Решение № 444 от 23.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. В., 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря М.на Ив. И.а като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501691 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба вх. № 265605/26.05.2022г. от Р. В. Ф. ЕГН ********** от гр. В., ул. „*** и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. В., жк *** чрез адв. И. В., срещу решение № 260235/18.04.2022г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Б. Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. *** иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на общите части от *** етаж, находящ се в жилищна сграда в гр. В., община В., област В., район „***, с обща площ от 62,48 кв.м, в идеални части, от които 31,70 кв.м представляват идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с предназначение: ***, находящ се на третия етаж в сграда *** в гр. В., район „***, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, на едно ниво, със застроена площ 57,84 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:1***.1.6; под обекта: 1***.2; със стар идентификатор: 1***.1.3, а останалите 30,78 кв.м - идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1***.1.6 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с предназначение: ***, находящ се на третия етаж в сграда *** в гр. В., община В., област В., район „***, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, на едно ниво, със застроена площ 56.16 кв.м, при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: 1***.2; над обекта: няма; стар идентификатор: 1***.1.3 и 1 осъждане на ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. да им предадат владението.

Считат, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, като същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Мотивите на съда противоречат на цитираната релевантна по спора съдебна практика. Неправилно е прието, че Б. и Г. Б.и са придобили целия *** етаж, в това число и коридора, който обаче представлява обща част на сградата, така, че решението в тази част е неправилно и необосновано. Неясно на какво придобивно основание съдът приема, че ответниците са собственици на целия *** етаж-по силата на сделките с НА № 22/2004г. и НА ***03/2006г. или по силата на настъпила придобивна давност. Те, ищците са възразили, че съгласно КНА от 16.08.2018г. ответниците са признати за собственици на ***, който е образуван след промяна на предназначението на *** стаи, *** складови помещения и таванско подпокривно пространство с одобрена екзекутивна документация, но съдът не е обсъдил възражението им. Не е изследван въпроса за това, въз основа на какви документи е издадена схема ***5-586458/22.11.2017г. на самостоятелния обект с идентификатор 1***.1.3 по КК и КР на гр. В.. В о.с.з. на 24.07.2020г. ВРС е отхвърлил искането им за изискване и представяне на преписката от СГКК-В., въз основа на която е издадена схемата. Последвал е немотивиран отказ. В решението си първоинстанционния съд се е позовал на изготвеното заключение по първата проведена СТЕ, че към момента е изграден само един общ обект.

Въпреки противопоставянето им, в последното о.с.з. съдът е приел издаденото становище № 2364/08.06.2021г. от В и К-В., от значение за издаването на Акт 16 и удостоверение за въвеждане в експлоатация ***34/06.08.2021г. на Гл.архитект на Район ***“ при Община В..

Въпреки издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация, при проведена на 11.04.2022г. среща между ищците и представители на Район ***“ е установено, че в обекта на ответниците все още няма изградена В и К инсталация. Водоснабдяването се осъществява със спусната директно от ***я етаж до гаража водопроводна тръба, преминаваща по фасадата на сградата. Пораждат се съмнения за обстоятелствата, при които е издадено удостоверение ***34/11.04.2018г. и дали проектът, въз основа на който е издадено разрешение за строеж № 51/11.04.2018г. е спазен.

Моли се за отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлен иска им с правно осн. чл. 108 от ЗС.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. ***, чрез адв. Г. Я., в който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено, понеже е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и процесуалните правила. Няма твърдения и доказателства ищците да са придобили ***я етаж или части от същия. Фактът, че притежават обекти в сградата, не ги прави автоматично собственици на ***я етаж. Липсата на първа предпоставка за уважаването на ревандикационния иск го прави неоснователен.

***ят етаж на сградата съдържа четири *** помещения и *** коридор. Четирите помещения са придобити от ответниците по силата на сключените от тях сделки с НА № 22/2004г. на нотариус Ж.К. и НА ***03/2006г. на нотариус А.Г. а ***ят коридор е придобит по давност.

Съгласно съдебната практика, общите по естеството си части задължително се придобиват заедно с придобИ.ето на отделен обект в сградата в размер, определен по реда на чл. 40 от ЗС, а стойността им е включена в цената на обекта. За разлика от тях, общите части по 2 предназначение може да не са общи на всички етажни собственици, ако такова предназначение не им е дадено или ако то би се отменило. Изрично ищците се позовават на ТР № 34/83г. на ОСГК на ВС. Следва да се отчете действието и на ТР № 39/1987г. на ОСГК на ВС. ЕС е възникнала през 1996г. със сключване на договора от 14.12.1996г. за доброволна делба. В подпокривното пространство са обособени отделни помещения, т.е. по волята на самите собственици, предназначението на ***ят етаж е било да обслужва отделни самостоятелни обекти в сградата. Към момента на учредяване на ЕС и при разпореждането по-късно с ***те помещения, изрично е прието от собствениците, че те не са принадлежност към жилищата на етажните собственици. По отношение на въпроса за водоснабдяване на въведения в експлоатация *** етаж, признават, че е водоснабден, чрез монтирана на фасадата на сградата тръба за питейна вода, т.к. ищците им пречат да завършат ремонта. Те не могат да се позовават на собственото си неправомерно поведение. Възражението им е недопустимо.

В писмен отговор И. К. С. ЕГН **********, И. А. С. ЕГН ********** и В. К. И. ЕГН **********, тримата със съдебен адрес гр. В., ул. „***, чрез особения им представител адв.

Х. Б. вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и молят да бъде потвърдено. ***ят етаж и обособените в него помещения не представляват принадлежност, по смисъла на чл. 98 от ЗС към жилищата на въззивниците на първи и втори етаж от сградата. Молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на разноски.

Постъпила е и въззивна жалба № 263844/01.09.2023г. от Р. В. Ф. ЕГН ********** от гр. В., ул. „*** и С. К. Д. ЕГН ********** от гр. В., жк *** чрез адв. И. В., срещу решение № 260068/07.08.2023г. по гр.д. № 3779/2019г. на 43-ти състав на ВРС.

Считат решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Мотивите на съда, въз основа на които приема за неоснователни исковите претенции с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД са неправилни и необосновани. ***те помещения са прилежащи части към жилищата в сградата, според заключението на вещото лице.

Максималната светла височина на подпокривното пространство от 30.91кв.м. е 135см., а минималната-45см. от плочата на пода. Не е възможно да се монтира врата при спазване на противопожарните изисквания и обособяване като самостоятелен обект. Този незастроен обем представлява обща част от сградата по своето естество. Няма самостоятелно юридическо съществуване, поради което не може да бъде предмет на делба, прехвърлителни сделки и придобивна давност. Неправилно съдът е приел, че целият *** етаж е един общ обем-подпокривно пространство, което не е обща част на сградата. Точно обратното. ***ят етаж по архитектурен проект се състои от четири помещения, неизползваемо подпокривно пространство и коридор, които не могат да бъдат обособени като самостоятелен обект.

Необоснован предвид събраните доказателства е изводът на съда, че на ***я етаж е изградено санитарно помещение, а етажът никога не е бил присъединяван към В и К 3 мрежата. Съдът е цитирал приетото с ТР № 3/2014г. на ВКС, ОСГК, но не е извършил анализ дали е налице фактическата и правна невъзможност на предмета на сделката. С ТР № 34/01.08.1983г. по ТД ***1/1983г. на ОСГК е прието кога подпокривното пространство е обща част по естеството си и предназначението му не може да бъде променяно. Съдът е приел, че таванското подпокривно пространство не е обща част на сградата. Няма и характеристиките на самостоятелен обект. Но няма самостоятелно съществуване. Доколкото ищците имат ид.ч. от общите части на сградата, то претенцията по чл. 26 от ЗЗД е доказана.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция за прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на двата договора, обективирани в НА № 22/2004г. и НА ***03/2006г., ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Д. Б., ЕГН ********** и Г. Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр. В., ул. ***, чрез адв. Г.Я., в който оспорват въззивната жалба, като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно, като мотивирано и при направена правилна преценка на доказателствата. Площта на ***я етаж е 114кв.м., а ниската част е с площ от 30.91кв.м. Следователно ниската част е под 50%. Достатъчно е 50% от обекта да е с нужната височина, за да изпълнява функцията си като самостоятелен обект /жилище, ателие, ателие за творческа дейност и др/. Всички помещения, с изключение на коридора и банята са с прозорци и естествено осветление, включая складовото помещение. Всички помещения са електрифицирани и с отделен абонатен номер. На етажа има санитарен възел, а ***ят етаж е водоснабден чрез контролен водомер от главния водомер на сградата. Достъпът се осъществява чрез общото стълбище до общия коридор на ***я етаж. При сключения между първоначалните собственици К. и В.Д. и И. и И. С.и на 14.12.1996г. договор за доброволна делба, при което всяко семейство е получило отделен етаж, избено/и помещение/помещения, по едно таванско и едно складово таванско помещение, С.и получават и гараж, както и 50% от общите части на сградата. Следователно по воля на самите собственици при възникване на етажната собственост е било сменено предназначението на ***я етаж, с обособяването на отделни *** помещения, които да обслужва отделни самостоятелни обекти в сградата. Те са общи части по предназначение, а не по естеството си. Искът за прогласяване на двете сделки за нищожен поради невъзможен предмет е неоснователен.

Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

Постъпил е писмен отговор и от И. К. С., **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.

„***; И. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. *** и В. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. ***, чрез особен представител адв. Хр.Б..

Смятат обжаваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. ***ят етаж не представлява обща част по естеството си, т.к. не служи за изолация между последната плоча и покрива, както и за достъп до него. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че процесното таванско пространство представлява общ незастроен обем. Обособени са отделни помещения, които още преди първите две разпоредителни сделки са отдавани под наем, както и са ползвани за складиране на вещи.