Акт от 24.07.2020, Районен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № гр. Сливен, 24.07.2020 г.

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1904 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба за отмяна на Нотариален акт № 126 от 03.11.2005 г., том 27 на нотариус Катя Тодорова, с рег. № 126 в регистъра на НК и район на действие РС - Сливен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

С Разпореждане № 7694 от 09.07.2020 г. съдът е оставил без движение исковата молба като нередовна и е дал на ищцата указания за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок.

В указания от съда срок, ищцата е отстранила констатираните нередовности.

С Определение от 20.07.2020 г. първоначално избраният съдия-докладчик по делото се е отвел от разглеждането му на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК като на принципа на случайния избор чрез електронно разпределение за докладчик на делото е избран настоящият съдебен състав.

След като се запозна с предявената молба и представените писмени доказателства съдът намира, че искането за отмяна е недопустимо, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Не е допустим самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт за собственост. В този смисъл е Решение № 5 по гр. д. 3781/2015 г. на ВКС, според което в правораздавателната власт на съда е да отменя охранителни актове, когато същите засягат права на трети лица и след разрешаване на спора за материално право - чл. 537, ал. 2 ГПК. Такъв е случаят на отмяна /пълна или частична/ на констативен нотариален акт за притежаване на вещни права, ако в исковото производство се установи, че титулярът по нотариалния акт не е техен собственик изцяло или частично. Отмяната в този случай е предписано от правната норма задължение на съда, като последица от разрешаването на спора за материално право, а не предмет на отделен и самостоятелен иск.

Искането за отмяна е несамостоятелно и само по себе си не представлява отделен иск. Дори такова да не е направено изрично, съгласно разясненията дадени в мотивите на ТР № 3/2012 г. от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, отмяната следва да се извърши служебно от съда.

Ето защо отмяната на посочения нотариален акт е следвало да бъде предмет на развилото се исково се производство, в което е признато за установено, че ищцата А.В.П. е собственик на две постройки - гараж с площ от 17 кв. м. и баня и тоалетна с площ 10 кв. м., независимо дали е било поискано от ищцата или съдът е дължал служебно произнасяне.

Недопустимо е обаче да се води самостоятелно исково производство по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като уредената в тази разпоредба отмяна на констативен нотариален акт е единствено последица от разрешаване на спора за материално право.

На следващо място, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат единствено констативните нотариални актове, а не тези, удостоверяващи дадена транслативна правна сделка.

В случая процесният нотариален акт, чиято отмяна се иска, е издаден въз основа на постановление за възлагане на съдия изпълнител. Възлагането е особен вид правна сделка с прехвърлителен ефект и представлява деривативно основание за придобиване правото на собственост.

Документът, от който купувачът черпи правата си е именно постановлението за възлагане и не е необходимо въз основа на него да се издава нотариален акт. Към 2005 г., когато нотариалният акт е съставен, нотариусът е удостоверил верни обстоятелства, касаещи принадлежността на правото на собственост, а защитата на последващия собственик, придобил недвижимия имот по давност, в случая 10 годишна, считано от 2005 г. до 2015 г., е именно успешното провеждане на положителен установителен иск за собственост, какъвто безспорно ищцата е провела. Ето защо защитата на нейното право на собственост намира гласност чрез вписване на исковата молба по установителния иск и впоследствие и на влязлото в сила решение, с което искът е уважен, като липсва и правен интерес да се иска отмяна на процесния нотариален акт.

Така мотивиран и на основание чл. 540, вр. чл. 130 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба вх.

№ 11549/06.07.2020 г. по описа на РС - Сливен, ведно с приложенията към нея и двете допълнителни молби, подадена от А.В.П., ЕГН: **********, с адрес ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1904/2020 г. по описа на РС - Сливен, поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС - Сливен в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: