Определение № 299 от 01.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500108 по описа за 2026 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. М. Д., чрез пълномощника и М. И. Д., срещу Определение № 297/26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 199/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането и за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са представени убедителни доказателства за липса на възможност жалбоподателката да заплати дължимата държавна такса и разноски. Поддържа се, че съдът не е изложил конкретни съображения въз основа на кои установени по делото факти приема, че тя разполага с реална възможност да заплати държавна такса в размер на 7 308,37 евро.

Излагат се оплаквания срещу извода, че представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК не съдържа достатъчно данни относно трудовата дейност и доходите на молителката.

Поддържа се, че декларацията съдържа всички изискуеми от закона данни и че съдът неправилно е поставил допълнителни изисквания извън нормативно установеното съдържание на декларацията.

Оспорва се и значението, което първоинстанционният съд е придал на обстоятелството, че жалбоподателката притежава жилище и гараж. Поддържа се, че гаражът е възбранен по изпълнително производство и не може свободно да бъде реализиран, а жилището служи за задоволяване жилищните нужди на нея и двете деца. Излагат се

1 доводи, че тези обстоятелства не са били надлежно отчетени при преценката на имущественото и състояние.

Поддържа се още, че съдът е отчел единствено размера на трудовото възнаграждение, без да съобрази данните за наложен запор върху същото и за извършвани удръжки в изпълнително производство, поради което не е извършил преценка на реално разполагаемите средства на молителката.

Навеждат се доводи и че съдът неправилно е приел липса на доказателства относно упражнявана търговска или друга доходоносна дейност, въпреки че жалбоподателката е декларирала липса на други доходи освен посочените в молбата и декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С допълнение към частната жалба са представени нови писмени доказателства относно имущественото състояние на жалбоподателката и съществуващите срещу нея изпълнителни производства. Изложени са и съображения относно наличие на основания за отвод на съдията-докладчик в първоинстанционното производство.

Апелативен съд – Велико Търново, след като съобрази, че частната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Пред Окръжен съд – Велико Търново е постъпила искова молба от Е. М. Д. против нотариус Красимира Боева, рег. № 296 на Нотариалната камара, с цена на иска 182 709,23 евро. С отделна молба ищцата е поискала освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

В подкрепа на искането са представени декларация за имуществено и гражданско състояние, декларация във връзка с искане за предоставяне на правна помощ, трудов договор и други писмени доказателства относно материалното състояние на молителката.

От представените доказателства се установява, че жалбоподателката е трудово заета и получава трудово възнаграждение в размер на 683,83 евро месечно. Установява се също, че е майка на две ненавършили пълнолетие деца, за които полага непосредствени грижи, както и че получава семейни помощи за деца. Получава и издръжка за децата, заплащана от техния баща. Установява се още, че притежава жилище и гараж в гр. Велико Търново.

От представените пред въззивната инстанция доказателства се установява наличие на образувани срещу жалбоподателката изпълнителни производства, възбрана върху притежавания гараж, запор върху трудовото и възнаграждение, както и данни за съществуващи нейни парични задължения. Настоящият състав приема тези доказателства като допустими и относими към предмета на спора, доколкото същите установяват актуалното имуществено състояние на молителката към момента на въззивното произнасяне.

2

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които съдът признае, че не разполагат с достатъчно средства за тяхното заплащане. Преценката се извършва въз основа на всички относими обстоятелства по делото, включително доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички останали данни, имащи значение за действителната му платежоспособност.

В случая въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че не са установени предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Обстоятелството, че жалбоподателката притежава жилище и гараж, само по себе си не обосновава извод за наличие на реална възможност за заплащане на дължимата държавна такса. От данните по делото се установява, че жилищният имот служи за задоволяване жилищните нужди на жалбоподателката и двете и деца, поради което не може разумно да бъде разглеждан като източник на ликвидни средства за покриване на съдебните разноски.

Установява се също, че притежаваният гараж е обект на възбрана в изпълнително производство, което съществено ограничава възможността за свободно разпореждане с него.

Основателни са и оплакванията относно преценката на доходите на молителката. При определяне на платежоспособността по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК значение има не само размерът на декларираните доходи, а действително разполагаемите средства след отчитане на всички релевантни обстоятелства по делото. От доказателствата се установява наличие на наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, както и съществуващи задължения по изпълнителни производства, които следва да бъдат отчетени при преценката на реалните финансови възможности.

Следва да бъде съобразен и размерът на дължимата държавна такса – 7 308,37 евро, който многократно надхвърля месечните доходи, с които жалбоподателката реално разполага. При така установените факти не може да се направи обоснован извод, че същата разполага с действителна възможност да осигури необходимите средства за нейното заплащане.

При съвкупната преценка на всички установени по делото обстоятелства – размера на дължимата държавна такса, семейното положение на жалбоподателката, задължението и да осигурява издръжката и грижите за две ненавършили пълнолетие деца, възбраната върху притежавания гараж, запора върху трудовото възнаграждение и данните за съществуващи задължения по изпълнителни производства – въззивният съд приема, че към настоящия момент същата не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавната такса в размер на 7 308,37 евро и на разноските по делото, без това да създаде сериозни затруднения за издръжката на нея и на издържаните от нея две ненавършили пълнолетие деца.

Следователно са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването и от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Неотносими към предмета на настоящото производство са изложените в 3 допълнението към частната жалба съображения относно наличие на основания за отвод на съдията-докладчик в първоинстанционното производство, след като такъв не е бил заявяван.

Независимо от това по делото не се установяват данни, от които да може да се направи извод, че при постановяване на обжалвания съдебен акт е била налице предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на спора.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК – уважена.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 297/26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 199/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на Е. М.

Д. за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВИ :

ОСВОБОЖДАВА Е. М. Д., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по гр. д. № 199/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4