Решение № 1750 от 20.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1750 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330205060 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 001828 от 17.07.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД, ЕИК: 205250248 със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, р-н Централен, ул. „Петьофи“ № 21, представлявано от управителя:

Е.В.П., ЕГН: ********** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 214, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/, на основание чл.214, ал.1 от ЗТ и адиминистративно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 221, ал. 1 от ЗТ, на основание чл.221, ал.1 от ЗТ.

Дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. С. иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че проверяваният обект е имал издадено Удостоверение за категоризация, но поради обективни причини същото не било представено към момента на проверката. Излага аргументи за приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендира 1 разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. П. намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Излага съображения, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършена рутинна проверка от служители при КЗП-Пловдив на 22.11.2022 г., в обект - хотел, находящ се в гр. Х. ул. ****, било установено, че хотелът е бил в работен режим и имал настанени туристи.

На видно място на стена на рецепцията било налично Удостоверение за категоризация на проверявания туристически обект № РК-19-11657 за утвърдена категория „четири звезди", издадено от Министерство на туризма на 02.11.2017 г. с валидност 02.11.2022 г., като същото било с изтекла валидност. От изискания дневен касов отчет проверяващите установили, че лицето осъществяващо дейност в туристическия обект било търговецът „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД. В тази връзка при проверката било изискано, но не било представено валидно удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект. Със съставения при проверката Констативен протокол № К2695536/22.11.2022 г. било дадено нареждане на търговеца посочените документи, да бъдат представени до 11:00 часа на 15.12.2022 г. в офиса на КЗП. Въпреки дадените указания, на посочената дата изисканите документи не били представени, като те не били представени и до съставянето на самия акт. След проверката било направено запитване до Министерство на туризма, въз основа на което контролните органи установили, че за проверения хотел имало издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране № РК-18-12191 от Министерство на туризма от дата:

18.11.2022 г. с валидност до 18.03.2023 г., което обаче не било поставено на видно място в туристическия обект и не било предоставено при поискване, нито в момента на проверката, нито до момента на съставяне на АУАН.

2

Въз основа на горните констатации свидетелят Й. И. Ц. – **** в РД „КЗП“ - Пловдив изпратил покана до представляващият дружеството да се яви в КЗП – Пловдив за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 001828 от 10.02.2023г. Така изпратената покана била връчена лично на управителя на дружеството на 08.02.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, но той не се явил в седалището на КЗП на посочената дата и час. Поради тази причина актът бил съставен в отсъствие на нарушителя за две нарушения по чл.214, ал.1 ЗТ и чл.221, ал.1 ЗТ, а въз основа него било издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Й. И. Ц., който потвърждава отразеното от него в АУАН, като допълва, че по време на проверката от дружеството са били представени документи, че е била осъществена процедура по категоризация на обекта, което впоследствие свидетелят проверил в регистъра към Министерството на туризма, че действително било така, но удостоверението за категоризация липсвало в самия обект и не било поставено на видно място. Било указано на жалбоподателя да представи документите за придобитото временно удостворение в срок до 15.12.2022г., но това нареждане не било изпълнено от търговеца и до съставянето на процесния акт.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран доказателствен материал - АУАН и Констативен протокол К2695536/22.11.2022г., дневен отчет, Удостоверение за категоризация № РК19-11657, заявление-декларация вх.№т-81-00299/26.10.22г., покана, известие за доставяне, заповеди.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че описаното нарушение в пункт 1 от НП правилно е квалифицирано по чл. 214, ал. 1 от Закона за туризма, която норма предвижда, че на лице което не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 на видно място във, съответно на територията на обекта, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Посочената разпоредба въпреки, че е санкционна съдържа в себе си и хипотеза, диспозиция и санкция, като 3 самостоятелно очертава състава на административното нарушение. Същото е формално на просто извършване и съставът му е реализиран с посоченото в нормата бездействие - непоставянето на видно място в, или на територията на обекта на временно удостоверение за открита процедура по категоризация.

Без значение за реализацията на състава на нарушението е, че такова временно удостоверение е било издадено от надлежния орган – Министерство на туризма и същото е съществувало като документ към момента на проверката. Определящото в случая е, че същото не е било поставено в туристическия обект съобразно с изискването на чл. 214 от ЗТ. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД е реализирал състава на горното административно нарушение. Нарушението е несъмнено установено при извършената проверка на място и по документи и се доказва от разпита на актосъставителят Ц., като последното не се оспорва и от самия жалбоподател.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е посочил горната разпоредба и като правно основание за налагане на административното наказание. При определяне размера на наказанието, наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и правилно е преценил вида и тежестта на нарушението. Правилно е отчетено и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че дружеството не е наказвано друг път за нарушения по ЗТ. Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция в минимума предвиден от закона за горното нарушение.

Що се касае до нарушението на чл. 221 ЗТ, съдът намира, че и то се явява доказано. Съгласно визираната разпоредба /също съдържаща в себе си както правилото за поведение, така и санкцията за неспазването му/ при недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредставяне на контролните органи на изискани документи или информация на съответното лице, извършващо дейност в обекта, се налага глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. По делото се установи, че в хода на извършената проверка от страна на проверяващите е било изискано предоставянето на документ временно Удостоверение за открита процедура по категоризиране № РК-1812191, издадено от Министерство на туризма на 18.11.2022. Установи се също 4 така от показанията на свид. Ц., а и не се оспорва и от жалбоподателя, че такъв документ не е бил представен на КЗП нито в деня на проверката, нито на посочената дата, за която е била предоставена възможност да се представи, нито до издаване на АУАН. Без значение е обстоятелството, че дружеството е разполагало с такъв, защото в противен случай, същото би извършило друго, по-тежко нарушение. Обстоятелството дали изискаването му е обосновано или е израз на една излишна бюрократичност е ирелевантно. Фактът, че законодателят е предоставил в компетенцията на съотвените органи да изискват предоставянето на едни или други документи недвусмислено сочи на волята му – те са тези, които преценяват дали са необходими или не, а когато са преценили, че са необходими в хода на извършената проверка – проверяваните лица са длъжни да ги предоставят, защото противното би поставило проверяващите органи в сериозно затруднение. В своя разпит свид.

Ц. е посочил причината, поради която изискват копия на Удостоверения за категоризация – с оглед извършване на съпоставка с отчетния лист. Очевидно е, че с непредставянето му, ефективността на извършената от него проверка, е била затруднена. Констативният протокол е бил изготвен в присъствието на представител на дружеството, а именно В.К. на длъжност „****“ в „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД, като чрез нея още в този момент юридическото лице е било запознато със съдържанието му и с това какви документи са били изискани от него да представи пред КЗП. Доказа се обаче, че жалбоподателят не е изпълнил нареждането да представи временно Удостоверение за открита процедура по категоризиране, а непредставянето на изискания документ представлява административно нарушение на нормата на чл. 221 ЗТ, която вменява в задължение на проверяваните лица именно предоставянето на контролните органи на изискани документи. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че и това нарушение се явява доказано.

И тук съдът не намери основания за ревизиране на обжалваното НП в частта, касаеща размера на наложената санкция, която е в минималния предвиден в закона размер, поради което същият не подлежи на редукция.

Съдът счита, че определените спрямо жалбоподателя наказания в НП са в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговарят на целите по чл.

12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 следва да се съобразят 5 същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП са наложени административни наказания „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължения към държавата, регламентирани в ЗТ.

Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са в сравнително висок размер, без за налагането им да се изисква настъпването на определен съставомерен резултат. Затова и липсата на такъв при формалния характер на състава на отговорността по чл. 214 и чл.221 от ЗТ няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.