Решение № 2483 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2483 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100502040 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК вр. чл.341 ГПК.

С Решение № 20032193 от 26.04.2022 год., постановено по гр. д. № 22768 по описа за 2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 119 състав, е допусната на основание чл. 34 от ЗС, съдебна делба между В. Д. Т., ЕГН *******, с постоянен адрес : гр. София, ж.к. *******, действащ чрез пълномощника си адв. Г. В., със съдебен адрес : гр. София, ул. „*******, К. Д.

Т., ЕГН **********, Д. Л. Т., ЕГН ********** и С. Л. Т., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, действащи чрез пълномощника си адв. Р. И., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* ап.1 при квоти 1 / 2 ид.ч. за В. Д. Т. и по 1/6 ид. ч. за К. Д. Т., Д. Л. Т. и С. Л. Т. на следните недвижими имоти: Неурегулиран поземлен имот с площ от 657 кв.м., находящ се в землището на с. Лозен-София, местност Чикерица, район Панчарево на Столична община, съставляващ имот с планоснимачен номер №254 в кадастрален район DCCXX, при граници: от изток – имот с планоснимачен номер № 521 – дере; от запад - имот с планоснимачен номер №518 – път; от север - имоти с планоснимачни номера №255 и 521 и от юг - имот с планоснимачен номер №523; построената в неурегулирания поземлен имот двуетажна сграда със застроена площ от 46 кв.м.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците К.

Д. Т., Д. Л. Т. и С. Л., като обжалват решението като правилно и незаконосъобразно.

Твърди, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице извършени действия от страна на наследодателя на ответниците, че владее имота като свой, тъй като в процедурата по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е действал само от свое име и липсата на посещения в имота от страна на ищеца, недвусмислено показвали, че същия не бил допускан в имота именно от наследодателя им. Оспорват извода и че наследодателят им приживе е действал и като пълномощник на брат си. Нареждането на парите единствено от името на наследодателя им доказвало, че ищеца не е участвал в заплащането на цената, закупуването на имота, което отново било аргумент, че наследодателят им е единствения, 1 който е придобил собствеността. Оспорва изводът на съда,че течението на давностния срок е започнало през 2009 год., като счита, че същият е започнал да тече от 21.11.1997 год., съгласно разпоредбите уреждащи придобивната давност по отношение на имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ. Позовават се на специфичния и самостоятелен характер на правото на ползване върху земеделски земи и наследимия характер на същото, както и че правото на изкупуване възниквало за всеки наследник отделно и упражняването му не зависело от участието и действията на останалите. Отново се позовава на плащането на цената, като основание за придобиване на собствеността.

Правилата на приращението не се прилагали в спора между страните, като препраща към разпоредби на закона за да аргументира твърдението си. Твърди да са доказани елементите от фактическия състав за придобиване по давност, поради което и установено, че наследодателят им е придобил собствеността на това основание, като отново твърди за неправилно определяне на началния момент на давностния срок. Молят съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, като на негово място постанови ново валидно решение. Претендират разноски.

Подаден е отговор на въззивната жалба в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца по делото – В. Д. Т., с който въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Оспорва възражението, че ищецът и ответникът не са биле собственици на поземления имот, тъй като обстоятелството не е оспорено в отговора на исковата молба, дори е признато изрично, че са съсобственици единствено на поземления имот, а при това положение възможността да се направи пред въззивната инстанция е преклудирана. Евентуално, ако съдът приеме, че не е преклудирано, то същото е неоснователно, защото по делото несъмнено се е установило правото на ползване, притежавано от общата им наследодателка – С. Т., което след смъртта й преминало върху нейните наследници, за които се откривала възможността да осъществят процедурата по пар.4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от представените по делото писмени доказателства, процедурата била осъществена, като не биле налице и данни за отказ от наследство на В. Д. Т., поради което и правото е преминало общо върху наследниците.

Оспорва възражението на ответниците, че в процедурата по ЗСПЗЗ, наследодателят им е действат в лично качество само, като препраща към приложените по делото документи, както и към издадения впоследствие констативен нотариален акт, където фигурирали двамата братя. Твърди земята да не може да се придобива по давност, тъй като била общинска собственост, препраща отново към правилата на приращението. Счита, че преди заплащането на стойността на земята, което завършва фактическия състав на процедурата по ЗСПЗЗ и води до придобиване на собствеността, не може да се говори за придобиване на давност на сградата от когото и да е, дори да е ползвана от наследодателя. Евентуално, ако съдът намери изброените досега възражения на ответниците за основателни, то не се е реализирал фактическия състав на придобивната давност, тъй като не е доказано намерението за държане на идеалната част на ищеца от наследодателя на ответниците като негова, т.е. да превърне държането във владение. Молят съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират и разноски.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.

Производството е образувано по иск за делба на недвижими вещи с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, предявен от В. Д. Т. с [ЕГН], живеещ в [населено място] в жилищен квартал Сухата река в блок ХХХ във вход Б на етаж IV в апартамент СI, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в [населено място] на [улица] на етаж I. чрез пълномощника адвокат Г. В. против К. Д. Т. с [ЕГН] и Д. и С. Л. Т. с единни граждански номера съответно [ЕГН] и [ЕГН], и тримата живеещи в [населено място] в жилищен квартал 2

Сухата река в блок ХХХ във вход Е на етаж IV в апартамент СI, и тримата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в [населено място] на [улица] апартамент L чрез пълномощницата адвокат Р. И.

Искът подлежи на разглеждане по реда на Особено исково производство “Съдебна делба”, уредено в глава ХХІХ от Гражданския процесуален кодекс.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 04. IІІ. 2021 година, е постъпил такъв от ответната страна.

В отговора на исковата молба ответниците посочват, че прекият им наследодател Л.

Д. Т. придобил процесната сграда по давност. Не посочват обаче през какъв период от време твърдят, че е упражнявал владение върху вещта и от кога се счита, че го е придобил по давност. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да даде указания на ответниците да уточнят твърденията, изложени в отговора на исковата молба, по реда на чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс.

Ответниците правят искане за издаване на съдебно удостоверение чл. 186, изречение II, предложение II. Според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното ответниците следва да бъдат предупредени, че са длъжни да получат от учреждението издадените документи и да ги представят в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представят в същия срок доказателства, че въпреки положената от тяхна страна грижа представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за които е издадено съдебното удостоверение от доказателствата по делото.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

При възприемане на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Основният спорен между страните момент е относно съсобствеността върху построената сграда и дали същата е придобита по давност от наследодателя на ответниците.

Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, като съображенията за това са следните.

Разпоредбата на пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991 г., да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет. За целта пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ и пар. 61 и пар. 62 ПЗРППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на собственост. Трайна е практиката на ВКС относно кои са елементите от фактическия състав на придобиването по пар. 4а ПЗРЗСПЗЗ /напр. решение № 20/04.04.2016 г. по гр. д. № 3535/2015 г. на II ГО/ - първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998 г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на 3 обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя. Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост.

При събраните пред първата инстанция доказателства, ценени в тяхната съвкупност съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че процесният имот е бил предоставен на С. Т. за ползване, като същата е упражнявала фактическа власт върху него.

Също така, въз основа на актовете по реализиране на процедурата по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява, че въз основа на легитимиращия ги като ползватели акт същите могат да придобият право на собственост върху процесния неурегулиран поземлен имот.

Във всички релевантни актове е посочвано, че в поземления имот е построена сграда, която отговаря на техническите изисквания. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/13.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2011 г., ОСГК на ВКС в полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към земята, без да е необходимо същата да отговаря на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Видно от гореизложеното, в настоящия случай сградата изпълнява тези изисквания.