Решение № 318 от 04.08.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Перник, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201018 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 6774889 на ОД на МВР Перник, с който на Д. П. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като на 06.12.2022г. в 10:07 часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”, срещу бензиностанция „ЕКО”, при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек автомобил „Ситроен Ц 4 Пикасо” с рег. № ******* със скорост от 70 км/ч, при което превишението е 20 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5046801.

По изложени в жалбата доводи Д. П. В., чрез пълномощника си адв. Б.

В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Иска присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява и неговия пълномощник.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда се изразява становище за потвърждаване на оспорения ЕФ, 1 като е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в законоустановения срок, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

Н а 06.12.2022г. в 10:07 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, срещу бензиностанция „ЕКО” преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Ситроен Ц 4 Пикасо” с рег. № ******* със скорост от 73 км/ч при общо разрешена такава на движение в населено място от 50 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Т. протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г.) , който бил регистриран на 12.12.2022г. с рег. № 1158р10908. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело - от 09:30 часа до 12:00 часа, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства – от кв. „Твърди ливади” към кв. „Изток”, при приближаващ трафик и стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на Д. П. В., ЕГН ********** срещу който е издаден процесния ЕФ. В същия, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост е редуцирана на 70 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е прието, че е с 20 км/ч, както и че същото е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5046801, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.

189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си 2 на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни доказва, че Д. П. В. е легитимен собственик на лек автомобил „Ситроен Ц 4 Пикасо” с рег. № *******, с който е извършено вмененото нарушение, поради което и той е субект на същото по силата на чл. 188, ал.1, пр.1-во от ЗДвП. ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и отговорност носи собственикът на моторното превозно средство, независимо кой е управлявал автомобила. Законодателят ясно е предвидил възможност собственикът да декларира обстоятелството друго лице да е управлявало моторното превозно средство, за да може същото да понесе отговорността за управление, но в конкретния случай не е налице попълнена декларация по чл.

189, ал.5 от ЗДвП, поради което и авторството на деянието е безспорно доказано.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г., в който надлежно е документиран типа на система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации, която е заснела процесното нарушение, предвид направеното вписване на наименование ARH CAM S1, и индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство за измерване на скоростта № 11743 d0, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело процесното нарушение. В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия идентификационния номер 11743d0. Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, като удостоверението е със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения Протокол за проверка № 03-СГ-ИСИС от 11.02.2022г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология се установява че е извършена периодична проверка на такава с проверено средство за измерване 11743d0, което съответства на изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

3

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в разпоредбата на чл.

189, ал.4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство, т.е. дали същото е мобилно или стационарно по смисъла на § 6, т. 65, б. „а” или б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което и след като в обжалвания ЕФ изрично е посочен номера на техническото средство, който е индивидуален за всяко автоматизирано техническо средство, то същият дава надлежна информация за неговия вид. В случая се касае за техническо средство, което е било стационарно разположено временно на пътния участък.

От съдържанието на съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. се установява освен мястото на което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на задействане на автоматизираното техническо средство е било насочено към приближаващия трафик на контролирания пътнопоток от кв. „Твърди ливади” към кв. „Изток”. Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало на определеното място фамилията си и е положило своя подпис. Същевременно с оглед к редитираната по делото като писмено доказателство Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е спорно, че Т. е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства, за удостоверяването на което е налице подпис на конкретния полицейски служител. Налице е и направена снимка на разположение на уреда, за която Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. не изисква да съдържа каквито и да е данни, освен попълването на съответната графа в протокола по чл. 10, ал.1, което в случая е изпълнено.

Приобщеният снимков материал от записа, извършен с автоматизираното техническо средство удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение - снимка № 11743D0/0517502, скорост от 73 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от 4 автоматизираното техническо средство.

Некоректни са изложените в жалбата съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с приемането, съответно свалянето и съхранението на установените с автоматизираното техническо средство изображения, и с извършването на последваща проверка, тъй като отнасящите се за тези обстоятелства части в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. са попълнени в цялост от съответното длъжностно лице – инсп. В.Б. от АСКПД, която чрез вписване на името си и със своя подпис е удостоверила, че данните за установените 40 броя статични изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС на компютърна конфигурация. Цитираната в жалбата практика на Административен съд Перник, обективирана в негово решение по КАНД № 664/2020г. не е относима към процесния случай, тъй като е установена при различна фактическа обстановка.

В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 70 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 20 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице. По тези съображения съдът прие наведените в обратна насока оплаквания в жалбата като изцяло неоснователни.