Решение № 4324 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4324 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330112636 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Ш., ЕГН ********** против „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 04.05.2023 г., по който получил 1300 лева, платими на вноски, при ГЛП 38,47 % и ГПР – 45,44 %, с допълнително начислени такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, 10; чл. 19, ал. 4 ЗПК и добрите нрави, в т.ч. за нищожност на клаузите за такси.

Поради недействителност на договора, съответно клаузите за лихва и такси, получените суми над върнатата главница били без правно основание. Моли за присъждане на сумите от: 520,59 лева – за такса „бързо разглеждане“; 390,08 лева – за такса „динамично плащане“ и 195,32 лева – за възнаградителна лихва /вж. изм. по чл.

214 ГПК в осз/, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Клаузите не били уговорени в противоречие със закона и добрите нрави, доп. услуги били предварително известни на потребителя, сам избрал да се възползва от тях, не били задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а сумите по тях не следвало 1 да се включват в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява за прекомерност на насрещните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан процесният договор за кредит от 04.05.2023 г., по който предоставената сума е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 5912/07.05.2025 г. – л.79-80/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът намира, че двете суми, уговорени като доп. такси за посочените услуги, представляват установени задължения на кредитополучателя, свързани именно с усвояване и управление на кредита, поради което клаузите за дължимостта им са уговорени изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита.

С предвиждането на тези такси реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получават две допълнителни възнаграждения.

С тях се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер /45,44 %/ и съотношението между главницата, таксите и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 2

1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д.

№ 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др.

Освен горното, клаузите са нищожни и поради противоречие с добрите нрави.

Уговорените суми надвишават предоставения кредит.

Видно е, че такива уговорки изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер спрямо главницата, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорените клаузи. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно тези факти.

Същевременно и въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК – ответникът не доказва осъществяване на престация и извършване на действия/услуги, за които са уговорени така предвидените такси. Тоест и реално извършване на конкретни услуги или действия, свързани с предоставянето и погасяването на кредита, не се установява, за да се дължат предвидените суми /които принципно са недължими, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузите и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие. Нищожността на клаузите е пречка за възникване на задължения по тях /в т.см. - Решение № 1668/22.12.2022 г. по в.гр.д. № 2594/2022 г. на ПОС/.

Относно възнаградителната лихва: налице е самостоятелна нищожност на клаузата за начисляването й – при формиране размера на лихвата по кредита, обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава /за обезпечени – два пъти, в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3

1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 38,47 % годишно, както и годишен процент на разходите от 45,44 % - неотговарящ на действителния, надхвърлят законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Предвид изложеното и нищожността на сочените клаузи от договора, платените по тях суми, подлежат на връщане, т.к. са получени при начална липса на основание.

Няма спор, признава се и се установява от справката на ответника, че исковите суми са платени, при което подлежат на връщане. Претенциите са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива не са направени.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на съда, ДТ в размер на общо 150 лева за предявените искове, с оглед осв. на ищеца от внасяне на ДТ и разноски по делото /от ПОС/.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на минимума от 410,60 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 да плати на С. Р. Ш., ЕГН **********, с адрес: ..........., следните суми: 520,59 лева /петстотин и двадесет лева и петдесет и девет стотинки/ – за такса „бързо разглеждане“; 390,08 лева /триста и 4 деветдесет лева и осем стотинки/ – за такса „динамично плащане“ и 195,32 лева /сто деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ – за възнаградителна лихва – всички получени без основание по нищожни клаузи по договор за кредит от 04.05.2023 г.

ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Я. В. К., с личен номер.... служебен адрес: ...., сумата от 410,60 лева /четиристотин и десет лева и шестдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца С. Р. Ш. в производството по настоящото дело.

ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски за дължима държавна такса за уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

............................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5