Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1445 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13845/2025
Вид
Решение № 1445
Подписан
24.04.2026
Състав
СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1-8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 194 · Наказателен кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110213845 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Ани Ковачева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д.

№ 13845 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния 1 кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Е. П. Б. срещу Заповед за задържане на лице № 226зз763 от 02.09.2025 г., издадена от П. Ц. на длъжност командир на отделение при 02-РУ СДВР.

В жалбата са изложени подробни доводи за това, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалноправни разпоредби, както и при липса на всякакви данни за извършено престъпление. Сочи се, че оспорената Заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Иска се атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъдат присъдени направените съдебни разноски при приложение на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото е установено, че към момента на издаване на заповедта е имало постановено Решение № 3893/20.06.2025г. на Софийски градски съд, ГО, 2-ри брачен състав /в сила от 18.07.2025 г./ по гр.д.№ 103570 по описа за 2024г., с което жалбоподателят е бил поставен под пълно запрещение, поради което същият не е могъл валидно да упълномощава лица да го представляват. С оглед на това е изискано становище от органа по настойничество, който е декларирал, че на основание чл. 159 от СК поддържа подадената жалба.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се явява и лице с валидна представителна власт..

Ответната страна, редовно призована, изпраща представител, който пледира за отхвърляне на жалбата, като излага съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Депозирани са писмени бележки по същество, в които се излагат подробно доводите на ответника за законосъобразност на издадената от него заповед.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното:

Със заповед № 226зз-763 от 02.09.2025 г., на П. Ц. – командир на отделение в 02РУ - СДВР, Е. Б. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в 23:30 ч. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ - СДВР. Като фактическо основание за задържането му е посочено „Кражба на стоки от магазин хх. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към същата.

Към заповедта са приложени формални доказателства - декларация, че лицето е запознато с основанията за задържането му, протокол за обиск на лице, с описани лични на жалбоподателя вещи. Жалбоподателят е освободен на 03.09.2025 г. в 01:00 часа.

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта 2 на закона.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-8 ЗМВР.

Оспорената заповед за задържане е издадена от П. Ц., полицейски служител от 02 РУ–СДВР – компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, видно и от представено от СДВР удостоверение. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му; - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл.

74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние.

Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане.

В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило 3 престъпление, а като фактическо основание е посочено съмнение за извършено престъпление по чл. 194 от НК, като в заповедта е описано и конкретизирано твърдяното престъпление като „Кражба на стоки от магазин хх. В допълнение настоящото дело е изискан и приложен препис от предварителна преписка 1363/2025 по описа на 02РУ-СДВР, към който се съдържа и докладна записка, в която са доразвити фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на атакувания акт, поради което административният акт е надлежно мотивиран, спазени са административнопроизводствените правила по издаването му и не са налице предпоставки за отмяната му на процесуално основание.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която съгласно ЕКПЧ съставлява ограничаване на правото на свобода, допустимо по изключение съобразно чл. 5, § 1, б. „с“ от ЕКПЧ с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 211, ал. 1 НК, нито изисква достатъчно доказателства за извършено престъпление. Необходимо е само да се констатира наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ.

Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство.

Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането.

Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й.

Съдът приема, че в настоящия случай се установи наличието на подобни данни, във връзка с които е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 194 от НК. Видно от приетите по делото доказателства – заявление, сведения, протоколи и др. към момента на задържането на жалбоподателя са били налице изискуемите от закона данни за съпричастността му към престъпление от общ характер, както такова с посочената правна квалификация в заповедта за задържане, така и по друга глава от НК. Действително след установяване на психическото състояния на жалбоподателя не е образувано досъдебно производство, но за да бъде законосъобразно задържането по ЗМВР не се изисква впоследствие да се е провело наказателно производство, което да 4 е приключило с определен резултат. Обстоятелството дали жалбоподателят страда от психично заболяване и дали същият е поставен под запрещение е неотносимо към вземането на принудителната административна мярка по чл. 72 от ЗМВР. Заповедта по чл. 74 от ЗМВР се издава в условия на неотложност, като полицейските органи не разполагат с компетентността да преценяват вменяемостта на лицето, което задържат, респективно наличието на субективни елементи от състава на престъплението, за което има данни, че лицето е извършило. Противното би довело до извод, че органите на МВР нямат правомощие да прекратят извършването на общественоопасно деяние, извършено от невменяемо и респективно наказателнонеотговорно лице, доколкото не биха могли да го задържат.