Решение № 5479 от 19.06.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 951/2026
- Вид
- Решение № 5479
- Подписан
- 19.06.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Йовка Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.163, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б."з" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5479
Бургас, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXIII-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА административно дело № 20267040700951 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДП. Образувано е по жалба на Н. А. Т. с постоянен адрес в [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0769-000202/14.04.2026г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че на 13.04.2026г. около 11:15ч. по второкласен път ІІ-79 в община Бургас управлявал лек автомобил Мерцедес рег. № [рег. номер], като след справка с РСОД и дежурен при ОД на МВР Бургас се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 13.03.2026г., което е административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП.
В жалбата се твърдят нарушения за изискванията за форма, поради неизлагане на достатъчно фактически основания, поради които е прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.140 от ЗДП. ЗППАМ била постановена в противоречие с материалния закон, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС. Твърдят се и допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, както и несъобразяване с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспорената ЗППАМ.
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М. С. от АК Бургас, който поддържа жалбата и заявява претенция за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното:
На 09.01.2026г. жалбоподателят Т. сключил с Н. Ц. договор за покупко – продажба, по силата на който придобил собствеността върху лек автомобил Мерцедес Е230 с рег. № [рег. номер]. Нотариус с рег. № 396, който заверил подписите на договарящите, подал по реда на чл.16, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.) информация за сделката към информационната система на МВР.
От справката от КАТ видно, че след като автомобилът не е регистриран от новия собственик, на 13.03.2026г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията.
На 13.04.2026г. жалбоподателят управлявал описания автомобил по път ІІ-79 между [населено място] и [населено място] и бил спрян за проверка от органите на МВР, които установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. По време на проверката срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4811871 за извършено по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДП административно нарушение. Свидетелството за регистрация на МПС и двете регистрационни табели на автомобила, както и СУМПС на жалбоподателя фактически са отнети при съставяне на АУАН.
Процесната ЗППАМ № 26-0769-000202 е издадена на 14.04.2026г. от В. С. – Полицейски инспектор при сектор „Пътна полицция“ на ОД на МВР Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, в която са преповторени фактите, описани в АУАН. Прието е, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДП и затова и на основание чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Посочено е, че свидетелството за управление на МПС е фактически отнето.
ЗППАМ съдържа изрично указание, че може да бъде обжалвана в 14-дневен срок по административен ред пред непосредствено по – горестоящия административен орган, както и по съдебен ред пред Административен съд Бургас. Разяснено е, че жалбата не спира изпълнението.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 15.04.2026г. Жалбата срещу нея е подадена на 24.04.2026г., при спазване на 14-дневния срок за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът установи, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган.
ЗППАМ е издадена от оправомощено за това лице. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени структурите от МВР, които да осъществяват контрол по ЗДП. В т.1.3 са посочени областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия. С издадена въз основа на нея Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. Директорът на ОД на МВР Бургас оправомощил да издават ЗППАМ полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ – т.1.8.
Според чл.172, ал.1 от ЗДП, ПАМ по чл.172, т.1 от ЗДП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповедта от 01.12.2021г. Министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия, за служби по контрол по смисъла на чл.165 от ЗДП, а Директорът на ОД на МВР Бургас е оправомощил полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ да издават ЗППАМ.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й, с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДП. В ЗППАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти – посочено е за какво точно нарушение е наложена ПАМ, а именно затова че жалбоподателят управлявал лек автомобил с прекратена регистрация.
Посочено е и правното основание за налагането на марката – чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП. Макар и лаконично, са изложени фактическите обстоятелства, квалифицирани като нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената. В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който, според ответника, се вписва в хипотезата на нормата на чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП, като това изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния акт. Затова са несподелими доводите в жалбата, че ЗППАМ не съдържала правни и фактически основания, което затруднявало правото на защита на адресата.
Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на ЗППАМ с материалния закон :
Според чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни ПАМ, между които и отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца – за извършени няколко административни нарушения, вкл. и по чл.175, ал.3 от ЗДП, предвиждащ наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба 500 лева за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Посочените в буква „з“ ПАМ се налагат извън случаите на букви „а“-„ж“. Фактологията по делото не индицира на приложимост на посочените разпоредби в букви „а“-„ж“. Очертаните в ЗППАМ обективни и субективни признаци са тези на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, на което съответства разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДП, установяваща санкция на посоченото неправомерно поведение.
При проверката на ЗППАМ за съответствието му с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДП, т.е. дали на посочените време и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС, собствеността на което той придобил с договор от 09.01.2026г., е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДП, поради неспазване на едномесечния срок по чл.3, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Това е така, защото без доказано административно нарушение, ПАМ не би имала своето законово основание. Законодателят не е обвързал издаването на ЗППАМ със съставяне на АУАН, за разлика от издаването на наказателно постановление, но с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП презумпция е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението, тъй като размества тежестта на доказване – не органът доказва нарушението, а адресатът на акта доказва неосъществяването му. Съставянето на АУАН, за да се гарантира констативната му функция, става при спазване на едно административно производство, при което предвиден в закон административен орган има компетентността да удостовери по официален начин осъществяването на даден факт или деяние – така Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г., VII о., докладчик председателят С. Я..
Материалната доказателствена сила на АУАН обаче не се разпростира досежно това дали процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС е предприета и приключена законосъобразно, както и дали водачът на МПС, който е собственик на управляваното МПС, е действал умишлено.
Според чл.143, ал.15 от ЗДП, служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.
Следователно, субект на нарушението по чл.143, ал.15 от ЗДП е само собственикът на автомобила, който е придобил лекия автомобил и който е наясно както със задължението си да регистрира в едномесечен срок автомобила, така и с последиците от неизпълнение на това задължение. Основният довод в жалбата е, че жалбоподателят, като приобретател, не бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила, което ставало с издаване на индивидуален административен акт, какъвто не бил връчван на жалбоподателя.
Доводът е неоснователен. Разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.10 вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45/24.03.2000г. предвижда служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, когато приобретателят не неизпълни задължението си да регистрира автомобила. Регистрацията на МПС се прекратява автоматично по силата на закона след изтичане на двумесечния срок за регистрация. В чл. 143, ал. 15 от ЗДП са приравнени като правни последици служебното прекратяване на регистрацията на автомобил и липсата на регистрация на същия, като не е предвидено изрично уведомяване на собственика на МПС за прекратената регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика на превозното средство не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията. Законът изхожда от разбирането, че не е необходимо издаване нито на нарочен индивидуален административен акт, нито изпращане на специално уведомяване, щом задължението за регистрация е обвързано с конкретен срок, което задължение за регистрация произтича от закона и действа презумпцията за знание на закона. При придобиване на собствеността на автомобила жалбоподателят е наясно както със задължението си да регистрира автомобила, така и с последицата, предвидена в закона, произтичаща от липса на регистрация в срок. Изпълнението на задължението за регистрация зависи единствено и само от активното поведение на приобретателя и не се изисква издаване на някакви други актове и пр. С изтичането на срока, в който не е регистриран автомобилът, ще настъпи бъдещото и сигурно събитие, което законът свърза с изтичане на срока, а именно автоматичното прекратяване на регистрацията. Очакването на жалбоподателя да бъде издаден и да му бъде връчен нарочен административен акт за прекратяване на регистрацията на автомобила означава да черпи благоприятни правни последици от собственото си неправомерно поведение. Именно и затова съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, действайки виновно под форма на непредпазливост.
Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b2f336c-637b-4b9a-bf27-5409bc2692d3