Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3580 от 27.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4745/2025
Вид
Решение № 3580
Подписан
27.05.2026
Състав
Кирил Стайков Петров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3580 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100104745 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „БАНКА ДСК“ АД против „ВАЯНИ“ ЕООД и И. П. А., с който се иска да се обяви за относително недействителен спрямо ищеца сключеният между ответното дружество като продавач и И. П. А. като купувач договор за продажба на недвижим имот, въз основа на който е съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № 130, том IV, peг. № 29148, дело 531/2023 г., вписан в Служба по вписванията — гр. София под вх. peг. № 76847/30.10.2023 г., акт № 50, том СХС, дело № 59485/2023 г., а именно:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистър, засягащо самостоятелния обект от 31.08.2023 г., с адрес на имота: гр. София, район “Лозенец”, ул.

„********, ********, ап. А12, брой нива 1, площ от 53.78 кв. м., ведно с 1 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата.

Ищецът твърди, че с ответника „ВАЯНИ“ ЕООД имали сключен договор за кредит от 17.08.2020 г. Поради допусната забава в плащанията банката предприела действия за събиране на вземането по чл. 417 ГПК, като била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 377/2025 г. на РС Ботевград. Банката имала вземания спрямо ответника за 89 785.57 лв. главница, 2 414.44 лв. – възнаградителна лихва, 400.16 лв.

– обезщетение за забава, 516.77 лв. – обезщетение за забава и за разноски по ч. гр. д.

Вземанията не били погасени. Вземанията били възникнали преди датата на атакуваната 1 сделка. Продажната цена по договора за покупко-продажба била разсрочена и била в размер на данъчната оценка на имота, поради което намира, че нямало как третото лицеприобретател да не знае, че се увредени интересите на ищеца. Ищецът моли за обявяване на сделката между ответниците за относително недействителна спрямо него.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника И. П. А.. Намира претенцията за допустима, но неоснователна. Излага, че недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Действията за събиране на вземането били предприети след датата на прехвърлителната сделка, поради което ответникът не знаел, че продавачът е задължено лице. Оспорва да е знаела за увреждането или за намерението за увреждане. От договарянето на цената не можело да се направи извод за наличие на знание.

Оспорва да е налице нееквивалентност на престациите. Моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Л.М.Б.. Оспорва предявения иск. Ответникът не знаел, че закупувайки процесния имот уврежда интересите на кредитора на продавача му. Ответникът Б. се явявал трето добросъвестно лице. Ответникът Б. бил с петнадесет години по-възрастен от К., не били в родствени отношения, а имотът бил закупен поради развиваната от ответника дейност в сфера животновъдство. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 27.03.2026 г. е прието, че отговор на искова молба с вх.

№ 142219/26.11.2025 г. на Ваяни ЕООД е постъпил в срока за отговор по чл. 131 ГПК. С отговора се оспорва предявеният иск. Оспорва, че дължи на ищеца сумата, посочена в исковата молба в претендирания размер и на претендираното основание. Оспорва Ваяни ЕООД да е продал недвижимия имот с цел да увреди ищеца. Оспорва, че е налице знание на третото лице за увреда на кредитора. Излага, че И. А.С. не е знаела, че с разпоредителната се увреждат права и интереси на трети лица. Намира за невярно твърдението, че е налице нееквивалентност на престациите, доколкото намира, че длъжника разполага с друго имущество, то счита, че сделката не била недействителна по отношение на кредитора. Моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендира разноски за адвокатски хонорар

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Свидетелят К. твърди, че И. А. е била в граждански брак към момента на сделката.

Това обстоятелство е без значение за допустимостта на производството. По предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот, съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на 2 сключване на договора приобретателят е бил в брак, е необходим, но не и задължителен другар – решение № 146 от 11.03.2020 г. по т. д. № 2924/2018 г. на II т. о. на ВКС. Когато увреждаща сделка, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, е сключена само от единия съпруг като приобретател, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 СК правата върху имота се придобиват общо от двамата съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност.

Независимо от тези последици на сключената сделка, неучаствалият съпруг не става страна по нея /решение № 91 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 2969/2008 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 30 от 11.02.2015 г. по гр.д. № 4188/2014 г. на IV г. о. на ВКС/. Поради това в посочената хипотеза не намира приложение даденото в съдебната практика разрешение за наличие на задължително необходимо другарство на страните по сделката по иска по чл. 135 ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД:

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – 1/ наличие на съществуващи спрямо длъжника права; 2/ извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника; 3/ увреждащото действие е съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда.

Лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, да е установено с влязло в сила решение.

В случая активната материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на ответника „Ваяни“ ЕООД се установява по безспорен начин от представения по делото изпълнителен лист по ч. гр. д. № 377/2025 г. на РС Ботевград за дължими суми от страна на „Ваяни“ ЕООД по договор за кредит от 17.08.2020 г. Няма данни и вземанията по издадената заповед по чл. 417 ГПК да са оспорени, поради което заповедта е влязла в сила и поражда сходни правни последици с влязлото в сила решение, установяващо вземането. От представеното извлечение от счетоводни книги /л. 165 от делото/ се установява, че и към 25.03.2026 г. е дължима сума по договора за кредит в размер на 27 820.84 евро.

По делото не се спори, а и се установява от представения договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот акт № 130, том IV, peг. № 29148, дело 531/2023 г., вписан в Служба по вписванията — гр.

София под вх. peг. № 76847/30.10.2023 г., акт № 50, том СХС, дело № 59485/2023 г., че „ВАЯНИ“ ЕООД, ЕИК 175446804, е прехвърлило на И. П. А.: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със заповед № РД18-739/21.11.2017 г., на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на 3 кадастралната карта и кадастралните регистър, засягащо самостоятелния обект от 31.08.2023 г., с адрес на имота: гр. София, район “Лозенец”, ул. „********, ********, ап. А12, брой нива 1, площ от 53.78 кв. м., ведно с 1 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата.

Посоченото действие безспорно има увреждащ характер, тъй като увреждане е налице, както когато разпоредителното действие намалява актива на имуществото, така и когато затруднява възможността за удовлетворяване на кредитора. В случая трансформирането на недвижим имот в пари несъмнено затруднява това удовлетворяване предвид възможността за твърде лесно укриване или последващо разходване на парите.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Длъжникът се лишава от свое движимо имущество, поради което сделката има увреждащ характер /виж решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на IV г. о. на ВКС/. Ирелевантно е и дали длъжникът разполага с друго имущество и в какви размери е това друго имущество. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си /виж решение № 261/25.06.2015 г., по гр.д. № 5981/2014 г. на IV г. о. на ВКС/. Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора /решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. IV г. о. на ВКС/.

Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане – решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. № 915/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др., какъвто е и настоящият случай. Вземането на ищеца е възникнало въз основа на договор за строителство от 17.08.2020 г., а ответното дружество се е разпоредило с процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по-късно – на 30.10.2023 г. За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/ към момента на предявяване на иска. От значение е единствено вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника – решение № 10 от 09.04.2020 г. по т. д. № 481/2017 г. на I т. о. на ВКС.

Относно субективният елемент от фактическия състав на предявения иск, изразяващ се в субективно отношение – знание за увреждането у приобретателя по сделката, съдът намира следноте:

За да е налице знание за увреждане, не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е 4 съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Да знае, че продавачът му има дългове и, че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане.

Знанието за увреждане като елемент от фактическия състав на вземането има субективен характер, поради което ищецът много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството дали ответникът – приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищцовата страна. Оттук доказването може да бъде осъществено чрез косвени доказателства, установяващи странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност, да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на твърдения факт /виж решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о., решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II т. о. и др./. Косвените доказателства дават указания за основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт пряко. За да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване е необходимо съобразяването на косвените доказателства в тяхната съвкупност. Освен че трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт. Дали косвените доказателства в съвкупност са достатъчни за установяване на факта се преценява във всеки отделен случай с оглед неговата конкретика.