Определение № 3671 от 07.08.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3671

Пазарджик, 07.08.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 907/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. И. К., [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [улица], подадена чрез адв. П. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2400168 от 30.07.2026 год., издадена от Г. П. П. – младши автоконтрольор при РУ – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик.

С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от три месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Приложени са писмени доказателства.

От административния орган е представена административната преписка, съдържаща ЗППАМ № GPAM-2400168 от 30.07.2026 год., АУАН серия GA № 5469907, справка за нарушител и доказателства относно компетентността на издателя на заповедта. Представена е Заповед № 312з-1914 от 30.06.2026 год., издадена от временно преназначения на длъжността директор на ОД на МВР – Пазарджик старши комисар С. И. Л., с която младшите автоконтрольори в районните управления са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Представена е и Заповед № 8121К-5143 от 04.03.2026 год. на министъра на вътрешните работи относно временното преназначаване на С. И. Л. на длъжността директор на ОД на МВР – Пазарджик.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Пазарджик намира искането за процесуално допустимо. Направено е от адресата на административния акт, едновременно с оспорването му и пред съда, компетентен да разгледа жалбата. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

По силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира тяхното изпълнение. Предварителното им изпълнение произтича непосредствено от закона, поради което не е необходимо административният орган да го допуска с отделно разпореждане или да излага самостоятелни мотиви по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, може да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, ако би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Когато предварителното изпълнение е предвидено от законодателя, наличието на защитим обществен интерес се предполага. За да бъде преодоляно това законово разрешение, оспорващият следва да посочи и докаже конкретни обстоятелства, от които да може да се направи обоснован извод, че изпълнението на акта ще засегне негови права или законни интереси в степен, надхвърляща обичайните неблагоприятни последици от наложената ПАМ. Съгласно константната практика на Върховния административен съд предпоставка за спиране на предварителното изпълнение е установената възможност то да причини значителна или трудно поправима вреда, като доказателствената тежест относно фактите, обуславящи такава вреда и отражението им върху правната сфера на адресата се носи от лицето, поискало спирането.

В подкрепа на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ С. И. К. сочи, че упражнява свободна професия, свързана с пътувания и доставки на автомобилни части, поради което възможността да управлява МПС му е необходима за упражняване на трудовата дейност. Твърди също, че живее заедно с родителите си, малолетния си син и своята бременна приятелка, както и че баща му е с тежко увреждане и се нуждае от грижи и транспорт.

Приложените към жалбата документи удостоверяват здравословни проблеми на бащата на жалбоподателя, извършени медицински дейности по отношение на неговата приятелка и семейното положение на оспорващия. Тези обстоятелства несъмнено показват, че временното отнемане на СУМПС ще създаде затруднения в ежедневието на жалбоподателя и семейството му. Обаче не са представени доказателства относно твърдяната трудова дейност и свързаните с нея задължения - договори, поръчки, данни за клиенти, конкретни доставки или други документи, установяващи необходимостта жалбоподателят лично да управлява МПС. Не е доказано, че отнемането на СУМПС ще доведе до прекратяване на трудово или друго правоотношение, загубване на конкретни доходи, невъзможност жалбоподателят да издържа семейството си или до настъпване на друга определена имуществена вреда. Не са представени и доказателства, че необходимият транспорт за членовете на семейството и за бащата на лицето не може да бъде осигурен по друг начин за срока на действие на наложената ПАМ.

Към жалбата оспорващият е представил медицински документи относно телесните увреждания, които твърди, че е получил при възникналия след ПТП конфликт с присъстващи на мястото лица. Тези доказателства са относими към твърденията му за обстоятелствата, наложили напускането на местопроизшествието, както и към законосъобразността на оспорената ЗППАМ, но не установяват вреди, произтичащи от предварителното й изпълнение.

С предварителното изпълнение на ПАМ законът защитава безопасността на движението и цели преустановяване и предотвратяване на нарушенията по ЗДвП. От представената справка за нарушител се установява, че спрямо жалбоподателя е налице предходно влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство не доказва извършването на нарушението, предмет на настоящото производство, но е относимо към преценката за интензитета на обществения интерес, защитен с предварителното изпълнение.

При съпоставяне на установените по делото обстоятелства съдът приема, че не е доказана вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Посочените затруднения са обичайна последица от наложената принудителна административна мярка и при липса на доказателства за техния конкретен и особено тежък характер не могат да обосноват спиране на предвиденото от закона предварително изпълнение. Ето защо искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Воден от горното, Административен съд - Пазарджик, VII – и състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. И. К., [ЕГН], с адрес: гр. Панагюрище, [улица], подадено чрез адв. П. М., за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2400168 от 30.07.2026 год., издадена от Г. П. П. – младши автоконтрольор при РУ – Панагюрище към ОД на МВР – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати незабавно на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�