Решение № 39 от 23.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000514 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Н. Е. Е. от ***** срещу решение № 153 от 10.10.2025г. по гр.дело № 156/25г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължимо вследствие настъпило на 23.08.2024г. ПТП с участието на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ *****, застрахован при „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД за разликата над 30 000лв. до 110 000лв., ведно със законна лихва.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорва размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за действително претърпените от нея морални вреди, като твърди че същият е занижен поради вложеното от съда различно от съдържащото се в чл.52 от ЗЗД разбиране за справедливост. Твърди, че този размер е определен в 1 противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и въведения с него обществен критерий за справедливост, а така също и е в противоречие с трайната практика на касационния съд.

Счита, че присъденото обезщетение не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди. Излагат се подробни съображения за получените вследствие процесното ПТП травматичните увреждания, резултатите от извършените изследвания, позовавайки се на събраните по делото писмените доказателства, в т.ч. изготвените по делото СМЕ и СПЕ, с което обосновава твърдяната липса на пълно възстановяване и трайна следа, която процесното ПТП е оставило в живота на пострадалата – както физически, така и емоционално-психически.

Лечението на пострадалата продължава и до настоящия момент без възможност за пълно възстановяване. Твърди, че случилото се е оставило траен отпечатък върху живота на ищцата, напълно е лишена от възможността да бъде активния човек, какъвто е била до момента на ПТП и случилото се променя живота и в отрицателна посока завинаги. Твърди, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени не само претърпените болки и страдания, но и тези, които ще продължи да търпи във времето.

Излага оплаквания за несъобразяване при определяне на размера на обезщетението със съществуващата в страната икономическа конюнктура и нива на застрахователно покритие и установени лимити към датата на настъпване на застрахователното събитие, както и непрестанно увеличаващия се инфлационен индекс, което е довело до определянето на обезщетение в занижен размер и в противоречие с цитираната в жалбата относима съдебна практика на ВКС.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от нея отхвърлителна част и да уважи предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 110 000лв., като присъди допълнително още 80 000лв., ведно със законна лихва, считано от 20.01.2025г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа 2 жалбата и моли съда да я уважи.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата “ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част, претендира направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно производство е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ от Н. Е. Е. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 23.08.2024г., причинено виновно от С.Р.Е. при управление на лек автомобил с рег.№ *****, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Първоинстанционното решение е обжалвано от пострадалата в отхвърлителната му част за разликата над 30 000лв. до 110 000лв. В останалите му части осъдителна до размера на 30 000лв. и отхвърлителна за разликата над 110 000лв. до претендираните 140 000лв. решението е влязло в сила.

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ. При прилагане на принципите на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ предмет на въззивно производство е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 15 338.76 евро до 56 242.11 евро.

Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Е. вреди при управлението на лекия автомобил. С оглед влязлата в сила 3 осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на 23.08.2024г. и вината на водача Е..

Единственият спор пред въззивния съд е досежно определеният размер на обезщетението за претърпените от Е. неимуществени вреди.

Не са спорни получените увреждания от въззивницата в резултат на удара от автомобила. Същите са установени от представените по делото медицински документи и приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло. При съвкупния анализ на представените по делото доказателства, въззивният съд приема за установено, че в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие пострадалата Е. е получила счупване на тялото на Л1 /първи поясен прешлен/ и счупване на десния трансверзален /напречен/ израстък, както и фрактура на фасетната /задна става между прешлените/ става на Тн 11 – Тн 12 /гръден прешлен/ в дясно. Същият ден е приета в отделение по неврохирургия на УМБАЛ „Канев“ гр.Русе, където след извършени образни изследвания е установено счупване на гръбначния стълб в поясната област и след стабилизиране на състоянието е насочена за оперативно лечение в МБАЛ „Света Ана“ гр.Варна, където е лекувана за периода от 26.08.2024г. до 02.09.2024г. и с обща анестезия и е извършена оперативна интервенция: декомпресия, фиксажи и аугментация. Имплантирани са и педикулни винтове на Тн11 – Тн12 – Л2 – Л3, два крос-конектора. Посочено е от експерта, че вложените синтези няма да се отстранят от тялото, защото са абсолютно необходими за поддържане на гръбначната стабилност. След интервенцията е назначена медикаментозна терапия за домашно лечение. По време на болничния престой Е. е търпяла болки и страдания във високата скала на интензивност, което е налагало обезболяване. Експертът сочи, че предвид характера на травмата е възможно болките да се проявяват епизодично в един много продължителен период, вкл. и до края на живота. Установено е от експерта извършване в болнично заведение на процедури по рехабилитация и физиотерапия, които са част от лечебно-възстановителния период и са допринесли за подобряване на качеството на живот. Към момента на прегледа е установен розовеещ, леко вдлъбнат, вертикален оперативен цикатрикс в 4 гръдно-поясна област с дължина 20 см. Счупването на гръбначния стълб в поясната област и последиците от него за здравето на Е. е констатирано и в хода на въззивното производство от ТЕЛК при издаване на експертно решение от 11.12.2025г. от ТЕЛК, в което същото е посочено като придружаващо заболяване, основание за определяне на процент инвалидност, ведно с другите установени заболявания на въззивницата.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че травматичният и психологичен стрес вследствие на преживяното ПТП и последвалия период на възстановяване са довели до емоционални или поведенчески симптоми като отговор на стресогенното въздействие, водещи до промяна на обичайното социално функциониране на личността. Според експерта, отчитайки поведението и реакциите на Е. тя е преживяла т.нар.

Адаптационна тревожна реакция, като неадаптивен отговор на преживения стрес. Изразява се в състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, нарушаващо временно социалното функциониране. Като побазисни се явяват: персистиращото безпокойство, напрежение, раздразнение, както и симптоми от невротичния регистър- колебания в съня, апетита, тонуса.

На поведенческо ниво се наблюдава промяна в стила на контактуване и социално функциониране /затворила се вследствие на ограничената подвижност, намалила взаимоотношенията с близките и приятелите, изцяло се е променил стереотипа и на живот, ограничавайки автономността и, имала нужда от придружител при придвижване извън дома, както и нужда от подкрепа за поддържане на домакинството/. Въззивницата не е потърсила специализирана помощ. Към момента все още не е преминала изцяло оздравителния период, води сравнително затворен начин на живот, който с комбинация редица други неблагоприятни фактори, като възраст, отдалеченост от децата и др. минимизира позитивните преживявания и стеснява ресурсите на личността за справяне с негативните чувства. Експертът сочи и подкрепящата семейна среда, представляваща мощен оздравителен фактор. Според обясненията на експерта в съдебно заседание при пострадалата няма изявени симптоми на Посттравматично стресово разстройство.

5

От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Р.Е. – съпруг и С.С. – дъщеря, кредитирани от въззивния съд при условията на чл.172 от ГПК изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, взаимно допълващи се и кореспондиращи със събраните по делото други доказателства, съставът на въззивния съд приема за установено, че е изписана е от болницата неподвижна, не е могла да става и е била на легло, в продължение на около 45 дена. През този период тя е имала нужда от чужда помощ за всичко. Грижите за нея са полагани от съпруга и дъщерите и.

По-късно е започнала да се движи, но по-често лежи, придвижва се за кратко с бастун, има нужда от придружител, страхува се да излиза, променена е психически.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 42 000 евро, като паричен еквивалент на всички понесени от Е. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на претърпяното на 23.08.2024г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 72 години. За да определи този размер съдът изхожда от получените травми – счупване на тялото на първи поясен прешлен и счупване на десния напречен израстък, както и фрактура на задна става между гръдните прешлени в дясно, както и претърпяната оперативна интервенция с поставяне на метални импланти. Съдът отчита и последицата от тези травми - Адаптационна тревожна реакция, както и установеното по делото обстоятелство, че възстановяването не е постигнато и не се очаква такова, както и установената промяна в социалното и функциониране. И към момента са налице болки и скованост в кръста, ограничена и болезнена подвижност във всички посоки в лумбо-сакралната област. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалата за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми.