Решение № 140 от 26.07.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. **** , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100770 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба вх. № 2580/02.07.2021 г., подадена от ИВ. ХР. К., **********, с адрес: с. *****, община ****, област **** против МЛ. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

****, област ****, ул. „Шипка“ № 28.

В молбата се твърди, че ответникът по молбата е лице, с което молителят съжителства на съпружески начала повече от 20 години в нейния дом в с. *****. От около два месеца ответникът станал агресивен към нея, заплашвал я с побой, следил я, не позволявал да се грижи за сина си, гонел я от дома . В началото на месец юни ответникът отишъл на вилата.

Тогава тя му се обадила по телефона поради поредно спречкване между ответника и сина по повод лек автомобил, като му казала: „Можеш да имаш автомобил, но вече нямаш жена“.

На 07.06.2021 г. преди обяд ответникът дошъл в дома ядосан и започнал да крещи, че ще вземе къщата и ще я изгони от нея, че ще изпочупи покъщнината, ще я унищожи, обиждал я, че не била никаква домакиня и др. Във връзка с това на ответника бил съставен протокол за полицейско предупреждение от 07.06.2021 г.

На 01.07.2021 г. около 7:15 часа ответникът дошъл пред дома и като видял, че тя е заключила пътната врата с катинар, взел от автомобила си парче желязо и тесла и я разбил.

След като нахлул със сила, при отварянето на вратата, я блъснал върху нея, при което я ударил силно в слепоочието – над лявата вежда и скула, и тя залитнала. Веднага потърсила съдействие от сина си, както и от полицията. Още същия ден окото и лицето се подули, по – късно посиняло, като болката продължавала и към настоящия момент.

Моли да бъде издадена заповед за защита със следните мерки: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; забрана на извършителя да приближава молителя и жилището й в с. ***** при условия, определени от съда и за срок от 18 месеца; задължаване на извършителя на насилието да посещава 1 специализирани програми.

Ответникът е подал отговор на молбата, в който оспорва същата като твърди, че изложеното в нея не отговаря на действителността. Ситуацията описана в молбата била изкривена и пресилена. Заявява, че е онкоболен и от началото на тази година нееднократно е постъпвал в болница, физическото му състояние не позволявало да се движи свободно, а камо ли да упражнява домашно насилие. Прилага епикризи и заявява, че няма никакви други претенции към молителката, а иска единствено тя да върне вещите, които са негова собственост. Декларира, че няма да доближава нито дама в с. *****, нито нея самата.

В проведеното открито съдебно заседание молителят и ответникът се явяват лично.

Молителят поддържа молбата и поисканите с нея мерки за защита. Посочва, че от издаването на заповедта за незабавна защита ответникът не е идвал да я тормози.

Ответникът оспорва молбата, като твърди, че молителят драматизирала, никога не се е карал с молителя, никога не я е бил и тормозил. Посочва, че се скарали заради нейния син, който бил на 55 години, не давал пари и чакал всичко наготово. След като се скарали тя го изгонила. На другия ден му се обадила и му казала, че е размислила и че няма смисъл да плащат разноски по делата и да се разберат, но след това се обадила и на полицията. Той отишъл, но вратата била заключена. Казал да отвори, защото имал в къщата да си вземе вино и ракия. Заявява, че не иска покъщнина. Искал да си вземе единия котлон. Тя му казала нищо да не пипа. Тя се обадила на него и на полицията едновременно. Те дошли и му казали, че няма право нищо да взема, а той им казал: „добре“ и си тръгнал. Тя се ударила във вратата, защото подпирала врата с главата си. Той казал да се дръпне. Твърди, че е лежал в болница 3 месеца - януари, февруари и март в раковото отделение и през това време тя му вземала пенсията. Заявява, че иска молителят да му върне тези пари.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Пострадалата твърди, че с ответника се намират във фактическо съпружеско съжителство от около 20 години. Ето защо съдът приема, че молбата е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 от закона, а ответникът е легитимиран да отговаря по молбата.

При образуване на производството веднага е била издадена заповед за незабавна защита, с оглед описаните данни за непосредствена опасност за живота и здравето на молителя, която заповед подлежи на незабавно изпълнение, като с нея ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и му е забранено да я доближава, както и дома, в който живее в с. *****, на по-малко от 50 метра разстояние.

2

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт, респ. актове на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Съгласно посочената разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В представената такава се съдържат твърдения за упражнено на 07.06.2021 г. психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправяни заплахи спрямо личността на молителя, че ще вземе къщата, ще я изгони от нея, че ще изпочупи покъщнината, че ще унищожи молителя, както и обиди, че не е никаква домакиня и чистница, както и физическо такова на 01.07.2021 г., изразяващо се в разбиване на заключената с катинар вратата на дома с желязо и тесла, нахлуване в дома със сила, блъскайки вратата върху нея, с което причинява удар в слепоочието – над лявата вежда и скула.

Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. Въпреки предвидената в закона доказателствена стойност на тази декларация обаче, ответникът би могъл да обори твърденията на молителя, като ангажира съответни доказателства в обратна насока. В конкретния случай, съдът намира, че изложеното в декларацията относно твърдените актове на насилие от 07.06.2021 и от 01.07.2021 г. не бяха опровергани от събраните по делото доказателства.

Действително от страна на ответника са представени доказателства – епикризи от 25.01.2021 г., 16.03.2021 г. и 20.05.2021 г., издадени от УМБАЛ „Света Марина” ЕАД – ****, в подкрепа на твърдението му, че е онкоболен и за обосноваване на тезата му, че е в немощно състояние, което не му позволява да се движи свободно, а още повече да упражнява домашно насилие по отношение на друг и при това здрав човек. Същите обаче, са само косвени доказателства, които не са достатъчни, за да обосноват извод относно факти от спорния предмет. В епикризите са посочени поставените на ответника диагнози и проведени лечения, но при липса на ангажирани други доказателства, от изрично посочения в последната епикриза от 20.05.2021 г. статус при изписването, се установява, че същият е подобрен, че изходът от заболяването е също подобрен, постигнат е добър толеранс към проведеното лечение и е без риск при дехиспилизацията.

3

Нещо повече, от представения по делото протокол за полицейско предупреждение от 07.06.2021 г., подписан от ответника, се установява, че на основание чл. 65 от ЗМВР мл. полицейски инспектор при РУ **** Валентин Вълчев е предупредил ответника М.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо жена си И.К., като не я заплашва, не упражнява психически тормоз и не се саморазправя с нея, както и да не поврежда и унищожава имуществото.

Представено е и медицинско удостоверение № 650/2021 г., издадено от д-р Д.Г., лекар в Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св. Анна – ****” АД, според което на 08.07.2021 г. по нейно желание е извършил преглед на ИВ. ХР. К., като е дадено заключение, че се касае за травматичен оток и кръвонасядане в лявата челнотеменна област, кръвонасядание и травматични отоци в лявата лицева половина, като описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.

От приетото по делото Експертно решение на ТЕЛК № 3809, зас. № 137 от 22.10.2009 г., издадено от МБАЛ „Света Марина” ЕАД – ****, се установява, че молителят е с 60% трудова неработоспособност с водеща диагноза неинсулино зависим захарен диабет.

Във връзка с твърденията за извършено от страна на ответника разбиване на заключената с катинар вратата на дома на молителя с помощта на желязо и тесла, нахлуването в дома със сила, блъскайки вратата върху нея, причиненият с това удар в слепоочието – над лявата вежда и скула, беше разпитан свидетелят И.М.А., съсед на молителя. В своите показания свидетелят посочи, че живеят с молителя един срещу друг и че на 01.07.2021 г. около 7:00 часа – 7:30 часа обработвал двора си, когато чул аларма. Видял М. да взема от колата едно желязо. На вратата имало катинар, а той искал да влезе и започнал да блъска катинара с това желязо, и го счупил. И. излязла и му казала да не прави така. М. блъскал вратата и като я блъснал свидетелят видял, че ударил И. в главата и те влезли вътре. Като влезли вътре, се чувало, че се карат помежду си. Той казал, че иска да си вземе вино, ракия и някои вещи. Тя казала, че ще му даде. И. отишла към главната улица и през това време свидетелят видял ответника да изкарва 2 кофи с шишета. Тя се върнала с полицаите, които казали, че той няма работа там и той си заминал с колата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите пресъздават ясно и недвусмислено фактическа обстановка, чиито отделни елементи се намират в логическа последователност и кореспондират с останалите доказателства по делото. В същото време следва да се отчита и високата им доказателствена стойност, тъй като лицето е пряк очевидец и е възприело непосредствено възпроизведените от него факти.

При направено оспорване на молбата в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила. В конкретният случай ответникът не проведе успешно такова насрещно доказване. От събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност се установява да са извършени спрямо молителя описаните от нея в декларацията актове на домашно насилие. По делото са налице данни за 4 напрежение между страните, породени от факта, че молителят и ответникът са се разделили след продължително съвместно съжителство. Тези отношения са довели и до ситуацията, в която М.К. е посетил дома на молителя на 07.06.2021 г. и на 01.07.2021 г. по причина да вземе ракия и вино от дома , както и вещи, които счита за свои. В съдебно заседание същият посочи още една причина за конфликта – претенциите му за връщане от страна на молителя на получената от нея пенсия на ответника за месеците – януари, февруари и март, по време на престоя му в болницата през тези месеци на 2021 г. Всичко това говори за спорове между бившите съжители, които биха могли и следва да се разрешат доброволно или по съдебен ред. Процесните посещения обаче излизат извън рамките на нормалното и с оглед конкретно проявеното отношение и поведение на ответника спрямо молителя, включително насилственото нахлуване в дома , довело и до нейното травматично увреждане, могат с категоричност да се квалифицират като домашно насилие. От една страна ответникът твърди невъзможност да упражни домашно насилие, поради влошено здравословно състояние и немощ, а от друга – липса на намерение да удари молителя, като твърди, че тя сама се е ударила във вратата, защото подпирала вратата с главата си при отправено предупреждение от негова страна да се дръпне. Същевременно същият не отрича, че е разбил вратата, както и нахлуването си в дома на молителя, обяснявайки подробно причините за това. Налице са противоречиви твърдения, които взаимно се изключват, поради което, при наличието на свидетелски показания на очевидец и обективни писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема, че действително в дома на молителя на 07.06.2021 г., както и пред и в дома на същата на 01.07.2021 г. ответникът е извършил действия, които по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН биха могли да се квалифицират като актове на психическо и физическо насилие.