Решение № 52 от 28.02.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. С., 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Гл. Н. като разгледа докладваното от М.Хр.Административно наказателно дело № 20223420200023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „ЕКОПРОДУКТ” ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управлениес.П., обл.С., ул. „М.” № 17, представлявано от управителя М. А. М. обжалва Наказателно постановление № **/ 30.11.2021г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда”- гр.С., с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди / лева за извършено нарушение по чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ във вр.с чл.32, ал.1 и ал.3 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт А..

Жалбоподателят ”Екопродукт” ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо него- проц.представител адв.Н. В. при АК-София, упълномощен и приет от съда.

Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока. Алтернативно отправя искане към съда да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и да не се налага административно наказание на жалбоподателя, а същия да бъде официално предупреден.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

1

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя М. С. Д. и свидетелите по акта Д. И. Т. и Р. И.

Ж., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха депозирани нови писмени доказателства- копие от Писмо от ИА „ГИТ“ с изх.№

ДОК21010515/09.09.2021г. до Данчо Димитров – директор на Д „ИТ“-С., ведно с приложение към него, които съда счете за допустими, поради което с мотивирано протоколно определение ги прие и приложи като доказателства по делото.

От страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на водено от тях лице. Съда като взе предвид становището на ответната страна, счете искането за допустимо и допусна до разпит воденото от страна на проц.представител на жалбоподателя лице- Н. Д. П., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 24.09.2021г. и 29.09.2021г. е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство, осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд и на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в свинекомплекс, находящ се в с.П., община С., стопанисван от „Екопродукт“ ЕООД. Осъществяваната в предприятието дейност- селско стопанство, отглеждане на свине, с код 01.46 по КИД 2008 имала сезонен характер, съобразно Заповед РД 01-47/ 17.01.2017г., издадена на основание чл.25, ал.1 и 2 от ЗТМТМ и чл.22, ал.1 и 3 от ППЗТМТМ от министъра на МТСП, с която е утвърден Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните. В хода на проверката се установило, че лицето С.Ч., ЕГН **, роден на 19.05.1985г., гражданин на Република М. и притежаващ паспорт № **, издаден на 24.07.2018г. от Агенция обществени услуги, извършва трудова дейност свързана с грижи по отглеждането на животни в свинеферма в с.П..

След запознаване с представеното трудово досие на работника, проверяващите установили, че между „Екопродукт“ ЕООД и С.Ч. на основание чл.68, ал.1, т.1 във вр.с чл.68, ал.3 от КТ е сключен трудов договор № 439 от 14.04.2021г. за срок от 90 дни, при условията на сезонна заетост по смисъла на чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ. По силата на така създаденото срочно правоотношение, работника е приел да изпълнява длъжността „общ работник“, с място на работа- свинекомплекс в с.П., община С., при нормална продължителност на работното време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева. При направения преглед на трудовия договор, саморъчно попълнената от работника декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ се установило, че С.Ч. е започнал изпълнението на възложената работа, считано от 15.04.2021г. в представения в хода на проверката платежен фиш за отработените 11 работни дни през м.април 2021г. било 2 видно, че на работника е било начислено трудово възнаграждение в размер на 340,48 лв.

Представена била и заповед № 391/ 28.10.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение със С.Ч., считано от 28.10.2021г., по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

С писмо изх.№ 10-10-419#1 от 02.11.2021г. на зам.изпълнителен директор на Агенция по заетостта, АНО била уведомена, че не е постъпвала декларация от страна на работодателя „Екопродукт“ ЕООД и не е извършена регистрация в Агенция по заетостта за осъществяване на краткосрочна сезонна заетост по реда на чл.24, ал.2 от ЗТМТМ за лицето С.Ч..

От така събраната трудовоправна документация, проверяващите лица са установили, че работодателя не е регистрирал в Агенция по заетостта чрез подаване на декларация / Приложение № 5 към чл.32, ал.1 от ППЗТМТМ / за осъществяване на сезонна работа до 90 дни без прекъсване по чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ с чужденеца С.Ч., гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, при условията и реда определени в чл.32, ал.1 и ал.3 от ППЗТМТМ, считано до 15.04.2021г. и до момента на проверката.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № **/ 23.11.2021г., който бил съставен и връчен на представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя Д. и свидетелите по акта Т. и Ж., както и тези на допълнително допуснатия свидетел Н. Пенев ; писмени – декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ; молба от С.Ч.; трудов договор № 439/14.04.21г.; копие на паспорт; удостоверение за регистрация в регистъра на НАП; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ; уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

АУАН № **/ 23.11.2021г. и обжалваното НП № **/ 30.11.2021г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.24, ал.3 / понастоящем ал.2 / от ЗТМТМ във вр.с чл.32, ал.1 и ал.3 от ППЗТМТМ.

3

Съобразно нормата на чл.24, ал.2 от ЗТМТМ, който към момента е актуалната редакция на предишна ал.3 „Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона“. Нарушението на тази норма се наказва съобразно нормата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ „Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание“, тъй като нарушителя е ЮЛ, а съобразно основната норма по ал.1 от същия член „Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв“.

На първо място по преписката е приложена Декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на молдовски или руски език / за съда не става ясно, тъй като е извън неговата компетенция /, без същата да е придружена с лицензиран превод на български език. Тази декларация по своето естество е същата като писмената декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, но предвид спецификата па спора, съда приема, че същата е попълнена и по реда на чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ. Видно, както от материалите по делото, така и от разпитания допълнително свидетел Н. Пенев е, че лицето С.Ч. не е владеел български език- нито писмено, нито говоримо. Този факт е станал известен и на проверяващите органи, но вместо да му назначат правоспособен преводач, органите на Д“ИТ“-С. са предпочели да връчат посочената декларация за попълване от лицето чрез друго, трето лице, също работник в предприятието на жалбоподателя, което нито е било правоспособен преводач, нито пък е знаело в достатъчна степен писмено и говоримо български език. Липсата на назначен правоспособен преводач спрямо попълваните от страна на лицето С.Ч. писмени документи, опорочава издадените АУАН и НП, тъй като същия не владее български език и по този начин АУАН-ът и НП-то са били издадени въз основа на нередовно доказателство, посочено изрично както в АУАН, така и в НП- декларация по чл.402, ал.1 от КТ, имаща характера на декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, предвид спецификата на спора, поради което настоящият съдебен състав намира, че проверката е започнала изначално с недействително доказателство, което няма как да бъде ценено като такова от съда.

Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго особено съществено процесуално нарушение, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП, а именно не е налице компетентност на наказващия орган да издава НП за нарушения по ЗТМТМ. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от ИА "Главна инспекция по труда", като няма спор, че актосъставителят М. Д. е на длъжност главен инспектор в Д „ИТ“- С., за което свидетелства и връчената й по надлежния ред заповед за 4 нейното назначаване. Няма спор и че Д „ИТ“- С. е териториална структура на изпълнителната агенция, но това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че директорът на Д „ИТ“- С. е компетентен да издава НП за нарушения по ЗТМТМ, тъй като правомощията му не произтичат директно от закона, а е необходимо да му бъдат възложени с конкретна заповед от изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда".

Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, съгласно която наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган, т. е. изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове, т. е. законът е предвидил НП да се издават от изпълнителния директор на агенцията или той да делегира конкретни правомощия на директорите на съответните Д „ИТ“. Позоваването на разпоредби от устройствения правилник на ИА ГИТ, не може да дерогира разпоредбата от специалния закон, а представената по делото Заповед № 3-0035/29.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" не може да бъде приета като доказателство за възложени правомощия на Д „ИТ“ – С., тъй като приложената заповед е издадена на 29.01.2014 г., а ЗТМТМ е обнародван в ДВ бр. 33 от 26.04.2016г. и е в сила от 21.05.2016г., т. е. към момента на издаване на заповедта изп. директор на ИА „ГИТ“ не е разполагал с възможността да делегира правомощия на директорите на съответните дирекции ИТ да издават НП по ЗМТМТ, тъй като към този момент самият той не е разполагал с такава компетентност.