Решение № 184 от 17.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Габрово, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20224200500264 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 16 от 11.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1566/21 г., Габровският районен съд е приел за установено, че М. Д. К., гр. Габрово, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, сумите от: 1 086, 33 лв. главница – частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода 29.07.2016 г. до 29.01.2017 г. вкл.; 1 913, 06 лв. договорна лихва - частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2020 г. до 29.04.2020 г. вкл.; 283, 33 лв. лихва за забава за претендираната главница за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, представляващи неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № FL608172 ОТ 29.09.2011 Г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.06.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение № 538 от 28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 996/21 г. на ГРС,, на осн. чл. 422 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.

Д. К., чрез адв. Р. Н., в която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като предявените искове са останали недоказани и неоснователни. Неправилно съдът, без мотиви приема, че искът е доказан по размер и като такъв следва да бъде уважен. Ищецът е предявил частично искове за главница за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2016 г. – 29.01.2017 г., като видно от представяния договор анюитетната вноска по кредита е 311, 15 лв., т.е. сборът на главниците за процесния период е 1 866, 90 лв., а не както се претендира 1 086, 33 лв. Неясно и недоказано било върху 1 кои неплатени месечни вноски – главници, ищецът претендира лихва за забава, тъй като неясна била претенцията за главница. Неясно и недоказано останало, как е формирана исковата претенция за договорна лихва, тъй като отново се претендира частична лихва за различен период, като ищецът не е доказал неизпълнението поради неплащане от страна на ответника. Всичко изложено довеждало до извода, че искът бил недоказан и моли, да се отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се отхвърли предявеният иск. Претендират се съдебно-деловодните разноски по делото за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на жалбата от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.

София, чрез юр. В. Й., в който същата се оспорва по подробно изложени аргументи и се моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София против М. Д. К., по реда на чл. 422 от ГПК, с който е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 1 086, 33 лв. главница – частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода 29.07.2016 г. до 29.01.2017 г. вкл.; 1 913, 06 лв. договорна лихва - частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2020 г. до 29.04.2020 г. вкл.; 283, 33 лв. лихва за забава за претендираната главница за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, представляващи неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № FL608172 ОТ 29.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.06.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение № 538 от 28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 996/21 г. на ГРС, на осн. чл. 422 от ГПК.

В срок е постъпил отговор от ответника, в който е оспорен искът по основание и размер. Възразил е, че исковите претенции са погасени по давност и е оспорил активната процесуална легитимация на ищеца, поради несъобщаването на цесията на ответника.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника е възразил по допускането на съдебноикономическа експертиза, поискана от ищеца, тъй като е заявил, че наведените в отговора оспорвания не касаят размера на задължението, а са правни твърдения. С оглед направеното изявление от представителя на ответника , съдът е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно – икономическа експертиза, като в тежест на ищеца е възложено да докаже основанието на вземането си и настъпването на падежа, както и предпоставките и хипотезите, при които договорът за потребителски кредит е валиден.

С постановеното решение, първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по чл. 422 от ГПК в претендираните размери на исковите претенции, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като е приел, че е доказано основанието на исковата претенция – договор за потребителски кредит, чиито падеж е настъпил, 2 същият е валиден и не противоречи на императивните изисквания на ЗПК, като е приел, че размерът на иска не се оспорва и не се нуждае от доказване, го е уважил, така както е заявена претенцията.

Въззивният съд, като прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира, че РС-Габрово правилно е установил фактите по делото, като те и не се оспорват от жалбоподателя, а именно:

Не е спорно, че жалбоподателят е страна по договор за потребителски кредит № FL608172 ОТ 29.09.2011 г. сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, който е цедиран от кредитора на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.

София, с договор за цесия от 18.01.2018 г. Цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за цесията и същият е извършил уведомяването прилагайки уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД към исковата си молба.

Цесионерът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 538 от 28.06.2021 г. по ч. гр. д. № 996/21 г. по описа на РС-Габрово за процесните суми: 1 086, 33 лв. главница – частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода 29.07.2016 г. до 29.01.2017 г. вкл.; 1 913, 06 лв. договорна лихва - частично претендирана за вноски с настъпил падеж за периода от 29.07.2020 г. до 29.04.2020 г. вкл.; 283, 33 лв. лихва за забава за претендираната главница за периода от 29.07.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Длъжникът е възразил срещу заповедта по реда на чл. 414 от ГПК и кредиторът- цесионер е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК, по който е постановено обжалваното решение. Към исковата молба е приложен, както договора за потребителски кредит, сключен между цедента и длъжника, от който черпи ищеца, в качеството си на цесионер, така и погасителен план с подробно посочени анюитетни вноски с падеж и начина им на формирана от съответна главница и договорна лихва.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че постановеното решение валидно и допустимо, а по същество е правилно и законосъобразно.

Наведените възражения във въззивната жалба касаят единствено установяване и доказване на иска по размер, като доводите са неоснователни и не следва да се разглеждат по същество от въззивния съд, тъй като жалбоподателят, чрез процесуалния си представител в първоинстанционното производство е заявил, въпреки направеното оспорване в отговора на исковата молба на размера на иска, че на практика не оспорва същия по размер, а само навежда правни доводи във връзка с настъпилата погасителна давност и несъобщаването на цесията. Поради това и първоинстанционният съд е приел, че размера на претенциите заявени от ищеца не са спорни по делото, в която връзка е отхвърли своевременно направеното доказателствено искане от ищеца за установяването му, видно от протокола от 11.01.2021 г., от проведеното съдебно заседание по гр. д. № 1566/ г. на РС- Гарово. С оглед изявленията на процесуалния представител на ответника в първото заседание по делото следва да се приеме, че в първоинстанционното производство не е имало надлежно въведено възражение по оспорване на размера на иска, поради което е недопустимо за първи път същото да се въвежда с въззивната жалба. Възраженията си ответника по делото следва да изчерпи, по общото правило на чл. 133 от ГПК, с подаването на отговор, на исковата молба и доколкото ответникът не е поддържал възражението си за оспорване на иска 3 по размер, то не може да се въвежда във въззивното производство, тъй като е ново възражение, което поради процесуалното поведение на ответника не е било предмет на доказване в първоинстанционното производство.

Първоинстанционният съд, видно от обжалваното решение, е изложил подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства по делото, по спорните за делото въпроси.

Предвид гореизложеното, постановеното решение не страда от твърдените пороци във връзка с уважаване на исковите претенции в заявените размери, поради което като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение.

При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 11.01.2022 г. постановено по гр. д.

№ 1566/21 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул.

„********“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 1310001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.

Малинова Долина, ул. „ Рачо Петков – Казанджията, № 4-6, разноски за въззивното производство в размер на 100 лв., на осн. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4