Решение № 160 от 04.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Перник, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20261700100001 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 5/05.01.2026 г., подадена от Д. Г.

В. с ЕГН:********** и адрес: ***, М. Г. В. с ЕГН:********** и адрес: *** и Г. С. В. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат Е. Б. – САК срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ с ЕИК:200299615 и адрес: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1.

В исковата молба се твърди, че на 25.02.2023 г. на път I-6, км 31+600, поради нарушение на правилата за движение водачът Ф.К.А., управлявайки лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал насрещно движещия се лек автомобил „***“ с рег. № *** и причинил смъртта на пътувалата с правилно поставен обезопасителен колан на предна дясна седалка в последния С.Н.В.., която починала на *** г. в болницата в ***.

По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие било образувано ДП № 155/2023г. по описа на РУП-Кюстендил, като към настоящия момент наказателното производство по н.о.х. дело № 437/2024 г. по описа на ОС-Кюстендил, приключило с влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 ГПК била задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

В резултат на пътнотранспортното произшествие на близките на С.Н.В.. – ищците Д. Г.

В. (дъщеря), М. Г. В. (син) и Г. С. В. (съпруг) били нанесени непоправими неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от възникването на същото и се изразявали в моралните болки и страдания, които те претърпели вследствие на внезапната й 1 и нелепа смърт.

Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за процесното МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество.

С молба с вх. № 2201/03.05.2023 г. до ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ ищците поискали да бъде определено и съответно изплатено справедливо обезщетение за претърпените от тях психически болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка и съпруга. По повод на цитираната молба били образувани щети, по които ответникът отказал да изплати застрахователни обезщетения.

Ищците поддържат, че били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя като се позовават на националното законодателство, съдебната практика и Директива 2009/103/ЕО, излагайки аргументи за необходимостта обезщетението да съответства на съвременните икономически условия, инфлацията и високите лимити на застрахователно покритие.

Въз основа на твърденията си по исковата молба, ищците претендират ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да им заплати на конкретно посочени банкови сметки, както следва:

1) На Д. Г. В.: - сумата от 92 032.54 евро (180 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психологически болки и страдания, претърпени в резултат на смъртта на нейната майка С.Н.В.. с ЕГН:**********; - законната лихва върху сумата от датата на увреждането - *** г., до окончателното издължаване; - сумата от 920.33 евро (1 800 лв.), представляваща разходи за погребение, ведно със законната лихва от датата на плащане - 20.04.2023 г., до окончателното издължаване;

2) На М. Г. В.: - сумата от 92 032.54 евро (180 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психологически болки и страдания, претърпени в резултат на смъртта на неговата майка С.Н.В.. с ЕГН:**********; - законната лихва върху сумата от датата на увреждането - *** г., до окончателното издължаване; - сумата от 71.58 евро (140 лв.), представляваща разходи за погребение, ведно със законната лихва от датата на плащане - 21.04.2023 г., до окончателното издължаване;

3) На Г. С. В.: - сумата от 92 032.54 евро (180 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психологически болки и страдания, претърпени в резултат на смъртта на неговата съпруга С.Н.В.. с ЕГН:**********; - законната лихва върху сумата от датата на увреждането - *** г., до окончателното издължаване.

Претендират и присъждане на разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:

2

Живот и Здраве“ е подало отговор с вх. № 478/22.01.2026 г., с който счита предявените искове за процесуално допустими, но ги оспорва изцяло като неоснователни и недоказани по основание и размер.

Моли съда да приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие между ответника и собственика на застрахованото МПС.

Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като несъразмерен на действително претърпените болки и страдания и несъобразен със съпричиняването от страна на пострадалата; твърди, че липсвала пряка причинно-следствена връзка между травмите от ПТП и настъпилата смърт, тъй като тя настъпила близо два месеца по-късно, без категорично медицинско доказателство, че травмите са решаващата причина; поддържа, че пострадалата допринесла за уврежданията и фаталния изход, тъй като пътувала без поставен предпазен колан, в нарушение на ЗДвП; оспорва твърденията за изключително близки отношения между ищците и починалата, както и за тежки и непреодолими психични последици; оспорва претенциите за погребални разходи като недължими, тъй като били резултат от морален дълг, а не от законово задължение на застрахователя; оспорва и исковете за лихви като акцесорни на неоснователни главни искове.

В хода на устните състезания ищците поддържат исковете си като доказани по безспорен начин и молят съда договор аги уважи, а същевременно поддържат, че ответното застрахователно дружество не доказва твърденията си за съпричиняване. Претендират присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Правят възражение за прекомерност на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Впоследствие представят писмена защита.

От своя стана, ответното застрахователно дружество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, моли съда, обявявайки исковете за основателни, при присъждане на разноските да съобрази трайната съдебна практика и действително доказаните вреди по отношение на ищците. Претендира присъждане на разноски в размер на сторените такива за експертизи, свидетели и юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Така предявените обективно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 КЗ и се явяват процесуално допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

В тази връзка следва да се отбележи, че от приложената по делото справка на Гаранционен фонд и при проверка на интернет страницата на фонда: www.guaranteefund.bg се установява, че по отношение на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** е 3 налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ със срок на действие от 23.09.2022 г. до 23.09.2023 г. Съобразно чл. 380 КЗ ищците са предявили до ответника-застраховател писмена претенция с вх. № 2201/03.05.2023 за получаване на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие загубата на тяхната близка С.Н.В.., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.02.2023 г. с участието на автомобила, предмет на така сключената застраховка „Гражданска отговорност“. С уведомление до ищците с изх. № 3949 от 03.08.2023 г. застрахователят ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е отказал плащане. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице.

По основателността на исковите претенции:

Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по приложените н. о. х. дело № 437/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, ведно с наказателно дело № 897/2025 г. по описа на САС, наказателно дело № 1432/2024 г. по описа на САС и ДП 155/2023 г. по описа на РУ МВР – Кюстендил, се установява, че е постановена влязла в сила присъда № 5/19.02.2025 г. по н. о. х. дело № 437/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, потвърдена с решение № 383/18.11.2025 г. по в. н. о. х. дело № 897/2025 г. по описа на САС, с която присъда подсъдимият Ф.К.А. е признат за виновен в това, че на 25.02.2023 г., в района на Община Кюстендил, на първокласен път I - 6 / км 31+600/, при управление на МПС собствен лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение: по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и телесни повреди на две лица: смърт на С.Н.В.. и средни телесни повреди на Д.Н.И. и на П.Д.К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3 б. "б", изр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 36, чл. 37 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, което намалил с 1/3 и го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 5 години. С присъдата подсъдимият Ф.К.А. е оправдан по обвинението, че е нарушил и правилата за движение по чл. 8, ал. 1 от ЗДвП; по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б" изр. 1, вр. ал. 1 НК подсъдимият Ф.К.А. е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 три години. С присъдата на подсъдимия са възложени направените по делото в досъдебното производство разноски, както и разноските, направени по делото от частните обвинители Д.Н.И. и на П.Д.К..

Също не е спорно, а и видно от приложените препис-извлечение от акт за смърт № *** г., издадена от Община Кюстендил и удостоверение за наследници от 24.04.2023 г., издадено от Община Перник, С.Н.В.. с ЕГН:********** е починала на *** г. и е оставила за свои законни наследници ищците Г. С. В. (съпруг), Д. Г. В. (дъщеря) и М. Г. В. (син).

По делото са събрани и гласни доказателства – като свидетели са разпитани В.С.Б. и 4

С.В.П.

Свидетелят В.С.Б. (*** г., в съпружеско съжителство с ищцата Д. В.) твърди, че познава членовете на семейството повече от 20 години. Посочва, че семейството е било сплотено, с изключително близки и хармонични отношения. Покойната С. е заемала централна роля в семейството като морална и емоционална опора и лице, към което всички са се обръщали за съвет и подкрепа, а и активен участник в ежедневието и семейните взаимоотношения. Контактите между членовете на семейството са били ежедневни, като са се чували и виждали редовно и са поддържали интензивна емоционална връзка. Свидетелят сочи, че загубата на С. е приета изключително тежко от всички членове на семейството. Д. развила безсъние, приемала успокоителни, често плачела и не е преодоляла загубата. М., най-силно засегнат, станал затворен, некомуникативен, значително отслабнал, в състояние на трайна емоционална нестабилност. Г. влошил здравословното си състояние – високо кръвно налягане и диабет, свързвани от свидетеля със стреса, както загуба на жизнен тонус и мотивация. Свидетелят подчертава, че семейството не е преодоляло загубата, а само се опитва да се адаптира към нея. Описва периода на лечение на С. преди смъртта и като изключително тежък и стресов, съпроводен с несигурност относно състоянието на пострадалата; чести пътувания до лечебното заведение; необходимост от постоянна подкрепа и съдействие; състояние на шок у близките, които трудно възприемали информацията от лекарите. Свидетелят сочи, че е оказвал съдействие именно поради невъзможността на близките да възприемат адекватно ситуацията.