Решение № 680 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20263100500865 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ОБЩИНА ВАРНА против решение №752/02.03.2026г., постановено по гр.д.№9409/25г. на ВРС, с коeто е осъдена ОБЩИНА ВАРНА да заплати на “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 840,75лв., равняваща се на 429,87евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за лек аквтомобил „Тойота Рав 4“, рег.№ ********, по силата на застрахователна полица “Каско+” № №******/ 27.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 15,00лв., равняваща се на 7,67 евро, представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета №44010312306664, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, и сумата от 200,51лв., равняваща се на 102,52 евро, дължима лихва върху главницата от общо 855, 75 лева, считано от 15.11.2023г. до 25.07.2025г.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Жалбоподателят излага доводи за приложимост на разпоредбите на Закона за железопътния транспорт и подзаконовите му нормативни актове. Позовавайки се на тях счита, че в прерогативите на НКЖИ е извършването на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на ЖП инфраструктура, в т.ч. и жп прелезите, като процесният жп прелез, на който е допуснато ПТП, е местен прелез. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Не се сочат и представят нови доказателства, които да бъдат събрани във възз. инстанция.

В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна 1

“ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от “ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД против ОБЩИНА ВАРНА искове с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 855,75лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от 840,75лв и ликвид. разноски от 15 лв по щета №44010312306664, за л.а.

„Тойота Рав 4”, с рег.№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 200.51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.11.2023 год. до 25.07.2025год.

В исковата молба твърди, че на 25.09.2023г. в гр.Варна, на ул.Девня, л.а. „Тойота Рав 4”, с рег.№*******, управляван от С. Й.С., реализира ПТП като преминава през строителни отпадъци на пътното платно.

Твърди, че по подадено уведомление за щета на 25.09.23г. е образувана преписка под №44010312306664, извършен оглед на автомобила и съставен опис-заключение за настъпилите увреждания. Твърди, че за пострадалия автомобил има сключен договор за имуществена застраховка „Каско +, клауза Пълно каско " с ищеца за периода 28.06.23г.-27.06.24г., като след извършена продажба на автомобила новият собственик С.С. е встъпил в правата и задълженията по договора. Сочи, че с оглед избрания начин за определяне на обезщетение – по оценка на застрахователя, на собственика на автомобила било определено обезщетение от 840,75лв, като от него е удържана застр.премия от 375,30лв, а разликата от 465,45лв е заплатена на собственика по банков път. Претендира лихва за забава, считано от 15.11.23г., на която дата ответникът изпратил писмо за отказ да заплати претендираните суми.

В отговор на исковата молба ОБЩИНА ВАРНА поддържа становище за неоснователност на иска. Навежда възражение за съпричиняване от страна на водача, който не спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Твърди, че липсват доказателства за необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие на платното и че вредата е причинена от него. Счита, че водачът е имал обективна възможност да възприеме препятствието и да предотврати настъпването на деликта, както и че поради неспазване на дължимата грижа водачът е улеснил механизма на увреждането. Намира претендираното обезщетение за завишено. Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално да се намали размерът на обезщетението.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се 2 произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и допустимо.

Ангажирането на отговорността по чл.410, ал.1 от КЗ е свързано с установяване на следните предпоставки: наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; заплащане на обезщетението от застрахователя на увреденото лице, както и настъпване на застр.събитие в резултат от действието или бездействието на трето лице, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди.

Безспорно се установява по делото от представената полица за автомобилна застраховка №******/27.06.23г., че между ищцовото дружество и собственика на процесния лек автомобил, е налице валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Каско+” към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Представени са като доказателства по делото уведомление за настъпило застр.събитие от 25.09.23г., опис-заключение по щета №44010312306664/25.09.23г. с констатирани повреди, ликвидационен акт, определящ дължимите удръжки, както и доказателства за заплатена по сметка на ищеца сума от 465,45лв по щетата. Представена е покана изх.№О-9213612/31.10.23г. до община Варна за възстановяване на застрахователя на изплатеното обезщетение от 840,75лв и ликвидационните разноски в размер на 15 лева, както и отказ от последната от 15.11.23г. за доброволно възстановяване на сумата.

По делото са събрани още и гласни доказателства чрез разпита на св.С.С., от които се установява, че при движение по ул.Девня е забелязал предмет на пътя, като при заобикалянето му е преминал през друг предмет / „нещо като бетонно стълбче или по-голям камък“/ Сочи, че ПТП е настъпило след кръговото на ул.Девня, преди жп прелеза, в посока магазин Филбо.

От заключението на допуснатата по делото съдебноавтотехническа експертиза, се установява, че е налице причинна връзка между установените увреждания и описания механизъм на настъпване на щетите.

Дава заключение, че стойността на нанесените щети по средни пазарни цени възлиза на 1131лв, като определените разноски за определяне на обезщетението съответстват на обичайните такива.

От анализа на така събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че се установява при условията на пълно и главно доказване факта на настъпване на застрахователното събитие, а именно реализирането на ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили описаните в протокола вреди. Описаният в исковата молба механизъм на ПТП и настъпилите увреждания по автомобила изцяло се подкрепят както от събраните пред съда свидетелски показания на св.С., който свидетелства за състоянието на пътя и начина на причиняване на щетите, така и от заключението на съдебната автотехническа експертиза, съгласно която 3 описаните увреждания са могли да бъдат причинени по посочения начин.

Доказателства, които да опровергават тези данни, не са събрани по делото.

Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че в прерогативите на НКЖИ е извършването на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на ЖП инфраструктура, в т.ч. и на процесния жп прелез, на който било допуснато ПТП. Видно от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ПТП не е настъпило на жп прелез, а преди достигането на жп прелез, в посока към него и магазин Филбо. Нарочни доказателства, които да установят, че частта от платното, на която е настъпило ПТП, е част от прелезната настилка, не са ангажирани по делото, въпреки носената от ответника доказ.тежест за това. При тези данни следва обоснованият извод, че пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа. Съгласно чл.19 и чл.31 от Закона за пътищата този вид пътища се управляват от кмета на общината и представляват публична общинска собственост. Изграждането и стопанисването им, както и ремонта им е възложено по закон на общинските органи. Съгласно чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя следва да го поддържат в изправно състояние, което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия по него, както и своевременното им отстраняване.

С оглед носената от страните доказателствена тежест в производството, то именно ответната страна е тази, чието задължение бе да установи и твърдения от нея факт за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, в т.ч. допуснато нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Безспорни доказателства в тази насока обаче настоящият състав намира, че не са събрани.

Ето защо и като съобрази всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност съдът намира за доказани по делото фактите досежно механизма на настъпилото ПТП с процесния автомобил, както и причинените на последния материални щети. Видно от заключението на възприетата от съда САТЕ се установява, че размерът на средствата, необходими за възстановяване на причинените вреди възлиза на 1131лв., който размер надвишава определеното от застрахователя обезщетение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за обезвреда на причинените на застрахованото лице вреди, доколкото същите са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Съобразно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Поради това искът на застрахователя се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 855,75лева.

С оглед представената по делото регресна покана и постъпилия отказ от ответника за изпълнение, то безспорно е налице изпадане в забава на ответника, считано от 15.11.23г., поради което и претенцията на ищеца за обезщетяване на тази забава се явява основателна.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за 4 адв.възнаграждение в размер на 205 евро, което е в рамките на минималното по Наредба №1/09.07.04г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №752/02.03.2026г., постановено по гр.д. №9409/2025г. по описа на Варненски районен съд.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на “ДЗИ- ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №89Б, СУМАТА от 205 евро, представляваща направени във въззивното производство разноски за процесуално представителство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.