Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 30.06.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 377/2026
Вид
Решение № 121
Подписан
30.06.2026
В сила
22.07.2026
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Свиленград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200377 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по постъпила Жалба от Е. Г. М. с Е

Г

Н ********** с адрес гр.************************************************** против

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 11045718 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподател за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4 вр с ал.2 , т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 800 лв. /409,03евро/.

В законоустановения срок жалбоподателя обжалва горепосочения ЕФ,който счита за незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на материални и процесуалния закон. По изложените доводи моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Претендират се разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв.

В съдебната фаза жалбоподателя ,редовно призован, не се явява и не се представлява. С Писмена молба-становище ,процесуалният представител на жалбоподателя, пледира за отмяна на обжалвания акт,като излага подробни съображения в тази насока,а именно,че жалбоподателя не бил собственик на автомобила,поради което неправилно била ангажирана неговата отговорност в качеството му на ползвател, било налице неяснота относно разрешената скорост,както и липсата на повторност на твърдяното нарушение .

1

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.

С т р а н а Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 01.07.202 5 година в 15.27 часа по второкласен път I I № 88, при км.

1+500, до разклона за село Мезек , на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока Р.Гърция /ГКПП „Капитан П. войвода” / МПС марка „Форд ”, модел „Пума” с държавен регистрационен номер *****************, със скорост 104 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 44 км/ч. /след приспадане на допустимата грешка/.

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на ползвател на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя), като е прието,че нарушението е извършено в условията на повторност ,а именно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №10595756 на 09.05.2025г./видно от преглед на фиш,като е отразено,че същият е бил отменен с Решение №163/07.07.2025г. постановено по АНД №319/2025г. по описа на РС Хасково като съдът служебно е проверил в сайта на РС Хасково на посоченото дело,като е приложена по настоящото разпечатка на решението /.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ,ал.4 вр с ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800 лв. /409,03евро/.

Фишът е връчен на дата 03.03.2 0 2 6 година (, видно от Справката относно статуса на ЕФ и Преглед на ЕФ), възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 6 от ЗДвП /разпоредбите на ЗДВп 2 действали към датата на нарушението и към издаването на ЕФ/ е даден 7дневен срок да възрази срещу издадения ЕФ,като предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 01.07.2025 година, когато е установено процесното нарушение, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване н а АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи.

Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

Проверен е от Началника на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС 01.07.2025 година, времето (14.20 часа д о 1 8 . 0 0 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – второкласен път № 88, при км. 1+500, до разклона за село Мезек, посока Р.Гърция, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на ко ито е виден автомобил,който е бил засякан от автоматизираното техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, на 98метра/видно от снимката от заснетото нарушение/ от техническото средство, което било позиционирано ,както се посочи в конкретния пътен участък посочен по горе / второкласен път II № 88, при км. 1+500, до разклона за село Мезек, на територията на община Свиленград, област Хасково / .

От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер **************** в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 107км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ) и разрешена такава о т 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, като превишението е 44 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

В представената по делото снимка за конкретния клип са отразени и локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане.

От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден 3 от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се е възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП/действаща към датата на извършване на нарушението/, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП.

Съдът с насрочване на производството е изискал от АПИ- схема на организацията на движението за конкретния пътен участък с отбелязване на поставените пътни знаци, въвеждащи забрана за движение със скорост, повисока от означената, и на зоната на действие на тази забрана.

По делото е постъпило писмо от АПИ ,с което предоставят по делото изисканата схема,от която се установява,че в горепосочения пътен участък има поставен пътен знак В26 указващ ограничение на скоростта от 60км/ч в посока Р.Гърция/ГКПП Капитан П. войвода/,като знака е положен при км.1+164 и няма поставен знак отменящ забраната до кръстовището за село Мезек, който е при км.1+154.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.

283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Ето защо същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя в качеството му собственик на процесното МПС, с оглед установения факт на управление на това МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В26.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата 4 на чл. 189, ал. 8 ЗДвП/действаща към датата на извършване на нарушението /, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО на 03.03.2026 година, а жалбата е входирана на 06.03.2026г. ,а наложената глоба с обжалвания ЕФ не е платена,видно от придружителното писмо до съда ,поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП /към датата на нарушението/, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.

В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.

Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в Справката от АИС – КАТ като ползвател и лицето, на когото е предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.

Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно жалбоподателят М. е управлявала описаното в санкционния акт МПС, а същата не се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО Справка за собственост.

Предвид което неправилно М. е възприета за субект на нарушението и спрямо нея е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд - Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.