Решение № 145 от 28.06.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Тетевен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100201 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул.

„Д. Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от управителя Здравко Стаменов Райчев.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на клауза, предвиждаща такса бързо разглеждане на Договор за потребителски кредит № от 03.10.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предходна фирма: „4 финанс“ ЕООД), ЕИК 202393458, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на 03.10.2022 г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № с „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишна фирма 4финанс/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 200 лева, при погасяване в срок до 02.11.2022 г.

В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49,60 %, лихвен процент за креди та в размер на 40,94 %, сума на лихвата за срока на договора - 6,73 лв. В договора било записано, че кредитонолучателят дължи сума в размер на 51,26 лв. такса за бързо разглеждане.

М. Г. е погасила сумата по договора, като за срока на договора е заплатила по сметка па дружеството изцяло сумата но договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно: 257,99 лева

Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ но кредита, тъй като в договора за потребителски креди те налице грешно посочен размер на ГПP, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от 3ПК. Заявява, че още със сключване на договора било 1 посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Следователно се касае за уговорки но сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит но смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, счита, че невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата па чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събиране то на възнаграждения но пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се сина до надхвърляно ограниченията на закопа за максимален размер на ГПР. С тези действия „ВИВУС.БГ“ ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа па присъединяването към Европейския съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране па българското законодателство с европейското.

Сочи се в исковата молба, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна услуга но смисъла па чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита.

Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.

Сочи, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане.

Съгласно ЗПК, тъй като кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва. Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Моли съда да прогласи Нищожност на клауза, предвиждаща такса бързо разглеждане на Договор за потребителски кредит № от 03.10.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предходна фирма: „4 финанс“ ЕООД), ЕИК 202393458, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

Позовава се на писмени доказателства, приложени към исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата 03.10.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че 2 целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона, респективно на отделни негови клаузои по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски. Прави възражение за размера на претендираните от процесуалния представител на ищеца разноски.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща такса за бързо разглеждане по Договор за потребителски кредит № от 03.10.2022 г. сключен от М.

Х. Г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предходна фирма: „4 финанс“ ЕООД), ЕИК 202393458 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 51.26 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - противоречие с добрите нрави.

Ответникът „ВИВУС.БГ“ ЕООД град София е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за потребителски кредит № от 03.10.2022 г. сключен от М. Х. Г. с „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458.

3

Видно от съдържанието на Договор за кредит № от 03.10.2022 г. в него в табличен вид е посочена сумата от 51.26 лева под формата на посочената допълнителна такса, при сума на кредита от 200 лева и ГПР 49.60 %.

С клаузата на чл. 4.2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.

С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.