Протокол № 10022 от 27.06.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 10022 гр. София, 27.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско дело № 20211110163934 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 16:16 часа се явиха:

ИЩЕЦ СТ. Д. СТ.- редовно уведомен, се явява лично и с адв. П.Б., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК ЛЛ ДР. Г.- редовно уведомена, не се явява. За нея се явява с адв. Ч., с пълномощно по делото.

АСП ДСП ОБОРИЩЕ-редовно призована, не изпраща представител.

Изготвила социален доклад.

СЪДЪТ отново подканя страните към сключване на споразумение.

СЪДЪТ предупреждава страните да спазват реда в съдебна залата.

ИЩЕЦ-Готови сме на споразумение. Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИК-Предоставям на съда по ход на делото. Представям болничен лист на доверителката ми.

ИЩЕЦ-Не възразяваме и не го оспорваме.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

В залата се въведе свидетеля за ищеца и съдът пристъпи към снемане самоличността му по представена от него лична карта- С Н Л, с лична карта 1 с № ,,,,,,,,,,,, издадена от МВР София, на 45г. неосъжД, без дела и родство със страните, живея на семейни начала с ищеца,

СЪДЪТ разяснява правото на свидетеля на осн. чл. 166 от ГПК, като същият заяви, че желае да свидетелства.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по реда на чл. 290, ал. 1 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

СЪДЪТ пристъпи към разпи на свидетеля за ищеца С Н Л- С ищеца ние сме партньори и се познаваме близо от четири години. От тогава сме заедно.

Живеем лични, в брачни отношения с ищеца. От както познавам него познавам и малкия и отношенията им са прекрасни. Времето, което има е прекалено малко 33 часа на две седмици. Като го вземе на събота вечерта деня минава като отидем на обяд, прибираме се вечерта и то времето изтича и не е достатъчно. Малкият иска да присъства повече време при баща си и иска да го води и взима на училище. Има спортни занимания. Той ми казва, че иска баща му да го води. Като го вземем той казва някой от нещата. Например заедно да отидем на кино, на театър. Той на мен ми казва С. Аз съм му казала ти си имаш една мама-мама ЛЛ и тати С. Аз съм С. Така си ми казва от самото начало. Той ми казва С кога ще ходим. Скоро трябваше да ходим на Хензел и Гретел на детско представление. Пита ме С кога ще ходим с тати на село или в гората, на язовир. Това са неща, които той ги казва в ежедневието когато е с нас. Ние сме тримата постоянно заедно. Не изземвам функцията на майката. Аз имам две големи момчета и съм първо майка. Моите деца са на 24г. и на 21г. Те си живеят отделно в моя дом и не са при нас. Аз като майка никога не бих взела ролята на майката на М. Помагам на ищеца за отглеждането на детето и с насоки. Детето като идва при нас контактува с мен и ме приема като жената на неговия баща. И много пъти ни пита защо не се оженим. Ние казваме, това че живеем заедно е достатъчно. Обичаме се и аз си го обожавам детето. Детето също ме обича и ме приема като партньорка на баща му. Притеснително имаше в началото като взимахме детето от дома на майката на ЛЛ -Ю Това беше доста един голям период от време. Ние се познаваме от края на 2018г. До пролетта на 2020г. сме го взимали от адреса на майката на ЛЛ и това е било когато ни се е разрешавало, защото много пъти детето е болно, не можете да го вземете в режима. Отиваме да го видим 2 на място и то е с някаква лека температура или някакво гърло, но не ни го даваха. Това е в режима, който е определен от съда. Когато се позволявало да го вземем първите часове детето се държи като ревеше, крие се, обиждаше.

Държеше се доста агресивно към нас. Детето тогава е било на четири години, а сега е на седем години. Това което изменение на режима е това което става така тенденциозно последните години вече както го взимаме от майката от адреса й преди в М, а сега на Черковна. Детето се държи първоначално като види баща си с един изрази: ти не си ми баща, В е загрижен баща, В е съпруга на ЛЛ. В е загрижен баща. Ти не си ми баща. Ти си безотговорен. По телефона, защото ние винаги говорим с него на високоговорител, защото винаги трябва да има свидетели тука-ти си ударил мама, ти си насилника, не те искам и не те понасям. Това са думи, които като ги обясниш на едно дете дали знае какво говори той в началото мълчи, защото не знае и му обясняваш какво е. И така замълчава вече. Това агресивно поведение е в началото първите часове като го взимаме винаги го има и след това се отпуска. Детето вика и крещи. Аз човек, който не обича да повишава тон и му викам Мите нали знаеш, че ние при нас никой от нас не вика и не крещи, успокои се и така нещата отшумяват. Така в телефони разговори се усеща това нещо. И като го взимаме се усеща това нещо. Режимът, който е определен се нарушава. Детето има нужда да контактува с истинския си баща, а не с бащата, който се опитват да му вменят. Лятото на 2021г. когато беше в една комуникация когато страните се уговориха 30-те дни през лятото, които трябва да са по режим. Никога не му се разрешават 30 пълни дни, а трябва да са разбити както тя прецени. Винаги тя е решавала и той се е съгласявал за да е за доброто на детето. Случва се, че г-жа Г. се разболява от варицела и детето е при баба си за гледане и то не е под карантина, защото ние го взехме събота и неделя. И около девети юли трябваше да го вземем за море с нас. Но след като тя съобщава, че е болна от варицела и М трябва да е в така наречения инкубационен период то време. Ние се разтърсихме и намерихме си лекар на място там на морето лекарства, всичко. Аз все пак знам как се лекуват деца, тъй като съм отгледала две деца. Всичко й се казва на госпожата. Той разговаря с личната лекарка на детето, която не забрани детето да пътува на море само да не контактува с други деца, но тя не го пусна. Той не е бил под карантина. Той е бил при баба си през това време. Той не е бил в контакт с майка си. Същото се случва след около половим месец се разболява съпругът 3 на ЛЛ -И пак от варицела. И детето пак не е при тях и се води в инкубационен период и те заминават на море. Тя комуникацията е такава.

Има го по имейлите. То го има написано черно на бяло. Лятото е нарушен режима. Събитията последните от октомври, което провокираха тази молба.

Значи трябваше да го вземе за рождения ден. Бяхме подготвили парти, което сме организирали за рожден ден на детето. Ние искахме да го вземе на 15-ти октомври петък. И през тази една година даваха го. Благодаря на ЛЛ, че даваше детето. Те ни канят поредна година да ходим на рожден ден.

Трябваше да го вземе на 15-ти октомври за парти, което сме организирали за рожден ден на детето. През цялата седмица той е бил болен. Ходил е на училище. Лекуван е по телефона от личната си лекарка за хрема, кашлица.

Това си спомням в момента. Трябвало в петък да го заведе на лекар, а ако продължи със симптомите и тя не го е завела. Докторката е изписала антибиотик по телефона като предположенията са евентуално, че детето е болно от Ковид. Направен му е на детето тест предния ден в четвъртък. Той е отрицателен. Не го дават петък вечерта, защото трябва да пие антибиотик.

Взимаме го събота сутринта и г-жа Г. ми предава антибиотика като се разбираме лично с нея да го изместим часа в 16.00 часа следобеда да го дам, защото на други ден в неделя тя да може да го даде тя вечерта като върнем детето. Единственото което казах е, че ще вземем сироп от мащерка за кашлица за да облекчим кашлицата на детето и за симптомите за нослето едни хапченца. Тя каза добре. Разделихме се. И към детето по обяд детето се изходи малко по редичко. Помолих го да й напише дали при нея е правило така. Тя каза, че при не я е имало разстройство. Направихме му крем супа и то се успокои. Заигра се с играчките, защото ние никъде не го извеждаме, защото е болно. И легнаха с баща си да поспят, защото е явно изтощено. И заспаха. Аз от другата стая легнах да чета книга и към три и нещо той идва силно обезпокоен, защото казва те са пред дома ни. Казвам кой? ЛЛ и мъжа й. ставам и поглеждам и виждам те са там. Искат да изведа М спешно и, че го заплашват с разни институции. Искат да изведе М за да го заведат на лекар.

При което казвам, че ще го заведем ако детето има някакви симптоми. Той казва спи в момента. Обадихме се на адвокати, на 112, жалби. Детето нямаше никакви симптоматики от там нататък. И това й се обясни. Даде му се антибиотика както се бяхме разбрали. Детето си продължи да си играе. На другия ден го връщаме не на адреса в М, а където доста често го връщаме в 4 магазина им. И там така се разиграва така доста неприятна сценка. Връща ме го 15-на минути по рано, защото малкия ревеше и искаше татко му да присъства на прегледа, на който майка му каза, че ще го заведе. Той му обеща съответно. Каза аз ще Ви закарам на лекаря. И спираме и молим на около 50 метра от магазина, защото там така е малко така тясно за паркиране. Идва ЛЛ и той казва ще Ви закарам с детето до лекаря и ще Ви върна обратно за да присъства на самия преглед. От там тя не се съгласи. Пристигна г-н И Ш така с доста злобно държание към мен с думите: дали бих искала такъв безотговорен баща за моите деца. Не му обърнах внимание, защото това не е тема на разговор. След което той взе малкия и го забута по агресивно към магазина. Той продължи да уговаря ЛЛ. Аз също се включих, защото все пак от известно време комуникирам и присъства на събитията. След малко пристигна г-н И Ш влачейки М за якенцето и започна да ми бута яката на якето в лицето ми с думите помириши не смърди ли на мухъл. Беше накарал и малкия да крещи със същите думи. С виж как смърдя на мухъл. Това са едни от основните обиди към нас, че смърдим на мухъл, и че искаме детето да става дебело. Казах му да престане, защото наистина не ми е приятна ситуацията. След което някак си така се помолихме да се прекрати това нещото, защото детето участва, чува и вижда. Той върна детето обратно в магазина. И ние решихме, че какво и да направим ще се получи лошо за детето и тръгнахме. Изпълнява се режим към настоящия момент, но детето се държи още по-лошо с баща си. Той на баща си каза: ти си насилник, ти се държиш лошо с мама и че не си мой баща. Детето се настройва от майката.

Детето иска да вижда баща си и да прекарва повече време с него. Детето отива с желание при баща си. Изпълнява се режима. Майката в момента не нарушава режима. Предаването и приемането на детето става точно пред ЛЛ и И Ш, както пред мен и С. Той-И е имал други прояви. Отделно съм чувала, че детето е споделяло за наказания от г-н Ш и съм присъствала на предаване когато казва И на детето: пак си с щръкнал шкембак и днес ще си без вечеря.

Други момент малкия пита майка си днес ще мога ли да гледам телевизия. Тя казва не и той почва да реве. Ами съжалявам така е решил В. На това съм присъствала и съм чувала доста неща когато И Ш определя, защото детето казва И Ш това, И Ш онова и той доста присъства в живота на детето. Негова е инициативата на С да комуникира с детето. С пише на ЛЛ на вайбъра дали може да чуе М. Чува го два или три пъти в седмицата. Извън режима има 5 комуникация по вайбър след разрешение. Детето не търси баща си. Известно ми е да имал дело при ЧСИ. Това е относно летния режим. Тя така или иначе не пожела дните на платен отпуск С да се съобрази. Става въпрос за това лято. Не съм се обаждала на ЧСИ Р А за налагане на глоби.

СТРАНИТЕ/поотделно/-Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Свидетелят напусна в залата.

В залата се въведе свидетеля за ищеца и съдът пристъпи към снемане самоличността по представена от него лична карта-Д С. Д, с лична карта с № ,,,,,,,,,,,,,,, издадена от МВР София, на 77 г., неосъждан, аз съм баща на ищеца и дядо на Д С..

СЪДЪТ разяснява правото на свидетеля на осн. чл. 166 от ГПК, като същият заяви, че желае да свидетелства.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по реда на чл. 290, ал. 1 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.