Решение № 464 от 30.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Елена Каракашева

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200683 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на упълномощения защитник на подсъдимия С. О. -адв.Б.М. срещу решение № 164 от 22.04.2025г., постановено по ВНОХД № 1513/2024 г. от Апелативен съд-София.

С жалбата се релевират доводи, очертаващи наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.Подробно е аргументиран касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.Основното оплакване в тази насока е за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствените материали с настояване, че същия е дистанциран от правилата по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.Аргументирана е тезата, че подсъдимия О. не е знаел, че инкриминираните фактури са неистински, като се поддържа, че изведените в обратната насока съдебни констатации са резултат от порочния доказателствен анализ.При последния съдът е отказал да цени с доверие показанията на свидетеля З. в частта, в която същия сочи, че е получавал плащания от „..........................“ ЕООД, било по банков път, било с вносни бележки, без да излага убедителни съображения за причините, мотивирали го да стори това.Също така незаконосъобразно съдът е ценил с доверие заключението на съдебно-графологичната експертиза, игнорирайки безспорните данни, че тя е изготвена на база копия от документи и в този смисъл констатациите и се основават на предположения.На тази плоскост са изложени доводи за това, че съдебният акт е немотивиран и почива на предположения.Материалният 1 закон се твърди да е приложен неправилно като резултат от допуснатите нарушения на правилата за анализ и оценка на доказателствата, а и поради това, че събраните доказателства не обосновават несъмнен извод за субективна съставомерност в поведение на подс.О..Изтъкнати са и съображения за колизия с практиката на СЕС и по-конкретно с утвърденото в Решение на СЕС от 13.02.2014г. по дело С-18/13 /М.П. Е срещу Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София/ с предмет преюдициално запитване от АС-София по повод отказ за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС и съответствието му с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС.Касационният повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е маркиран без да са изложени съображения в негова подкрепа.

Въведени са, в условията на алтернативност, искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото на ОС Благоевград от стадия на съдебното заседание, поради допуснати съществени процесуални нарушения или за изменение на присъдата в санкционната й част, изразяващо се в намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, поради явната му несправедливост.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия- адв.Михайлов поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, със заявените искания.

Подсъдимият О. се присъединява към изразеното становище от защитника.При реализация на правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна.Не съзира заявените от защитата касационни основания, предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е неоснователна.

С първоинстанционната присъда № 38 от 08.10.2024 г., постановена по НОХД № 1081/2023 г. от Благоевградски окръжен съд, подсъдимият С. С. О. е признат за виновен в това, че в периода от 14.08.2017г. до 27.02.2018г., в гр.Благоевград, пред ТД на НАП гр.София, офис Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на упълномощено лице от управителя и представител на „..........................“ ЕООД, гр.Петрич Р.Л.О., упълномощен с пълномощно №7172/02.08.2017г., потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и в СД по чл.125 от ЗДДС, в които отразил фактури по несъществуващи сделки с контрагент –доставчик „Р.А.“ЕООД, гр.Петрич; използвал неистински документи при водене на счетоводството –данъчни фактури от горепосоченото дружество и използвал документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите –дневник за покупки;

2 приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери -253 184,71лв. /84 173,54лв. дължим данък по ЗКПО и 169 011,11лв. по ЗДДС/, поради което и на основание чл.255, ал.3 във вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК.Със същата присъда подсъдимият О. е осъден да заплати на МФ сумата от 253 184,71лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г.Разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия.

По жалба на подс.О. било образувано въззивно производство пред

Благоевградски АС под № 1513/2024г. по описа на съда.Същото приключило с обжалваното въззивно решение №164 от 22.04.2025г., постановено по посоченото ВНОХД, с което първоинстанционната присъда била потвърдена.

С въззивното решение било потвърдено и обжалваното от подсъдимия определение №598 от 08.10.2024г., с което на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК същия бил осъден да заплати по сметка на ОС Благоевград сумата от 1500лв.

На първо място следва да бъдат разгледани изложените в жалбата доводи, аргументиращи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, защото правилното приложение на закона може да се провери само при констатация за законосъобразно установени факти.

Преди всичко следва да се отбележи, че макар оплакванията в част от жалбата да са заявени като такива в подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, на практика обективират несъгласието на касатора с доказателствените разсъждения на контролирания съд.Казаното е относимо към частта от жалбата, в което касаторът е направил собствен прочит на доказателствата и средствата за тяхното установяване, изводими от показанията на свидетелите З., П. и О. и от заключението на съдебнографологическата експертиза и на тази база е направил фактически изводи, диаметрално противоположни на изведените от инстанциите по същество.В тази връзка се налага да бъдат припомнени спецификите на касационното производство, в частност това, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда по фактите, какъвто ВКС не е.Касационната инстанция /извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, която в настоящия случай не е налична/ се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища.

Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.Именно с оглед на тези специфики ще бъдат разгледани всички оплаквания на касатора, ангажиращи 3 касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НП, включително и отбелязаните по-горе.

Процесуалната дейност на проверявания съд не може да бъде оспорена от гледна точка на правилата, визирани от чл. 13 и чл. 107, ал. 2 и 3 от НПК, каквито оплаквания фигурират в жалбата. Нарушения на тези разпоредби са налице, когато при разглеждането на делото не са изяснени елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното му решаване. В разглеждания случай и двете съдебни инстанции са положили всички усилия за установяване на обективната истина, като не са допуснали никакви пропуски, които да доведат до неизясняване на обстоятелства от кръга на главния факт.Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред, подлежащите на доказване факти. Картината на осъщественото от подсъдимия О. деяние е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото.Прието е по фактите от инстанциите по същество въз основа на процесуално издържана доказателствена и аналитична дейност, че:1/ именно подсъдимия О. е бил в инкриминирания период /а и не само тогава/ единственото лице, извършващо всички дейности, свързани с функционирането на дружеството „Р.К.“ЕООД, съгласно оправомощаването му от управителя на последното –св.Р. О.; 2/ че подсъдимият е лицето, което е предоставяло на св.П., обслужвала счетоводно посоченото търговско дружество фактурите, в т.ч. и процесните, необходими за изготвяне на отчетните регистри, респ. справките-декларации и ГДД за съответните данъчни периоди и 3/ че инкриминираните фактури са неистински, тъй като не отразяват реално извършени доставки от дружеството „Р.А.г.“ЕООД.При надлежното установяване на тези фактически обстоятелства, въззивният съд правилно не е ангажирал усилия за изясняване на факта по какъв точно начин и как подсъдимия О. се е снабдил с инкриминираните фактури, на каквато плоскост са развити твърденията за доказателствен дефицит, тъй като последно посочения факт е извън предмета на разследване, очертан в чл.102, т.1 от НПК.

При доказателствената си дейност, Софийски апелативен съд не е допуснал недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт всички доказателствени източници са били подложени на задълбочена оценка, като детайлен е анализът на доказателствата, относими към изясняване механизма на деянието и неговото авторство. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки от една страна тяхната самостоятелна вътрешна последователност, а от друга кореспонденцията им подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателства и доказателствени източници. Също така въззивният съд от една страна е дал своята оценка по отношение оценъчната дейност на първия съд, а от друга, в акта си е обсъдил обстойно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност, при това с необходимата аналитичност и прецизност, като е изложил убедителни мотиви при кредитирането на определени доказателства и не даване вяра на други.В този ред на мисли, не почива на истината водещото оплакване, 4 според което въззивният съд не е посочил причините, поради които не е ценил с доверие част от гласните доказателства.Вярно е точно обратното.Причините, поради които част от показанията на свидетеля З., не са получили кредит на доверие са посочени /виж л.19 и л. 20 от съдебните мотиви/.Констатациите за опровергаване на същите от останалите събрани по делото доказателства са направени при стриктно спазване на правилата за проверка, оценка и анализ на доказателствата.Неоснователен е и отправения упрек за превратно оценяване показанията на свидетелите П. и О..Въззивният съд е интерпретирал свидетелствата на посочените лица в тяхното действително съдържание, като е изложил убедителни съображения за причините, поради които същите са получили кредит на доверие.Подходът на съда е при стриктно спазване на правилата за проверка, оценка и анализ на доказателствата и отправените от касатора упреци в тази насока не могат да бъда споделени.