Определение № 280 от 21.04.2020, Окръжен съд - Кюстендил

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.Кюстендил,21.04.2020 г.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Савова

ЧЛЕНОВЕ: Татяна

Костадинова

Калин

Василев като разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. № 144 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от "***"

ЕООД против Разпореждане № 376 от 24.01.2020 г. по ч.гр. д. № 119 по описа на РС Кюстендил за 2020 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 1727/23.01.2020 г.

В жалбата се поддържа, че атакуваното разпореждане е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че заповедният съд не е съобразил обстоятелството, че заповед за изпълнение може да бъде издадена, респ. отказано да бъде издадена и за част от претендираните суми. Доколкото сумите за главница, възнаградителна и законна лихва за забава категорично не произлизат от клаузи с неравноправен характер, то не би следвало да бъде пречка издаването за заповед за изпълнение за същите.

Алтернативно се смята за неправилно заключението на първоинстанционния съд, че претендираните суми се основават на неравноправни клаузи. Счита се, че не е налице неравноправност по смисъла на чл.

143 от ЗЗП.

Поддържа се, че искането за издаване на заповед и досежно неустойката е основателно, тъй като предназначението на същата е да обезщети евентуални вреди от неизпълнението на договора- като обичайните такива са за пропуснати ползи- от пропусната сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби- евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар.Твърди се, че не са налице хипотезите за нищожност на неустойката, визирани в ТР №1/15.06.2010г.по тълк.дело №1/2009г.на ОСГТК на ВКС, предвид поддържаната обезщетителна функция на процесната неустойка; респ.дори да се приеме, че същата е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да бъде намален нейният размер.

Твърди се и, че сумата за разходи за извънсъдебно събиране на задължението също е дължима, като страните са постигнали договореност , подписвайки договора - съгласно чл.10а,ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги.Освен това, в разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 ЗПК законодателят е предвидил възможността за начисляване на такива разходи, като ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита .

Иска се отмяна на разпореждането и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със заявлението суми.

В съответствие с чл. 413, ал. 2 от ГПК не е осъществявана от районния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване акт. Обжалваното разпореждане въззивният съд намира, че е от части неправилно, поради следното:

Ч.гр. дело №119/ 2020 г.на РС - Кюстендил е образувано по заявление от "***" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И.Б.К. *** за парично вземане в размер на 500 лв. - главница, договорна лихва в размер на 69,38 лева за периода от 12.08.2018 г. до 08.02.2019 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 207,06 лева , разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245 лева, законна лихва в размер на 38,06 лева за периода от 13.08.2018 г. до 13.12.2019 г., произтичащи от договор за паричен заем с № 5451154/13.07.2018г., сключен между "***" ООД и И.Б.К., които вземания са прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г. и приложение № 1 към същия от 01.04.2019 г., в полза на "***" ЕООД, както и законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда / 22.01.2020г./ до изплащане на вземането, а също и сторените деловодни разноски — 25.00 лв. внесена държавна такса и възнаграждение процесуално представителство на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 200.00 лв., от които 50 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лв. по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство.

В т. 12 на заявлението се посочва, че съгласно договора, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 500 лв., като с подписване на договора кредитополучателят е удостоверил получаване на сумата.Уговорено е да бъде върната същата сума/500лв./ ведно с дължима договорна лихва в размер на 69,38лв.на 7 равни месечни вноски. Съгласно договорните клаузи длъжникът се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: чрез поръчителство, като поръчителят да отговаря на изброени условия, или банкова гаранция с бенефициер заемодателят. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното между тях, заемодателят е начислил неустойка в размер на 207,06 лв. за периода от 17.07.2018г. /трети ден след усвояване на заемната сума/ до датата на падежа – 08.02.2019 г.

Освен това в т. 12 на заявлението е пояснено, че съгласно договора и тарифата на „***“ при забава на плащане на погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходите на последния за изпращане на sms-и,провеждане на телефонни разговори,изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, а при дългосрочна забава /определен в договора брой дни/ - и за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението, като общо тази сума възлиза на 245 лв.

Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено изцяло, като първоинстанционният съд е счел за нищожна клаузата на чл.2,ал.1,т.5 от договора по отношение размера на договорната лихва по кредита, предвид противоречието й с чл.12,ал.1т.8 от ЗПК и чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерий за допустим размер на договорната лихва.

КнРС е счел за нищожна и договорната клауза за неустойка по чл.4,ал.2 от договора- за неизпълнение на договорно задължение по чл.4,ал.1 от същия договор - като противоречаща на добрите нрави,уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и констатирано кумулиране на неустойката за забава с мораторната лихва, което е недопустимо.

Като нищожни са счетени и клаузите за дължимост на разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, уговорени в чл.11 от договора , предвид липсата на доказателства за извършване на посочените действия, като освен това първоинстанционният съд е счел, че с клаузата се прикрива всъщност неустойка за забава, а съгласно императивната норма на чл.33,ал.1 ЗПК при забава на кредитора се дължи единствено мораторната лихва.

Предвид горното, настоящият състав намира от правна страна следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза.

При анализа на посоченото в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя- физическо лице, по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на породеното между страните облигационно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. При недействителност на договора на основание сочената разпоредба, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора, т.е. при всикчи случаи следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за дължимата главница по кредита.

При посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница и договорна (възнаградителна) лихва, необосновано районният съд е приел, че претенцията следва да се отхвърли поради констатирана от КнРС вероятна неравноправност на договора, визирайки договорната лихва, неустойката и сумите за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

На първо място, с депозираното заявление по чл. 410 от ГПК жалбоподателят е претендирал сума в размер на 500 лв. –главница, произтичаща от договор за паричен заем с № 5451154/13.07.2018г. и договорна (възнаградителна) лихва върху усвоената сума в размер на 69,38 лева за периода от 12.08.2018 г.- датата на първия падеж - до 08.02.2019 г. – датата на крайния падеж за погасителните вноски, които са определени в размер на 81,34лв.всяка – т.е.общо 569,38лв.- която сума включва главница и договорна лихва.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.

Посочена е чистата стойност на кредита, както и размерът на погасителните вноски – техния брой и падеж .

Не се установява договорът да е сключен при заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща, че максималният размер на годишният процент на разходите не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Установеният в договора размер на годишния процент на разходите от 49,46 % e съобразен с изискванията на посочената разпоредба. Съдът достигна до този извод, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит, увеличен с 10 процентни пункта. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление № 100 от 29.05.2012 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В този смисъл не се установява да е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Уговореният с разпоредбата на чл. 2 от договора размер на възнаградителната лихва от 40,30 % не е недействителен, поради противоречието на посочената разпоредба с добрите нрави.

Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции – а именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване финансов ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на договора. Поради това, КнОС намира, че за тези суми, ведно с лихвата за забава, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b396aec-d937-4e43-90b5-5a8ffa59ae79