Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 816 от 22.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 928/2022
Вид
Определение № 816
Подписан
22.12.2023
В сила
22.12.2023
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. София, 22.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000928 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК и е образувано по молба вх.

№21496/29.09.2023год. на „ Топлофикация София“ ЕАД за допълване на Решение № 593/28.08.2023год. , постановено по възз. т.д.№ 928/2022год. в частта за разноските. В молбата се поддържа , че с въззивното решение , въпреки частичната отмяна на първоинстанционното решение и частичното уважаване на предявените искове , въззивният съд е пропуснал да присъди съответните на уважения размер на иска разноски за всички съдебни инстанции, а те ,с оглед изхода на делото , били дължими. Твърди се също така ,че в първоинстанционното решение в полза на ответниците са присъдени разноски ,но техният размер ,с оглед отменителното решение на въззивния съд ,не се дължат в посочения в първоинстанционния акт размер и че следва да бъдат намалени.

Писмен отговор по молбата е подаден от АД „ Силови машини“, в който се поддържа , че искането по чл.248 от ГПК е частично основателно и недопустимо , в частта му касателно разноските за първоначалното въззивно разглеждане на делото.

„ Риск Инженеринг“ АД не изразява становище по молбата по чл.248 от ГПК.

Апелативен съд-София намира искането в чл.248 от ГПК за допустимо като направено в законоустановения срок и от легитимирана страна. Съобразно представените по делото доказателства за направените разноски и при съобразяване изхода от спора – заявената искова претенция е в размер на 2 724 005.00 лева , а е уважена в размер на 124 034.22лева /при съобразяване постановеното решение по чл. 247 от ГПК/ , в полза на ищеца-въззивник се явяват дължими разноски, който действително въззивният съд е пропуснал да присъди с постановеното въззивно решение . С оглед на това искането по чл.248 от ГПК се явява частично основателно.

С първоинстанционното решение № 1995/07.11.2019год., постановено по т.д.№ 4878/2016год. на СГС са отхвърлени предявени от „ Топлофикация София“ ЕАД срещу „ Риск Инженеринг“ АД и АД „ Силови машини“ искове за солидарно осъждане на ответниците по чл. 92 от ЗЗД за сума в общ размер от 2 724 005.00лева и частичен иск по чл.82 от ЗЗД в размер на 3 515 995.0лева като част от обща искова претенция в размер на 27 656 453.00лева. Съгласно изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците са присъдени разноски както следва : на „ Риск Инженеринг“ АД-разноски в размер на 255 685 лева , а в полза на АД „ Силови машини“-такива в размер на 133 925 64 евро-за адвокатско възнаграждение и 7 466.66 лева за вещи лица. С оглед изхода на спора не са присъдени разноски в полза на ищеца- „ Топлофикация 1

София“ ЕАД.

Въз основа на подадена от „ Топлофикация София“ ЕАД въззивна жалба е образувано възз.т.д.№ 1314/2020год. по описа на САС като с постановеното по него въззивно решение № 1185212.08.2020год., допълнено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 10149/14.04.2021год.

,обжалваното първоинстанционното решение е потвърдено и в полза на „ Риск Инженеринг“ АД са присъдени разноски във въззивното производство в размер на 100 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу въззивното решение е подадена от „ Топлофикация София“ АД касационна жалба като с Определение № 222/21.04.2022год., постановено по т.д.№ 1247/2021год. на ВКС е допуснато касационно обжалван на Решение № 11852/12.08.2020год. по в.т.д.№ 1314/2020год. на САС в частта по иска по чл.92 от ЗЗД и не е допуснато касационно обжалване на решението в частта по иска по чл.82 от ЗЗД. С Решение № 50116/18.10.2022год. , постановено по т.д.№ 1247/2021год. по описа на ВКС е отменено Решение № 11852/12.08.2020год. по в.т.д.№ 1314/2020год. на САС в частта по иска по чл.92 и делото е върнато за повторно разглеждане от САС.

По новообразуваното възз. т.д.№ 928/2022год. на САС е постановено Решение № 593/28.08.2023год., поправено по реда на чл.247 от ГПК ,с което първоинстанционното решение ,постановено по иска по чл. 92 от ЗЗД е частично отменено и е постановено ново ,с което исковата претенция е уважена в размер на по 124 034.22лева. В останалата обжалвана част -до пълния предявен размер от 2 724 005.00лева , отхвърлителното първоинстанционно решение е потвърдено.

При тези фактически констатации във връзка с движението на делото и изхода от разгледания правен спор се следва извода ,че на ищеца –въззивник се дължат разноски за първоинстанционното ,въззивно и касационно производство , съответни на уважената част от исковата претенция. А те са както следва :

- за производството по тд.№ 4878/2016год. на СГС – сумата от 3 771.31лева , формирана от разноски за заплатена държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение .Сумата е изчислена при съобразяване ,че внесената от „ Топлофикация София“ ЕАД държавна такса е по двата иска ,че разходите за вещи лица са направени за доказване на факти и обстоятелства и по двата иска и че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и за двата иска ,без да е налице конкретизация каква сума от адвокатското възнаграждение е за процесуално представителство по иска по чл.92 от ЗЗД и коя-по иска по чл.82 от ЗЗД. Съобразена е и цената на всеки един от исковете, както и уважената част от иска по чл.92 от ЗЗД. За направените разходи са представени доказателства и същите са описани в списък по чл.

80/стр. 1696 от дело № 4878/2016год.на СГС/.

-за производството по т.д.№ 1247/2021год. на ВКС- разноски в размер на 23 795.80лева .

Същите съставляват размера на внесена от „ Топлофикация София „ ЕАД държавна такса за касационно обжалване на Решение № 11852/12.08.2020год. по в.т.д.№ 1314/2020год. на САС касателно иска по чл.92 и част от пълния размер на внесената държавна такса е 54 510.10лева .

- за производството по възз. т.д.№1314/2020год. и въз.т.д. № 928/2022год. на САС1.сумата от 2 480.68лева разноски за държавна такса . Сумата е изчислена при съобразяване ,че внесената от „ Топлофикация София“ ЕАД държавна такса за въззивно обжалване е в общ размер на 124 800лева , от която сума 54 480.10лева е внесена по иска по чл.92 от ЗЗД. Същият е уважен частично за сумата от 124 034.222лева ,при което ищецът следва да бъде репариран за направените разноски именно със сумата 2 480.68лева .

2. сумата от 1 741.78лева ,представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по възз. тд. № 1314/2020год. на САС. В това производство „ Топлофикация София“ ЕАД е представлявана от адвокати към адвокатско дружество „ Д., Д., Н. и Ко“ срещу заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 88 800лева с ДДС. Доколкото липсват уговорки каква част от възнаграждението се заплаща за процесуално представителство по иска по чл. 92 от ЗЗД и какво по иска по чл.82 от ЗЗД, то съдът приема ,че 50 547.62лева за уговорени за процесуално представителство по иска по чл.82 от ЗЗД и останалите- 38 252.38лева-по иска по чл.92 от ЗЗД, изхождайки от обжалваемия интерес. При тези данни и при съобразяване частичното уважаване на иска по чл.92 от ЗЗД с Решение № 593/28.08.2023год. /поправено по реда на чл.247 от ГПК/, дължащите се на „ Топлофикация София“ ЕАД разноски направени за заплащане на адвокатско възнаграждение по възз.т.д № 1314/2020год. на САС са именно в размер 2 на 1 741.78лева.

3. сумата от 3 579.50лева ,представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството по възз. т.д.№ 928/2022год. на САС .В това производство „Топлофикация София“ ЕАД е представлявана от адвокати към адвокатско дружество „ Д., Д., Н. и Ко“ срещу заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 78 612.00лева с ДДС. При тези данни и при съобразяване частичното уважаване на иска по чл.92 от ЗЗД с Решение № 593/28.08.2023год.

/поправено по реда на чл.247 от ГПК/, дължащите се на „ Топлофикация София“ ЕАД разноски направени за заплащане на адвокатско възнаграждение по възз.т.д № 928/2022год. на САС са именно в размер на 3 579.50лева.

Неоснователно е възражението на АД „Силови машини“ ,че в полза на „ Топлофикация София“ ЕАД не следва да се присъждат разноски за производството по възз. т.д.№ 1314/2020год. по описа на САС. Касае се отделно производство , в което страната е направила разноски и доколкото и същото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт / по иска по чл.92 от ЗЗД/ , с който да е била репарирана за направените именно в това производство разноски, същите следва да й бъдат присъдени при повторното разглеждане на делото във въззивното производство.

Така мотивиран, Апелативен съд – София, в настоящия си състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК Решение № 593/28.08.2023год.,/поправено по реда на чл.247 от ГПК / постановено по възз. т.д.№ 928/2022год. по описа на САС като ОСЪЖДА „ Риск Инженеринг“ АД /с ново наименование „ Абилико“АД/ с ЕИК 040463255 със седалище и адрес на управление : гр. София, район „ Витоша“, ул.“ Вихрен“ № 10 и Акционерно дружество „ Силови машини-ЗТЛ / Завод за турбинни лопатки/, ЛМЗ / Ленински завод за метални изделия/ Електросила, Енергомашекспорт, ЮЛ, учредено съгласно действащото законодателство на Руската федерация, ИНН 7702080289 с основен държавен регистрационен номер 1027700004012 със садалище :Руската федерация, гр .Санкт Петербург 195009, ул.“ Ватутин“ дом 3, литера А да заплатят на „ Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 с адрес : гр. София , ул.“ Ястребец“ № 23 Б разноски в общ размер на 35 369.07лева като направени в първоинстанционното ,въззивно и касационно производство .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3