Решение № 391 от 01.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Б., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20221200500429 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П.с..у. „Г. И.“, Б. за отмяна на решение № 210/28.4.2022 г., постановено по гр.д № 3079 по описа за 2021 г. на РС-Б..

Жалбоподателят оспорва извода на РС, че не е доказал наличието на реално съкращаване на щата в училището за длъжността, която е заемала Н.Г., от която длъжност тя е уволнена, както и извода на съда за нарушение на чл. 334, ал. 4 КТ, прекрати непотърсено предварително писмено съгласие от синдикалната организация в предприятието, на която Г. е била член. Моли решението изцяло да се отмени и се постанови отхвърляне на исковете.

Въззиваемата е изразила становище за неоснователност на жалбата респ. за обоснованост и законосъобразност на направените от РС фактически и правни изводи.

БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона за обжалване срок.

1

С атакуваното решение постановено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ РС е признал за незаконно уволнението на Н.Г. и е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-09-57/14.10.2021 г. на директора на П.с..у.

„Г. И.“, Б., с която на основание чл. 328, ал. 1 т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване в щата е прекратил трудовото правоотношение; възстановил е Н.Г. на длъжността заемана от нея преди уволнението – „учител, общообразователен предмет в гимназиален етап“ и е осъдил П.с..у. да й заплати обезщетение от 6 756,41 лв., за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 14.10.21 г. - 14.4.2022 г.

Постановеното решение е валидно и допустимо

За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС въз основа на събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните намира за установеното следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Н.Г. е била в трудово правно отношение с П.с..у. „Г.

И.“, Б., въз основа на трудов договор като е заемала длъжността „учител, общообразователен предмет в гимназиален етап“, което трудово правоотношение с атакуваната заповед № РД-09-57/14.10.2021 г. на директора на училището е прекратено. Според съдържанието на заповедта причина за прекратяване на трудовия договор е съкращаване на щата.

Спорът между страните пред настоящата инстанция е дали е налице съкращение на щата и дали то е реално.

От чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения следва, че в тежест на работодателя е докаже законосъобразността на уволнението.

Установява се, че Н. Г. е заемала длъжността „учител, общообразователен предмет в гимназиален етап“.

П.с..у. представя заповед № РД-09-372/14.9.2021 г. на директора на училището, с която е утвърдил длъжностно щатно разписание на длъжностите на щатен педагогически и щатен непедагогически персонал за учебната 2021/2022 г., считано от 15.9.2021 г. От представяне на самото щатно разписания е видно , че щатните бройки за длъжността, на която е била назначена и Н. Г.

- „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ са 3.

2

Със заповед № РД-09-373/14.9.2021 г. директорът на училището е утвърдил поименни разписания на длъжностите на щатен съотв. педагогически и непадагогически персонал, както и поименен списък на педагогическите специалисти – лектори за учебната 2021/2022 г. Видно е, че ищцата Н. Г. фигурира в списъка за педагогическите специалисти – лектори на длъжността „учител гимназиален етап“. На длъжността, на която е била назначена ищцата и от която е уволнена „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ според поименните щатни разписания, а и от разпечатката от списък образеца № 1 за учебната 21/22 г. е видно, че 3-те щата, за длъжността, визирани в общото щатно разписание - са заети от Е. К.

Д., С. Г. И. и К. Н. А..

От тези доказателства, както обосновано е приел и РС не може да се направи извод, след като не е представено предходното действащо щатно разписание дали е налице съкращение на щата.

Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са наличие на премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; съкращението да е реално, т. е. съответната трудова функция действително да е премахната, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; да е налице към момента на уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и да е извършено по съответния ред и от компетентния орган.

От доказателствата се установява, че щата на длъжността, заемана от ищцата съществува за учебната 2021/2022 г. и към момента на уволнението й и бройки за заемането му са 3.

Сочените от жалбоподателя факти по отношение на заетостта за учебни часа биха имали значение при обсъждане реалността на съкращението на щата, в случай, че се докажеше самото съкращение т.е. съществуването на щата в предходно щатно разписание и липсата на такова към датата на уволнението.

Затова и доводите в жалбата срещу приетото от РС за 3 недоказване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение в щата, БлОС счита за несъстоятелни.

Становището в жалбата срещу приетото от РС за нарушение на чл. 333, ал. 4 от КТ, БлОС също намира за несъстоятелна. Според цитираната норма Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Не се спори, че ищцата е член на синдиката на Българските учители към КНСБ и според представения Колективен трудов договор /КТД/ от 30.3.21 г. и затова действащ към датата на уволнението на Н. Г. е предвидено в чл. 10, т. 3 при съкращаване в щата да се иска предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната система. Не се спори, че такова не е искано, нито е давано.

Тезата на жалбоподателя, че такова не е било необходимо, тъй като на стр. 14 от КТД от 2021 г. е посочено , че „Общинската организация на СРСНПБ не дава съгласие относно разпоредбите на чл. 10 т. 3 и чл. 37 от настоящия договор“, БлОС счита, че не е основание за друг извод, тъй като то не е част от съдържанието на същия предвид, че е изписано след подписа на лицето, подписало КТД за СРСНПБ. Дори да се счете, че е израз на особено мнение при подписването му, това също не сочи, на необвързаност като страна по договора.

В случай, че се сподели тезата на жалбоподателя, то това не би повлияло върху изхода на въззивното производство, предвид приетото в настоящия акт за недоказване от работодател на основанието на което е прекратил трудовия договор с Н.Г..

С оглед изложеното решението на РС в частта с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като е признато за незаконно уволнението на Н. Г. и е отменена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение следва да се потвърди.

Решението следва да се потвърди и по отношение на уважаването от РС на останалите два иска - за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност и за заплащане на обезщетение, тъй като те са обусловени от основателността на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконно и при

4 съобразяване от БлОС, че няма доводи в жалбата по отношение на тези два иска.

С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи на въззиваемия направените разноски за пред настоящата инстанция в размер на 710 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС

РЕШИ:

Потвърждава решение № 210/28.4.2022 г., постановено по гр.д № 3079 по описа за 2021 г. на РС-Б..

Осъжда П.с..у. „Г. И.“, Б. да заплати на Н. ИВ. Г., с ЕГН ********** направените разноски за въззивната инстанция в размер на 710 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5