Решение № 260893 от 11.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е № 260893 гр. Пловдив, 11.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2373 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът Б.Т.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***-***, чрез адв. М.Б., е предявил срещу „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск по чл.

439 от ГПК с цена на иска 28 456,24 лв.

Твърди, че по ч.гр.д.№ 33/2009 г. на РС – *** е издаден изпълнителен лист от 05.02.2009 г. по чл. 417 от ГПК, с който ищецът е осъден солидарно с Т.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, както следва: сумата 16

981,42 лв. – главница по договор за кредит и законната лихва върху нея, считано от 11.12.2008 г. до окончателното плащане; сумата 2 067,74 лв. - лихва за периода 04.04.2008 г. - 11.12.2008 г., както и сумата 711 лв. - разноски по делото. Въз основа на ИЛ е образувано изп.д.№ 266/2009 г. по описа на ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ.

С молбата за образуване на изп. дело от 06.04.2009 г. е поискано от взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Б.Б. и запор на банковите му сметки. На 14.04.2009 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до КАТ - ***, а с писмо изх.№ КАТ-5556/14.05.2009 г. на С-р КАТ ПП - *** е уведомен ЧСИ, че на 12.05.2009 г. е наложен запор на МПС с рег.№ ***, собственост на Б.Б..

ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, е загубил правоспособност с присъда по н.о.х.д.№ 2/1972 г. на Военен съд - ***, а въз основа на заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-И-134/30.03.2011 г. служебният му архив е прехвърлен на ЧСИ Т.Л., рег.№ ***, при който изп. дело е продължило под № 1580/2011 г.

След повече от 2 г. с молба от 07.06.2011 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал извършване на изпълнителни действия по делото. С молба от 13.10.2016 г. ответникът „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело, тъй като по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, сключен между него и „Банка ДСК” ЕАД, последната е цедирала вземането си от Б.Б., произтичащо от договор за кредит, в неговата цялост заедно със всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, като дружеството е конституирано като взискател по делото с разпореждане на ЧСИ Т.Л. от 04.11.2016 г.

Изтичането на 2-годишния срок от образуване на изп. дело на 06.04.2009 г., т.е. до 06.04.2011 г., през който не са поискани от взискателя изпълнителни действия, води до прекратяване по право на образуваното изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради перемпция. Извършените след изтичане на 2-годишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразни и не прекъсват изпълнителната давност по отношение на вземането.

Наред с това, е изтекла и погасителната давност за вземането - 5 г. за главницата и разноските, и 3 г. за лихвите, поради което задължението на Б.Б. е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и чл. 111, б. „В” от ЗЗД.

Давността върху главницата е започнала да тече след изтичане на 2-седмичния срок за възражение по чл. 414 от ГПК, като Заповедта за изпълнение, ведно с ИЛ и ПДИ са получени от ищеца Б.Б. на 10.04.2009 г., а 2-седмичният срок за възражение е изтекъл на 24.04.2009 г. Според ТР от 26.06.2015 г. по тьлк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. което е извършено преди настъпване на перемпцията по право.

Тъй като по изп. дело преди перемирането му по право има наложен запор върху МПС на ищеца на 12.05.2009 г., давността за вземането на взискателя започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие – налагане на запор на 12.05.2009 г., поради което вземането по ИЛ за главницата и за разноските са погасени на 13.05.2014 г., поради изтичането на 5-годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Вземанията по същия ИЛ за лихви са погасени на 13.05.2012г., поради изтичане на 3-годишната погасителна давност по чл. 111, б. „В” от ЗЗД.

Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът Б.Б. не му дължи сумата от 16 981,42 лв. – главница, и сумата от 11 474,82 лв. - законна лихва върху нея за периода 11.12.2008 г. - 21.06.2019 г. по изпълнителен лист от 05.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.№ 33/2009 г. на РС - ***, въз основа на който е образувано изп. дело № 1580/2011 г. на ЧСИ Т.Л., с район на действие ОС – ***, ведно с присъждане на разноски и адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Ответникът „ОТП Факторинг България”

ЕАД – София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков 19, ет. 2, ЕИК *********, чрез юриск. З. Б., е подал отговор, в който оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Не оспорва изложената в ИМ фактическа обстановка относно наличието на необслужван кредит на ищеца, получен от „Банка ДСК“ ЕАД, и предприети от банката действия за събирането му по съдебен ред; образуване на 06.04.2009 г. на изп. дело № 266/2009 г. на ЧСИ Н.Т. и преобразуването му в изп. дело № 1580/2011 г. на ЧСИ Т.Л., рег.№ ***, както и сключената цесия на 26.04.2016 г. между банката и ответното дружество.

Твърди, че нито в един момент взискателят не е бездействал, поради което не е налице нито перемпция, нито е изтекла погасителната давност.

С връчването на ПДИ на ищеца ЧСИ е насрочил опис на запорираното МПС на същия на 13.05.2009 г. Длъжникът Б.Б. не само не е възразил, а напротив, след получаване на ПДИ е направил вноски по изп. дело, според приложения по делото приходен ордер на стр. 33, а в деловодната система на ЧСИ Л. са отразени и следните плащания: на 30.11.2010 г. - 33,33 лв.; на 28.12.2010 г. - 25,00 лв.; на 25.01.2011 г. - 40,00 лв., като с всяко едно плащане по сметка на ЧСИ давността за вземането се прекъсва. Дори да са постъпвали „доброволни плащания“ от длъжника по изп. дело, то те също прекъсват както срока на перемпцията, така и срока на погасителната давност.

Видно от приложения по изп. дело приходен касов ордер, ищецът е заплатил сумата 50 лв. на 12.05.2009 г. (стр. 34 от ИД № 1580/2011 г.), а от постъпилите суми ЧСИ Н.Т. е извършил разпределение на 03.09.2010 г. на постъпилите по ИД суми (платежни нареждания след стр. 37а по изп. дело).

На 20.05.2011 г. длъжникът е представил молба за разсрочено плащане на задължението, с която признава вземането (стр. 46 от ИД), а на 07.06.2011 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е поискал насрочване и извършване на опис и публична продан на МПС, собственост на длъжника Б.. На 21.07.2011 г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение, получавано от работодателя “***“; на 02.11.2012 г. е вписана възбрана на недв. имот, собственост на длъжника; на 12.06.2013 г. е извършен опис на същия недв. имот; на 20.08.2013 г., 11.12.2013 г., на 15.04.2014 г. и на 27.11.2015 г. е насрочена публична продан на същия недв. имот по молба на взискателя; на 28.04.2015 г. е постъпила сума от принудителното изпълнение; на 06.11.2015 г. е извършен въвод във владение по отношение на продадения недв. имот; на 24.01.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „***“ ЕООД; на 13.10.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е конституирано по изп. дело № 1580/2011 г. на ЧСИ Т.Л., peг.№*** на КЧСИ; на 19.01.2018 г. е наложен запор на банкови сметки, като в периода 11.06.2018 г. - 13.01.2020 г. са постъпвали суми от успешно проведено принудително изпълнение срещу длъжника с налагане на запор на трудовото му възнаграждение.

С прекъсването на давността с всяко от посочените по-горе действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което не са погасени вземанията за сумите по изпълнителния лист. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно при предявяване на иска, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането или поискването на всяко действие за принудително изпълнение. Срокът на новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

За пълнота следва да се добави, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. след образуване на изп. дело давността за вземането е спряла да тече. Въпреки отмяната на постановлението с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. в периода от образуване на изпълнителното производство до новото тълкуване от ВКС следва да запази именно това разрешение, тъй като последващото тълкуване, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. няма обратно действие, тъй като това би нарушило принципа на правната сигурност. Ето защо, до 26.06.2015 г. е приложимо задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., и срокът на погасителната давност за процесиите вземания, предмет на събиране по ИД № 266/2009 г. на ЧСИ Н.Т., прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Т.Л., е спрян. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017 г., ВКС, IV ГО.

Ето защо, ответникът моли искът да се отхвърли изцяло като неоснователен, ведно с присъждане на разноски. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от ищеца.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

По делото няма спор за факти, като от събраните писмени доказателства и от приложеното изп.д.№ 1580/2011 на ЧСИ Т.Л., рег.№ *** на КЧСИ, ведно с изп.д.№ 266/2009 г. на ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, се установява, че по ч.гр.д.№ 33/2009 г. на РС – *** е издаден изпълнителен лист от 05.02.2009 г., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 115/03.02.2009 г. по чл. 417 от ГПК, с който ищецът Б.Т.Б. е осъден солидарно с Т.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 16 981,42 лв.

– главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2008 г. до окончателното плащане; 2 067,74 лв. - лихва за периода 04.04.2008 г. - 11.12.2008 г., и 711 лв. - разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на ищеца на 10.04.2009 г. (л. 61, 62) и е влязла в сила. Въз основа на ИЛ е образувано изп.д.№ 266/2009 г. по описа на ЧСИ Н.Т., рег.№ *** на КЧСИ, по молба вх.№ 01125/06.04.2009 г. (л. 52) от взискателя „Банка ДСК” ЕАД, с която е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците и запор на банковите им сметки.

При неплащане на дължимите суми, взискателят моли ЧСИ да пристъпи към опис и публична продан на движими и недвижими вещи, като възлага на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ извършването на всички необходими и законосъобразни действия.

Връчена е ПДИ на длъжника (ищеца) с насрочен опис на запорирано МПС - лек автомобил „Форд Фиеста“, рег.№ ***, с дата на първа регистрация 26.01.1983 г., собственост на Б.Б., съгласно справка от КАТ – ***, на 13.05.2009 г. (л. 58, 59, 60, 77, 78, 90) Изпратено е запорно съобщение до работодателя на ищеца – „фирма „***“ – гр. ***, което е върнато непотърсено (л. 83, 84).