Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 852 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 23/2026
Вид
Решение № 852
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Екатерина Мандалиева, Радослав Радев, Недялка Свиркова Петкова

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20265300500023 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №4934/14.11.2025г. по гр.д.№3411/2025г. по описа на РСПловдив,ХХV гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,за установяване дължимостта на вземането на ответника за сумата от 412,68лв.,представляваща главница стойността на предоставена ел.енергия за обект,собственост на ответника за периода 01.04.2022г.-31.07.2024г.,както и сумата от 71,96лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 24.05.2022г.-17.10.2024г. върху главницата.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба,с който счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Ищецът е лицензиран и изключителен доставчик на ел.енергия на територията на гр.Пловдив.Същият сочи за процесния период да е доставил ел.енергия в обекта,собственост на ответницата,но същата не е заплатена.

За да е основателна претенцията на ищеца,следва същия при условията на пълно и главно доказване да докаже,че публикуваните ОУ на доставчика са били приети от 1 консуматора.В тази насока по делото няма доказателства ОУ да са публикувани в един местен и един централен всекидневник,поради което не става ясно дали са стигнали до знанието на ответника.Освен това представени са доказателства за това,че процесния обект е собственост на ответника в режим на СИО със съпруга и С. М.,а присъединяването към мрежата е станало с пълномощно от Е. М.,като обаче в пълномощното не фигурира възможността за даване на съгласие за присъединяването на обекта към мрежата от страна на К. М..Няма представени доказателства и в насока,че действията на пълномощника са одобрени от ответницата.

В първоинстанционното производство е назначена СТЕ,от чието заключение се установява,че в имота електроснабдяване е подавано за периода 01.04.2022г.31.08.2022г.,която експертиза не е оспорена от страните.Видно също така от представената справка за задгранични пътувания на ответника,става ясно,че същата е пребивавал на територията на страната само около един месец.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Между страните не са възникнали валидни облигационни правоотношения,тъй като ищецът не доказа по недвусмислен начин,че ответника е запознат с ОУ.Освен това за целия претендиран период не е имало електроснабдяване в обекта,собственост на ответника.Не става ясно начина,по който ответника е станал клиент на енергийното дружество,тъй като самият той лично не е изразявал съгласие,а след присъединяването му чрез пълномощник,не е потвърдил действията на този пълномощник.При това положение настоящата инстанция не може да приеме факта,че са налице валидни облигационни правоотношения между страните и процесното количество ел.енергия е потребена от ответника,поради което исковата претенция остава недоказана и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По отношение на искането за заплащане на разноски съдът намира,че такива не следва да се присъждат,тъй като за въззиваемата страна се явява особен представител.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4934/14.11.2025г. по гр.д.№3411/2025г. по описа на РС-Пловдив,ХХV гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3