Решение № 2817 от 22.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2817 гр. Пловдив, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20225330107718 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да върнат на ищеца дадената им общо сума в размер на 1500 лева по предварителен договор от ***г., който договор е нищожен поради невъзможен предмет.

Делото е образувано след частично обезсилване на решението по гр. дело № 10452/2020г. на ПРС, XII-ти гр. с-в и връщане за ново разглеждане от ОС Пловдив на предявените при условията на евентуалност искове, като решението по главните такива е влязло в сила.

Ищецът Д.С.В., с ЕГН: **********, от ***, чрез адв. М. Б., със съд. адрес: *** е предявил срещу С.П.И., с ЕГН: **********, от *** и и Т.И.И., с ЕГН; **********, от ***, представлявани от адв. Д.Б., със съд. адрес: *** следните искове: главни искове по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят по 1500 лева всеки – двоен размер на даден по предварителен договор от дата ***г задатък, от който договор ищецът се е отказал, и евентуални такива по чл. 55 от ЗЗД в случай, че съдът отхвърли главните – за осъждане на всеки от ответниците да му заплати сумата по 750 лева (всеки поравно от дадената такава от 1500 лева), представляваща платена такава по нищожен договор поради невъзможен предмет.

За разглеждане на предявените искове е образувано гр. дело № 10452/2020г. на ПРС, ***-ти гр. с-в. С Решение № 1421/06.08.2021г. по гр. д. №10452/2020г. на ПРС, ***-ти гр. с-в главните искове са отхвърлени като неоснователни и са разгледани евентуалните такива, като съдът е осъдил всеки от ответниците С.П.И. и Т.И.И. да заплати на ищеца Д.С.В. по 750 лева – главница, пропорционална част от дадена без основание по развален предварителен договор от дата ***г. сума, ведно със законовата лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба – 1

21.08.2020г., до окончателното плащане на вземането, и по 67, 50 лева всеки – разноски по делото, като са осъдени двамата ответници да заплатят на адв. Б. сумата от по 300 лева всеки – хонорар по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Срещу решението са депозирали жалба ответниците, ищците не са обжалвали същото, поради което в частта, с която главните искове са отхвърлени, е влязло в сила.

С Решение № 651/13.05.2022г., постановено по в. гр. д. № 531/2022г. по описа на ПОС, VIII-ми гр. с-в е прието, че изменение на основанието на евентуално предявените искове не е направено по надлежния ред, че същите са предявени на основание – връщане на даденото поради нищожност на договора при начална липса на основание, поради което съдът се е произнесъл по непредявен иск. Ето защо решението в осъдителната му част е обезсилено и делото е върнато на РС Пловдив с указания да се произнесе по действително предявените евентуални искове - връщане на даденото поради нищожност на договора при начална липса на основание.

В съдебно заседание от 29.06.2022г. ищецът, чрез пълномощника си адв. Б. е поискал допускане изменение основанието на предявения от него евентуален иск, като същото да се измени от връщане на даденото поради нищожност на договора при начална липса на основание на връщане на даденото поради отпаднало основание – развален договор. Искането е оставено без уважение от съда, тъй като не е надлежно направено в първото с.з. по делото, проведено на 30.03.2021г., като на съда не са дадени задължителни указания да започне разглеждане на делото по евентуалния иск от първо с.з. с изготвяне на нов доклад и даване на нови процесуални възможности на страните, които са били пропуснати. С оглед на горното, искането за изменение на основанието на иска и разглеждането му на основание различни фактически твърдения, незаявени до момента, е недопустимо. Отделно, следва да се отбележи, че по този начин ищецът цели ново разглеждане на главния иск, доколкото същият е предявен за връщане в двоен размер на даден задатък, поради отказ от договора, респ. разваляне на същия. Ето защо искът за връщане на даденото поради развален договор, в единичен или двоен размер, е предмет на главния иск, а не на евентуалния такъв, като настоящият съдебен състав не е компетентен да преразглежда решението по главния иск, което е влязло в сила, а само да се произнесе по иска за връщане на сумата от 1500 лева поради начална липса на основание – нищожност на договора, на заявеното основание – невъзможност на предмета му. Неверни са твърденията на ищеца, че в исковата молба, по евентуалния иск е изложил твърдения за връщане на даденото поради отпаднало основание, доколкото ищецът на стр. 5, 6 и 7 от исковата молба изрично заявява, че предявява евентуален иск за връщане на даденото поради изначална нищожност на договора поради липса на предмет и детайлно развива тази си теза. Наведените в първо заседание твърдения за разваляне на договора имат отношение към главния иск, за връщане на капарото поради разваляне, респ. отказ от договора, в двоен размер. Доколкото по този иск има постановено и влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен, то въпросът за развалянето на договора не подлежи на преразглеждане в настоящото производство и следва да бъде обсъждан единствено евентуалният иск.

По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца дадената им общо сума в размер на 1500 лева по предварителен договор от ***г., който договор е нищожен поради невъзможен предмет, съдът намира следното:

Ищецът Д.С.В. твърди, че заедно с приятеля си Б.Б. е търсил да закупи жилищен имот около гр. П.. В интернет намерили обява от агенция „Хоби имоти“ ЕООД на имот от около 1600 2 кв. м., находящ се в с. Ц., с едноетажна къща и двор, с обявена продажна цена 8000 лева. Обадил се в агенцията, откъдето го уверили, че имотът има ток и вода, било уговорено извършване на оглед.

На ***г. бил извършен оглед на имота, на който присъствали ищеца, лицата Б.Б. и Г.Д., който им бил ***, и М. И., служител на агенцията „Хоби имоти“ ЕООД, за която впоследствие се оказало, че е *** на първата ответница и *** на втория ответник. Стигнали пред оградата на имота, там попитали за тока и водата, служителката И. ги уведомила, че токът е на стената на къщата и водата е до къщата. Уверила ги, че в имота има ток, вода и сонда, но им казала, че не може да влязат, тъй като имало куче, а собственикът на дърветата в двора не е уведомен за огледа и няма как да се влезе. Самата къща в имота не се виждала, защото имало високи дървета и ограда. След това М. И. завела ищеца и приятелите му в гр. П. при единия от собствениците – Т.И., като ищецът подписал с него предварителен договор, а след това отишли и при другия собственик – С.И., с която също подписали предварителния договор. Продавачите изрично потвърдили на ищеца, че в имота има къща, ток, вода, сонда и ограда. В предварителния договор било записано, че ответниците продават на ищеца парцел ***, състоящ се от 1260 кв. м., при съседи *** и улица, заедно с прилежащата му едноетажна паянтова жилищна сграда, за сумата от 8000 лева (осем хиляди лева), от която купувачът заплатил в брой 1500 лева (хиляда и петстотин лева) авансово. Било уговорено остатъка от продажната цена да се заплати при снабдяване с нот. акт най-късно до 30.12.2019г.

Впоследствие ищецът извършил проверка, като установил, че в имота няма вода, ток и сонда, на 07.11.2019г. заедно с лицата Б. и Д. отишъл на повторен оглед в имота, без продавачите и без служител на агенцията, където се срещнали с А.Г. от В и К, от който узнали, че в имота няма вода, че имотът не бил 1600 кв. м., както е по обявата, а 1260 кв.м., и че едноетажната паянтова жилищна сграда е от кирпич и се разпада, няма покрив и не е годна за обитаване. Същата била срутена, опасна,м застрашена от самосрутване, поради което и подлежала на премахване по реда на ЗУТ. Имотът и прилежащата му сграда не съответствали на обявата и на сключения договор.

Освен това се установило, че ограда нямало, оградата била изградена от съседите и ограждала два имота общо – процесният такъв и този на съседите, а сондата се намира в съседния имот на съседа П., който е засадил дърветата в процесния имот. От този съсед разбрали също така, че *** М. И. е *** на продавачката С.И.. След узнаване на тези обстоятелства ищецът депозирал жалба в *** за извършена спрямо него измама. Била образувана прокурорска преписка № ***г. на ***, която приключила с преценка, че се касае за граждански правоотношения и страните били препратени да разрешат спора по исков ред пред граждански съд. Междувременно на ***г. страните се явили в кантората на *** на ***, където договор за продажба не бил сключен, поради установените несъответствия, и ищецът се отказал от договора на осн. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се същият да е изправна страна по предварителния договор, да е платил сумата 1500 лева като капаро и няма вина за несключването на окончателния договор. Вина за това имали ответниците, тъй като престацията не съответствала на посоченото в предварителния договор. По предварителния договор в имота се намирала едноетажна паянтова жилищна сграда. Дава се описание какво представлява такава сграда по см. на ЗУТ. Твърди се,. че с разрушаването на по-голямата част от сградата тя е загубила х-ките си на жилищна такава, както и на сграда, че е опасна, негодна за живеене и не представлява годен обект на собственост. Твърди се да е налице виновна невъзможност от страна на продавачите да прехвърлят годен обект на собственост, предвид разрушаването на сградата, както и че е налице разминаване в състоянието на продавания имот – ищецът бил уверен, че има ток, вода и сонда, а такива всъщност няма. Твърди се ищецът да е изправна страна по договора и да се е отказал от него, а в случай, че съдът не приеме такъв отказ, 3 респ. разваляне на договора да е налице в предходен момент, че такова изявление се прави с исковата молба.

При условията на евентуалност се твърди, че в случай, че съдът приеме да не е налице неизпълнение от страна на продавачите, то договорът да е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като към момента на постигане на съгласието – ***г. предметът на договора – жилищна сграда, е бил фактически и правно невъзможен. Цитира се ТР № 3/2014г. от 28.06.2016г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на така изложеното се твърди сумата от 1500 лева да е платена при начална липса на основание и да подлежи на връщане.

По отношение на твърденията за нищожност на договора се цитира нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, твърди се, че договорът не би бил сключен, ако ищецът е знаел, че в имота няма жилищна сграда, вода, ток, тъй като е искал да купи недвижим имот за живеене, а не земя. Ето защо нищожността на тази част от договора влечала нищожност и на целия договор. Едноетажната паянтова жилищна сграда била разрушена и изгубила характеристиките си на жилищна сграда.

Същата не можела да бъде обект на прехвърлителна сделка. Твърди се по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договорът да е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект, тоест с оглед на тези изисквания не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект на правото на собственост. След като сградата била разрушена, същата нямала качеството годен за правото на собственост обект, а оттук и предварителният договор се явявал нищожен поради невъзможен предмет. Ето защо всяка от страните дължала на другата връщане на даденото по нищожния договор, поради което ответниците дължали на ищеца връщане на дадената като капаро сума от 1500 лева.

С оглед на горното е предявен главен иск, като се моли да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3000 лева, по 1500 лева всеки – двоен размер на заплатен задатък на осн. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД и т. 5 от сключения между страните договор, ведно със законна лихва от завеждане на ИМ до окончателното изплащане на вземането.