Определение № 1648 от 05.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 05.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина П.а Касационно търговско дело № 20268002901015 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Уникредит Булбанк“ АД срещу решение № 224 от 15.12.2025г. по в.гр.д.№ 381/2025г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 842/2020г. на ОС Пазарджик и е признато за установено на основание чл.

424,ал.1 ГПК, че ищцата Т. И. К., в качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит №67 от 26.05.2008г., не дължи на ответната банка сумите: 168 301,45 евро - главница, 5 111,55евро - договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 29.05.2018 г., 3 467,15евро - лихва върху просрочена главница от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г. и 5 259,43 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г., за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.08.2018 г. по ч.гр.д.

№1103/2018 г. на Районен съд Велинград и е образувано изпълнително дело № 20188870400683 по описа на ЧСИ рег. №887 на КЧСИ.

В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за 1 обезсилване на въззивното и потвърденото с него първоинстанионно решение, съответно отмяната му и отхвърляне на иска или връщането му за повторно разглеждане от апелативния съд. Твърдението за недопустимост е обосновано с виждането, че не са налице предвидените от процесуалния закон предпоставки за възникване и съществуване на правото на иск по чл.424,ал.1 ГПК за длъжника К. - а именно новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражение за недължимост на процесните суми в заповедното производство, или с които не е могъл да се снабди в същия срок. С довода, че определението на състава на І т.о. ВКС по ч.т.д.№ 1988/2023г., с което при допуснато частно касационно обжалване е отменено определението на апелативния съд, потвърждаващо първоинстанционния акт за прекратяване на производството по делото поради отсъствие на визираните в разпоредбата на чл.424,ал.1 ГПК предпоставки, е задължително на основание чл.278,ал.3 ГПК единствено за долустоящите съдилища, се иска да бъде осъществена от настоящия състав преценката дали посочените в исковата молба протоколи имат характер на новооткрити обстоятелства и дали искът по чл.424 ГПК е допустим. Възразява се че посочените от ищцата като новооткрити писмени доказателства протоколи № 38/14.10.2008 г., № 9/26.02.2009 г., № 14/01.04.2009 г. и № 25/05.06.2009 г. от заседания на Управителния съвет на ответника, на които са взети решения от значение за лихвообразуването по процесния договор за кредит, са съставени много преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист (от 21.08.2018г.), поради което не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК; че за извършената с тях промяна на методиката за изчисляване на лихвения процент чрез включване на компонента „премия“ и увеличаването му, кредитополучателят е знаел много преди изтичането на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като на 14.02.2012г. е подал изрично искане за преструктуриране на сключения договор за банков кредит, в резултат на което е сключен Анекс №001/24.02.2012г. и в него е посочен изрично размерът на усвоените суми и на погасените и непогасени суми по кредита за главница и лихви, а така също е постигнато съгласие за промяна на начина на изчисляване на годишния лихвен процент, т.е. подписвайки анекса и общите условия, ищцата е узнала факта на промяна на лихвените проценти и включването на 2 компонента „премия“ в годишния лихвен процент с решенията по протоколите, на които се позовава, и е дала съгласието си за тези промени.

Наведено е, че още с подписването на анекса от 24.02.2012 г. кредитополучателят се е съгласил с уговорения в него начин на формиране на възнаградителната лихва с премия, а в подписаните от него Общи условия, съставляващи неразделна част от същия анекс, изрично са посочени протоколите, включително и два от процесните, на които ищцата се позовава като нови писмени доказателства - протокол № 38 от 14.10.2008 г., в който е обективирано решението на УС за въвеждане на компонента „премия“ към лихвата, както и протокол №14 от 01.04.2009 г., с който е взето решение за повишаване на премията и замразяване нивата на индексите. Така още при подписването на анекса длъжникът е знаел за съществуването на двата протокола, фигуриращи в подписаните Общи условия, и при полагане на добра грижа е могъл да ги изиска от банката, за да се запознае с тяхното съдържание относно взетите от Управителния съвет решения за промяна на методиката за формиране и начисляване на лихвата и за замразяване нивата на индексите, неизгодните за нея икономически последици, които биха били очевидни поради обременяването на задълженията й с ново перо към лихвата. Възразява се, че и в раздел III, т.9.2 от подписаните от кредитополучателя Общи условия изрично е предвидено, че базовият лихвен процент по кредитите се формира и от премия.

С довода, че обстоятелствата относно едностранните промени на условията по кредита, на които се позовава ищцата, не съставляват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.424 ГПК, се иска обезсилване на постановените по спора решения. По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за новоузнато обстоятелство, че кредитополучателят не е уведомен за обвяваната предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са изложени съображенията, че още с получаване на заповедта за изпълнение на 18.10.2018г., е могъл да се запознае с материалите по изпълнителното дело и по заповедното производство и да узнае да извършеното връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост чрез лице със задължение да го предаде и да проведе защитата си по реда на чл.414 ГПК и в евентуално производство по чл.422 ГПК.

Изложени са и съображения за неправилност на основанията по чл.281, 3 т.3 ГПК. Материалната незаконосъобразност е обоснована с нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и почива на становището, че съдържанието на подписания на 24.02.2012г. Анекс към договора включва ясни уговорки относно начина на формиране на възнаградителната лихва с премия, а подписаните от ищцата ОУ, неразделна част от анекса, изрично съдържат протоколите на УС за тяхното изменение, включително и два от процесиите, на които ищцата се позовава като нови писмени доказателства - протокол № 38 от14.10.2008 г., в който е обективирано решението на УС на ответната банка за въвеждане на компонента „премия“ към лихвата, както и протокол №14 от 01.04.2009 г. от заседание на УС на банката, на което е взето решение за повишаване на премията и замразяване нивата на индексите. Посочва се, че при подписване на анекса кредитополучателят е могла да положи дължимата грижа и да изиска от банката тези протоколи. Отново се позовава на раздел III, т.9.2 от подписаните от кредитополучателя Общи условия.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при предпоставката на чл.280,ал.2, предл. второ ГПК, както и по процесуалноправния въпрос: „При постановено от ВКС определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което преграждащото по-нататъшното развитие на делото определение на въззивен съд е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с дадени указания по приложение на процесуалния закон, свързани със задължението на съда да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възражения на страните относно предпоставките за допустимост на иска, до каква степен при повторното разглеждане въззивният съд е обвързан от дадените от ВКС указания по прилагане на процесуалния закон относно предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и по-конкретно, в случай на разкрити при повторното разглеждане на делото нови релевантни обстоятелства и/или събрани нови доказателства относно наличието на тези предпоставки, длъжен ли е въззивният съд да ги обсъди и да извърши нова, цялостна и самостоятелна преценка за допустимостта на иска и да формира и изложи самостоятелни мотиви в тази насока или е напълно обвързан от изводите на ВКС, че искът е допустим и длъжен да се съобрази със задължителните за по-долу стоящите съдилища указания да разгледат същия иск по същество?“ при въведена допълнителна 4 предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК. Иска се допускане на касационното обжалване и по въпроса относно критериите за приложение на чл.20 ЗЗД в същата хипотеза на допълнителна предпоставка.

В писмен отговор ищцата оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

В писмен отговор встъпилото като помагач на ищцата трето лице „Булгарцвет Велинград“ ЕООД - солидарен длъжник по кредита заема аналогично становище, основано на самостоятелни съображения.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е установила, че ищцата е основала иска си с правно основание чл.424,ал.1 ГПК на твърдения за новооткрити обстоятелства, за които узнала на 28.10.2020г., когато по образуваното изпълнително дело присъединен взискател представил решенията на УС на ответната банка (№ 38/14.10.2008 г., № 9/26.02.2009г., № 14/01.04.2009г. и № 25/05.06.2009г.), въз основа на които е извършена едностранна промяна на методиката за олихвяване на отпуснатия кредит, довели до увеличаване на лихвата чрез прибавяне на компонент „премия“ при нейното формиране, водещо до нарастване на дълга, респективо до основание за предсрочна изискуемост на кредита, каквато твърди, че не е настъпила, защото промените в договора са извършени без основание и в нарушение на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, каквото качество на потребител тя има. Възразила е, че при обявяване на предсрочната изискуемост, вземанията на банката са били в много по-нисък размер и не е налице забава на потребителя в изпълнение на уговорените в договора задължения за заплащане на лихви и връщане на главницата на части чрез погасителни вноски; че ако банката е олихвявала кредита, така както е уговорено при отпускането му, без незаконосъобразно включване на компонента „премия“, при отчитане замразяването на едномесечния Юрибор и съобразяване на спада му, месечните вноски биха били значително по-ниски, така че не само не би имало забава, но биха се оказали надплатени от нея суми. Позовала се е и на довод за невръчено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, на която банката се е основала в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

5

По делото няма спор относно хронологично настъпилите факти:

- Отпуснат по силата на договор за банков кредит в размер на 200 000 евро за текущи нужди на кредитополучателя, обезпечен с договорна ипотека и със застраховка на недвижим имот от 26 май 2008г. за срок от 25 години при възнаградителна лихва: базисен лихвен процент едномесечен Юрибор и надбавка от 3.211 пункта, или към датата на подписване на договора за кредит ГЛП е 7.60%, а БЛП е бил 4.398%;

- Сключен на 24.02.2012г. Анекс, преуреждащ отношенията им и ОУ към него, в който е уговорено кредитът да се олихвява за първата година с 3.10%, а от 25.02.2013г. с 8.873%, формиран като БЛП като сбор от тримесечен Софибор (като вещото лице установява, че е прилаган индексът Юрибор, приложим към кредитите в евро) и премия, определена в съответствие с т.9.2 от раздел 3 от ОУ.

-Издаване на заповед за незабавно изпълнение от 21.08.2018г. при обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита за сумите, предмет на настоящия спор. Анексът е представен с отговора на исковата молба на банката и същият не е част от документите, послужили като основание на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Връчване на ищцата чрез трето лице със задължение да предаде заповедта за изпълнение и влизането й в сила на 01.11.2018г. при неподадено от нея възражение по образуваното изпълнително дело.