Определение № 1488 от 05.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1488 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500253 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ю. И. А., в качеството му на ищец по гр. д. № 458/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, против постановеното по делото определение № 15371 от 28.11.2025 г., с което е отменено на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от 29.05.2025 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото, върната е исковата молба (обективирана в отговор вх. № 49254/10.08.2018 г. по гр. д. № 8124/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), подадена от Ю.

И. А., ЕГН: **********, против А. Н. Д., ЕГН: **********, Х. Н. К., ЕГН:

**********, и Е. М. К., ЕГН: **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по допустимостта на иска преди да обсъди и анализира доказателствата по делото и по-конкретно приетият без оспорване в открито съдебно заседание на 29.05.2025 г. нотариален акт за дарение № 36, том 39, рег. № 8534/2025 г. на службата по вписвания – Пловдив, с който ищецът Ю. А. е придобил 1/12 идеална част от процесния имот чрез дарение от своя син И. Ю. А... Изразява се несъгласие с приетото от съда, че потестативното право на изкупуване на ищеца е погасено поради разпореждане с притежаваната от него идеална част от процесния имот преди предявяване на иска, като се сочи, че съдът не е съобразил фактите, настъпили след предявяване на иска, които пораждат спорното право, а именно че в хода на висящия процес ищецът Ю. А. е придобил право на собственост върху имота, поради което към момента на приключване на устните състезания по делото същият се легитимира като съсобственик на процесния имот и следователно правото на изкупуване му принадлежи.

1

Твърди се, че последващото придобиване на собствеността обосновава правния интерес на ищеца да иска прогласяване нищожността на извършената от ответниците сделка. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемия А. Н. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована. По съображения в подкрепа на атакуваното определение се иска същото да бъде потвърдено.

Отговор на частната жалба е подаден и от въззиваемите Е. М. К. и Х. Н.

К., с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че към датата на исковата молба по чл. 33 ЗС, а именно 10.08.2018 г., Ю. А. е загубил качеството си на съсобственик, следователно и правото на иск за изкупуване на имота, тъй като на 01.08.2018 г., малко преди подаване на иска за изкупуване на идеалните части, с нотариален акт за дарение № 143, том II, рег.

№ 2887, дело 327 на нотариус Р. Т. ищецът Ю. А. е прехвърлил на сина си И.

Ю. А.. всички притежавани от него идеални части от поземления имот и сградите. Сочи се, че към момента на предявяване на иска в патримониума на ищеца не е съществувало потестативното право на иск, като се счита, че връщането на собствеността към 2025 г. е ирелевантно за вече образувания недопустим процес. Искането е за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 458/2023 г. на Районен съд - Пловдив е образувано по искова молба (обективирана в отговор вх. № 49254/10.08.2018 г. по гр. д. № 8124/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), подадена от Ю.

И. А., с която се иска прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД на договор за замяна на следния недвижим имот: две стаи от 1 /първи/ етаж на жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 90 кв. м., ведно със ситуираното под източната стая на жилището помещение, ведно с избеното помещение под югозападната стая на жилището, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и ведно с 1/3 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата, ведно с източната половина от стопанската постройка, построена в южната част на двора и съставляваща едноетажна селскостопанска постройка с идентификатор ***, със застроена площ от 23 кв. м, ведно с 1/3 ид. част от двете клозетни клетки в южната страна на двора, както и с 1/3 ид. част от всички подобрения и приращения в поземления имот с идентификатор *** с площ от 216 кв. м., с административен адрес: ***, сключен между А. Н. Д., Х. Н. К. и Е. М. К., оформен в Нотариален акт № 74, том VI, рег. № 4068, дело № 1031/10.06.2016 г. на Нотариус С. З. с рег. № *** от НК и район на действие – Районен съд 2

Пловдив, като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, като на основание чл. 33, ал. 2 ЗС се допусне изкупуването на продадените от А. Н. Д. на Х. Н. К. и Е. М. К. идеални части от гореописания имот по действително уговорените между ответниците условия.

В исковата молба и уточнителните молби ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том 1, вх. № 214/09.01.2012 г. на службата по вписвания - Пловдив е придобил собствеността върху 1/6 ид. част от процесния имот. Сочи, че ответниците се легитимират като съсобственици в имота в режим на СИО по силата на нотариален акт за замяна на недвижим имот на нотариус С. З., вписан в службата по вписвания – Пловдив с вх. рег. № 17797/10.06.2016 г., акт № 12, том 48, дело № 9149/2016 г. Счита, че договорът за замяна на идеални части от процесния имот, сключен между ответниците А. Д., от една страна като прехвърлител и Х. Н. К. и Е. М. К., от друга страна като приобретатЕ., е привиден и прикрива договор за покупко-продажба, тъй като волята на страните не е била да заменят, а да продадат процесните идеални части. В исковата молба и уточнителна молба от 23.02.2023 г. ищецът е заявил, че на 01.08.2018 г., преди подаването на исковата молба, с договор за дарение, оформен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том 2, рег. № 2887, дело № 327/01.08.2018 г. на нотариус с рег. № 341, вписан в службата по вписвания – Пловдив с вх. рег. № 25865/2018 г., акт № 33, том 70, дело № 14031, е дарил притежаваните от него идеални части от недвижимия имот на своя син И. Ю. А.., поради което се явява процесуален субституент на носителя на материалното право. Представил е цитирания нотариален акт. В последваща молба от 20.03.2023 г. ищецът уточнява, че доколкото той е придобил права в процесната съсобственост през 2012 г., то към момента на сключване на атакувания договор за замяна – 10.06.2016 г., е налице съсобственост само между него и А. Н. Д., което обуславя правен интерес за предявяването на исковете за ищеца Ю. А.. В последното по делото открито съдебно заседание ищецът е представил нотариален акт за дарение № 54, том 2, рег. № 1623, дело № 242 от 12.05.2025 г. на нотариус Р. Т., с който И. Ю. А.. е дарил на баща си Ю. И. А. 1/12 идеална част от процесния имот, като е заявил, че тази сделка го легитимира като съсобственик в имота.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за изкупуване е недопустим, тъй като потестативното право на изкупуване на ищеца Ю. А. е погасено поради разпореждане с притежаваната от него идеална част от процесния имот преди предявяване на иска. С оглед погасяване на потестативното право на изкупуване на ищеца е направен извод, че последният няма правен интерес да иска прогласяване нищожността на извършената от ответниците сделка.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Правото да се изкупи дял от съсобствен имот по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС е преобразуващо (потестативно) право. Негов носител може да бъде единствено лице, което вече притежава качеството на съсобственик в същия имот спрямо прехвърления дял.

3

Това качество трябва да е налице към момента на извършване на продажбата между другия съсобственик и третото лице. То трябва да съществува и към момента на предявяване на иска в съда. Ако ищецът придобие собственост върху дял от имота след като вече е предявил иска, това не може да санира липсата на активна легитимация към момента на подаване на исковата молба.

От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том II, рег. № 2887, дело № 327 от 01.08.2018 г. на нотариус Р. Т. с рег. № 341 по регистъра на НК, се установява, че на 01.08.2018 г. ищецът Ю. И. А. е прехвърлил на сина си И. Ю. А.. собствената си идеална част от процесния недвижим имот. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен на 10.08.2018 г. с отговора на искова молба за делба вх. № 49254/10.08.2018 г. по гр. д. № 8124/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, т. е. след като ищецът се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от имота. Следователно към датата на предявяване на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС ищецът не е притежавал качеството „съсобственик“ в имота, поради което и не е материалноправно легитимиран да води иск за изкупуване на съсобствен имот.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че правото на изкупуване му принадлежи, тъй като придобиването на правото на собственост върху имота в хода на процеса го легитимира като съсобственик на процесния имот.

В случая разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, която задължава съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, не намира приложение. Качеството „съсобственик“ е абсолютно задължително условие, което трябва да е налице както към датата на атакуваната сделка, така и към момента на завеждане на делото. Последващото придобиване на собственост не дава ретроактивно право на изкупуване и не може да поправи първоначалната липса на право на иск. Правото на изкупуване може да бъде упражнено само при изрично посочените в чл. 33, ал. 2 ЗС условия и срок и то само по съдебен ред. То не се включва в обхвата на правото на собственост и не преминава заедно с последното в патримониума на последващия приобретател.

Горното налага извод за недопустимост и на предявения от жалбоподателя иск за установяване нищожността на договора за замяна на идеална част от недвижимия имот, като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, поради липса на правен интерес от предявяването на иска.

Интересът на жалбоподателя да иска установяване нищожността на сделка, с която другият съсобственик на имота се е разпоредил със своята част от имота се основава на правото му да изкупи тази част. След като жалбоподателят не разполага с правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, за него не е налице и правен интерес да оспорва с иск чуждата сделка.

Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

4

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15371 от 28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 458/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от 29.05.2025 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по делото, върната е исковата молба (обективирана в отговор вх. № 49254/10.08.2018 г. по гр. д. № 8124/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив), подадена от Ю.

И. А., ЕГН: **********, против А. Н. Д., ЕГН: **********, Х. Н. К., ЕГН:

**********, и Е. М. К., ЕГН: **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС и е прекратено производството по делото.