716-3/25.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил. С последното е отпуснато на лицето парично обезщетение за безработица, на основание чл.54ж, ал.1 във вр.с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. Изложени са възражения за незаконосъобразност, поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение с представените писмени бележки.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В. С. Д. е подала заявление вх.№092-00-716/02.10.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл.54а от КСО.

С оглед необходимостта от извършване на допълнителни справки и изискване на документи от други държави, свързани с трудовата заетост на жалпободателката, с разпореждане №092-00-716-1/13.10.2023г. производството е спряно.

Посредством действащата система за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз (Electronic Exchange of Social Security Information - EESSI), е направено искане до компетентната институция на Франция за потвърждаване на осигурителни периоди. Изготвени са СЕД U001CB и СЕД U003 за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 /осигурителен стаж и доход/, които са необходими за преценка на право и размер на ПОБ.

С административни структурирани електронни документи Х009 от 13.02.2024г. от компетентната институция на Франция отново е изискана информация за претендиралия осигурителен период и доход.

На 03.04.2024г. е създаден нов случай, с искане за потвърждаване на осигурителни периоди (СЕД) U001CB чрез EESSI, а на 04.04.2024г. е направено искане за потвърждаване на доходи (СЕД) U003.

На 19.06.2024г. и на 20.08.2024г. е отправено напомняне Х009 до КИ на Франция за изпращане на СЕД U017 и СЕД U004, необходими за отпускане на ПОБ.

След като не е получен отговор от КИ на Франция на 24.01.2025г. е създаден следващ случай с искане за потвърждаване на осигурителни периоди (СЕД) U001CB, а на 24.01.2025г. е отправено искане за потвърждаване на доходи (СЕД) U003.

На 18.03.2025г. е направено напомняне с Х009 до КИ на Франция за изпращане на СЕД U017 и СЕД U004, необходими за отпускане на ПОБ.

На 31.03.2025г. г-жа Д. е представила ПД Ш/24.03.2025г., издаден от КИ на Франция, с потвърден период на осигурена заетост от 19.09.2023г. до 22.09.2023г. Постъпили са и СЕД Х010 - отговор на напомняне и СЕД Н 002, в който потвърждават верността на периоди на осигурена заетост и получени доходи по законодателството на Франция. Със СЕД U017 е удостоверен осигурителен период по законодателството на Франция за времето от 19.09.2023г. до 22.09.2023г., с основание за прекратяване на последната заетост - изтичане на договора. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 19.09.2023г. до 22.09.2023г. вкл. в размер на 305.28 евро.

С разпореждане №092-00-716-2/17.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил е възобновено производството по отпускане на ПОБ.

Издадено е разпореждане №092-00-716-3/25.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл.54ж, ал.1 във вр.с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. в размер на 45.67 лв. дневно.

Срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред /вж. жалба/. Извършвайки преценка и анализ на събрания доказателствен материал директорът на ТП на НОИ - Кюстендил издал оспорения административен акт - решение №1040-09-18/28.05.2025г., с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Д. срещу разпореждане №092-00-716-3/25.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил. Мотивите са обвързани с прилагане на чл.62, §3 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, като при изчисление на размера на отпуснатото обезщетение за безработица е приложена и разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО. Така среднодневното парично обезщетение за безработица е изчислено в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода от 23.09.2023г. до 22.09.2024г., в размер на 45.67 лв. дневно, според получените данни от СЕД. Прието е, че разпоредбата на чл.54б, ал.8 на КСО се прилага от датата на влизането й в сила и по отношение на заварени правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването.

С оглед на така установената фактическа обстановка по делото съдът счита жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е валиден административен акт, тъй като е издадено от компетентен орган, при спазване изискването за форма с оглед на чл.117, ал.3 и ал.5 от КСО във вр. чл.59 от АПК и при спазване на административно процесуалните правила. Същото е и мотивирано, доколкото органът е изложил мотиви – правни и фактически, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. Тези съображения важат и за разпореждане №092-00-716-3/25.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради незаконосъобразно спиране на производство, довело до незаконосъобразно бездействие на административните органи. Според чл.8, ал.3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато се декларира стаж, придобит в държава, с която се прилага международен договор, по който България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, и не се представят доказателства или е необходимо изясняване на обстоятелства, се извършва проверка и този стаж се удостоверява по установения ред. А според ал.4 на нормата, в случай че по представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или доход, до постъпване на отговор от компетентната институция на другата държава, като преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В случая жалбоподателката не е създала предпоставки за забавяне на произнасянето на административния орган, но то не се дължи и на поведение на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кюстендил. Определящо за забавянето е поведението на компетентната институция на Франция, от която въпреки многократно отправените искания по законовия ред, не е получена своевременно поисканата информация. След като е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК /да събере необходимите доказателства/, органът се е произнесъл.

Съдът намира актовете и за материално законосъобразни. В законодателството на ЕС изчисляване размера на паричните обезщетения за безработица е регламентирано в чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/2004, изменен и допълнен с Регламент /ЕО/ №988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. и Регламент /EС/ №465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г., по три модела. Съгласно чл.62, §1 компетентната институция на държава – членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален опит, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според чл.62, §2 се предвижда подобно изчисляване на обезщетението изключително въз основа на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като изрично се предвижда, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. С разпоредбата на чл.62,§3 от Регламент /ЕО/ 883/2004 /Регламента/ е предвидено чрез дерогация от предходните два параграфа, доколкото се засягат безработни лица (до 30.10.2009г., датата на обнародване в официален вестник на ЕС Регламент /ЕО/ №988/2009, относима само за погранични работници), институцията по пребиваване да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него на последната му работа като заето или самостоятелно заето лице, и в съответствие с регламента по прилагането. Административният орган в оспореното решение е приел за приложима тази разпоредба.

Съгласно чл.62, §3 от Регламента е предоставена свобода на всяка държава-членка да определи размера на обезщетението за безработица като съобрази размера на трудовото възнаграждение в определен референтен период, но не и изключително и единствено въз основа на последното такова. В този смисъл в българското законодателство е приета нормата на чл.54б, ал.8 от КСО /ДВ бр.67/2024г./, която е приложима наред с останалата правна регламентация от КСО. Съгласно чл.54б, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал.8 на посочената норма, когато в периода по ал.1, от който се определят среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи, включително съответните доходи за периодите по ал.7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.