Определение № 4674 от 02.08.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4674 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120105288 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И. В.

В. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. М. А., БАК, със съдебен адрес гр. * против ** Н. Н. с рег. № * в Нотариалната камара на Република България, с р-н на действие Бургаски Районен съд, адрес на нотариалната кантора: **, с която ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати следните суми:

**, представляваща уговореното и неплатено допълнително възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за **., което възлиза на 12% от облагаемия доход на работодателя за **., въз основа на годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък, ведно със законната лихва за забава, в размер на ****, считано от *** /падежа на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за **./ до **2024г. /дата на подаване на исковата молба в съда/, ведно със законна лихва за забава върху сумата от ***, считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането.

2. *., представляваща уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз /по ***** месечно, 12 месеца /, за **., платими на две равни вноски годишно /на * и на ** за текущата година ведно със законната лихва, в размер на: **** лева за периода от *.**. до **2024г. и * лева за периода от *2022 г. до **2024г., ведно със законна лихва за забава върху сумата от **, считано от дата на подаване на исковата молба 1.

1 в съда до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, в това число и възнаграждение за един адвокат за оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 38 ЗА.

Представена е и молба за обезпечение на исковите претенции чрез налагане на обезпечителни мерки „запор“ и „възбрана“ върху длъжН.ото имущество.

В исковата молба са изложени обстоятелства за това, че ищцата била назначена по трудов договор от ** на длъжност „**“ в Нотариална кантора ** Н. Н., peг. № * в НК на РБ, като от ** г. до настоящия момент с допълнително споразумение към трудовия договор, именувано „договор за поръчка“, била назначена на длъжност „**“ в същата нотариална кантора.

Ищцата счита приложения граждански договор за трудов, тъй като възложената й работа е на „**“ при нотариус; задълженията й се изпълняват в „рамките на работното време, при условията на трудовия договор"; Трудовия договор е неразделна част от договора за поръчка; „Прекратяването на трудовия договор прекратява автоматично“ договор за поръчка, без предизвестие; Възнаграждението е определено като работна заплата плюс възнаграждение, обвързано с финансовите резултати на нотариуса. Сочи, че не й е изплатено дължимото възнаграждение, обвързано с Финансовите резултати на работодателя, за **., което възлизало на 12% от облагаемия доход на работодателя за **. въз основа на годишната му данъчна декларация след приспадане на платения годишен данък, т.е изчислява дължимото си възнаграждение на **

Към исковата молба е приложен Договор за поръчка от ** г., видно от съдържанието на който ответникът в качеството му на доверител и ищцата в качеството й на довереник се съгласяват да сключат договор за поръчка с предмет, посочен в чл. 1 – довереника да изпълнява правата и отговорностите на **, като се съобразява с действащите правни норми и правилата на добрия изпълнител. В чл. 2 е уговорено, че задълженията ще бъдат изпълнявани в рамките на работното време и при условията на трудовия договор на ищцата (без последния да е индивидуализиран по какъвто и да е начин с номер или поне дата на сключване), неразделна част от договора за поръчка, като прекратяването на ТД водело до автоматично прекратяване и на настоящия договор. Най-голям обем от договора е посветен на формирането на възнаграждението на ищцата – в зависимост от вида му чл. 3, б. а) 2 необвързано с финансовия резултат – ** месечно и надбавки за храна **. и за придобития ценз (без да става ясно за какъв ценз се отнася) – по ***** месечно; чл. 3, б. б) възнаграждение, обвързано с финансовия резултат – изчислено на база облагаемия доход на доверителя - годишната данъчна декларация, след приспадане на платения годишен данък с покачващ се годишно процент, започващ от 2% 2010 г. до 15% 2025 г. В чл. 4 в тежест на довереника – настоящ ищец е уговорено заплащането на данъци и осигуровки върху получените суми, като неговото неизпълнение не можело да се вмени във вина на доверителя и в чл. 5 е уговорено, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ЗЗД.

Основният въпрос е дали сключеният между страните договор за поръчка има характер на трудов договор или представлява граждански договор, т. е. дали ищцата е престирала работна сила по трудов договор или резултат вследствие на положен труд по граждански договор.

Трудовият договор представлява постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна – работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването й от другата страна – работодател като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателят се задължава да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са договорили извършване на определена работа и постигане на определен резултат срещу получаване от изпълнителя, съответно довереника на определено и предварително договорено възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка или услуга и други.

Съдържанието на трудовия договор обхваща две групи елементи, предвидени в разпоредбата на чл. 66 КТ: минимално необходимо договорно съдържание, определено в чл. 66, ал. 1 КТ; допълнително и факултативно договорно съдържание съгласно чл. 66, ал. 2 КТ. Минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор включва съгласно чл. 66, ал. 1 КТ следните елементи, които трябва да фигурират във всеки един сключен трудов договор: място на работа /т. 1/; наименование на длъжността и характера на 3 работата /т. 2/; дата на сключването на трудовия договор и начало на неговото изпълнение /т. 3/; времетраене /срок/ на трудовото правоотношение /т. 4/; размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски /т. 5/; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор /т. 6/; основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане /т. 7/; продължителност на работния ден или седмица /т. 8/.

Съдържанието на гражданския договор се подчинява на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор за услуга страните следва да уговорят предмета на услугата – с договора за изработка или услуга изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съответно да извърши определени услуги съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение /чл. 258 ЗЗД/; с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия /чл. 280 ЗЗД/.

Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на определен трудов резултат /овеществен труд/ - при договора за изработка или услуга не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат, изработване на готов продукт или произведение, извършване на определена услуга; при договора за поръчка също не се престира работна сила, а се дължи извършване на правни действия за сметка на доверителя.

Налице са разлики при определяне на трудовото възнаграждение и възнаграждението по гражданските договори. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер, изплащането му следва да е периодично, като тези елементи са част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ/, и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя минималната работна заплата е 4 гарантирана /чл. 245, ал. 1 КТ/. При гражданските договори начинът на определяне на възнаграждението зависи от предмета на договора – може да бъде определено в твърд размер, или като процент от реализирания оборот (какъвто е случая), или да е поставено в зависимост от изработеното, т. е. от постигнатия резултат и др.

Различни са и вътрешните отношения между страните по трудовия договор и гражданските договори. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е длъжен да спазва. При гражданския договор /договор за изработка, услуга или поръчка/ изпълнителят, респективно довереникът е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от нея.

Поръчващият и доверителят не се интересуват от организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и довереникът сами организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат.

Тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор за поръчка от ** г. не съдържа част от необходимите реквизити на трудовия договор. Предметът на договора е определен твърде общо – „да изпълнява правата и отговорностите на **“. Липсват посочени права и задължения на страните, наименовани довереник и доверител. Описано е действително, че договорът за поръчка е неразделна част от трудовия договор на ищцата, но това не окачествява автоматично последния като трудово правоотношение, независимо че е посочено че задълженията ще се изпълняват в работно време и прекратяването на ТРПО ще влече прекратяване и на гражданското, доколкото е контроверсна изобщо действителността на подобен ред да разваляне на двустранен договор. Самият трудов договор действащ между страните не само не е индивидуализиран, но и не е представен сред доказателствата по делото. При все че се твърди, че по основното си ТРПО ищцата била назначена на длъжност „**“, служебно изготвената справка за вписани трудови договори в регистрите на НОИ сочи, че последното допълнително споразумение на ***, като тя е назначена на длъжност „**“.

В договора за поръчка, като част от задължителното съдържание на ТД, 5 неспособно да бъде заместено от повелителни законови норми, НЕ е уговорено още – начало на изпълнение; времетраене; размер на основния, удължения и допълнителните годишни отпуски; срок за предизвестие при прекратяване и продължителност на работния ден или седмица.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за наличие на гражданско правоотношение е и уговореното задължение на ищцата да заплаща сама следващите й се данъци и осигуровки върху получените суми, следователно последната е следвало ежегодно да подава декларация по ЗДДФЛ с получените възнаграждения по договора за поръчка, докато по трудово правоотношение задължението за внасяне на здравни, осигурителни вноски и ДОД е в полза на работодателя за сметка на р./сл. Работодателят, в качеството си на осигурител според чл. 5 от КСО, има ангажимент да удържа и внася осигуровки за своите служители на месечна база, като в случая довереникътнастоящ ищец е участвал в правоотношението като самоосигуряващо се лице.